Тръмп нарича медиите „вражески лагер“, но каква ще е съдбата им по време на мандата му

  • 07.11.2024
  • The Guardian/CNN/СБЖ
  • The Guardian/CNN Браян Стелтър/ СБЖ Майя Любомирска
Донолд Тръм и съпругата му по време на митинга след избирането му за 47-ия президент на Съединените щати. Снимка: ЕПА

Убедителната победа на Доналд Тръмп и избирането му за 47-ия президент на Съединените щати поставя сериозни въпроси не само във вътрешно- и външнополитически план. Големи въпросителни тегнат и над американските медии.

От една страна, все повече се налага убеждението, че връзката между медиите и аудиторията е скъсана. Все повече журналисти отвъд океана признават, че публиката не чете и не слуша какво й казват големите медии. При това на големите медии е дадено правото те първи да съобщават резултатите от изборите в Щатите. Което още повече усложнява ситуацията.

От друга страна, добре знаем, че Тръмп воюва с медиите още от 2016 г. по време на първия си мандат. Сега по време на кампанията си той не забрави да кажа, че има намерение да отнеме лицензиите на телевизиите, които не му харесват какво говорят за неговите действия. Колегите от Щатите не се съмняват, че ще има „ списък“ с „правилни журналисти“, които администрацията на Тръмп ще допуска до Белия дом. А и не само това.

В този ред на мисли, ще цитирам последната публикация на Гардиън, в която пише, че по време на речта си след обявяването на победата Тръмп е нарекъл медиите „враждебен лагер“.

На сцената в Уест Палм Бийч в ранните часове на сряда сутринта Доналд Тръмп благодари на своите поддръжници, семейството и предизборния си екип, когато обяви победата си в надпреварата за президент на САЩ.

Една група, обаче не фигурира в благодарствените послания на бившия президент: медиите, които той нарече „вражески лагер“, пише Гардиън.

Тръмп има неприязън към американската преса от години, като често ги определя като „измамни медии“ и ги нарича „враг на народа“.

Но тъй като републиканският кандидат през последните седмици засили реториката си срещу предполагаемите си опоненти, той засили и атаките си срещу репортерите.

Коментарът по време на победната реч на Тръмп дойде по-малко от седмица след като той се пошегува по време на предизборен митинг, че няма да има притеснения относно стрелба по репортери, ако има нов опит за убийство срещу него.

По време на криволичещи коментари на митинг в Пенсилвания миналата седмица Тръмп се оплака от пропуски в бронираните щитове около него, след като въоръжен мъж откри огън по него на митинг през юли. „За да ме хване, някой ще трябва да простреля фалшивите новини и нямам нищо против това“, каза той. Пресата, каза още Тръмп, са „сериозно корумпирани хора“. Директорът по комуникациите на Тръмп по-късно заяви, че коментарите са уж опит да се погрижи за благосъстоянието на медиите.

Връщането на Тръмп на власт повдига сериозни въпроси относно достоверността на медиите, пише и Браян Стелтър за Си Ен Ен.

Това ще  е преломна точка за американските медии – по големи или по-малки. Неговата победа повдига въпроси относно достоверността, влиянието и аудиторията на медиите. На някои от въпросите може да не се отговори с години.

Но журналистите се питат един друг: какво казват тези избори за „червена вълна“ за информационната среда в Съединените щати? (Бел ред. Тук авторът има пред вид картата на Съединеите щати с обозначените в червено щати, в който Тръмп победи).

В часовете след като Тръмп спечели преизбирането си във вторник, някои от лоялните му привърженици заявиха, че

победата му е пълно отричане на новинарските медии, които показваха по-високи резултати за конкурента му Камала Харис.

Известно време в сряда сутринта водещото заглавие на The Federalist не беше за Тръмп, а за „промишления комплекс на корпоративните медии“, който е „най-големият губещ през 2024 г.“.

Наследените медии „официално са мъртви“, написа в подкаст на The Daily Wire Мат Уолш в X през нощта. „Тръмп обяви война на медиите през 2016 г. Тази вечер той ги победи напълно. Те никога повече няма да бъдат актуални.”

Маратонското отразяване на изборите във вторник беше доказателство за уместността на медиите.

Но въпросът е, че много избиратели на Тръмп споделят желанието му да унищожи медии. Те вярват, че националните новинарски медии са голяма част от това, от което боледува Америка.

Те не само не вярват на това, което четат, те често дори не го четат.

Може ли да се направи нещо, за да се промени това?

Цитат в скорошна колона на списание New York канализира този въпрос. Цитатът от анонимен ръководител на телевизията беше повторно разпространен в социалните медии в сряда сутринта. „Ако половината страна е решила, че Тръмп е квалифициран да бъде президент, това означава, че те не четат нито една от тези медии и ние сме загубили тази публика напълно“, каза изпълнителният директор.

„Победата на Тръмп означава, че мейнстрийм медиите са мъртви в сегашния си вид. И въпросът е какво слдедва след това.”

„Мъртъв“ е груба хипербола, разбира се, но коментарът отразява реалните опасения на много от медиите. Съществува сериозен дефицит на доверие между базата на Тръмп и големите институционални медии.

Това повдига друг въпрос: имат ли големите мрежи и публикации достатъчно колумнисти и коментатори, които отразяват възгледите на мнозинството от Тръмп?

Политическият коментатор на CNN Скот Дженингс по време на 3-часовото отразяване на изборите каза, че победата на Тръмп е „нещо като обвинение срещу политическия информационен комплекс“. „Седяхме през последните няколко седмици и историята, която беше изобразена, не беше вярна“, каза Дженингс. „Казаха ни, че Пуерто Рико ще промени изборите. Лиз Чейни, избирателите на Ники Хейли, жените, които лъжат съпрузите си. Преди това беше Тим Уолц и камуфлажните шапки. Нощ след нощ след нощ ни казваха всички тези неща и трикове. А ние просто пренебрегвахме основните проблеми: инфлацията; хора, които се чувстват така, сякаш в най-добрия случай едва успяват да останат над водата; това бяха основите на изборите. Дженингс добави: „Мисля, че за всички нас, които отразяваме избори и говорим за избори и правим това ежедневно, трябва да разберем как да разбираме говоренето и слушането на половината страна, която се надигна тази вечер и каза: „Стига ни.“

Либералният коментатор Ашли Алисън отговори: „Всъщност мисля, че трябва да слушаме всички.“ Тя каза: „Хората, които гласуваха за Камала Харис, също се борят. Те също се чувстват игнорирани. Болката на републиканеца не е по-голяма или по-малка от болката на демократа".

Какво предстои за пресата

Ако историята е някакъв ориентир, Тръмп никога, никога не е доволен от отразяването в новините. Той винаги иска по-гъвкави, пропагандни медии. Той дори се оплаква от Fox News редовно, въпреки огромната подкрепа на мрежата за него. Миналия месец той се оплака на патриарха на Фокс Рупърт Мърдок от мрежата, излъчваща демократични реклами.

По този начин преизбирането на Тръмп предвещава нов период на враждебност с големите медии, които се стремят към безпристрастност, както и партийни медии, които му се противопоставят.

Това повдига друг набор от въпроси:

Ще превърне ли администрацията на Тръмп думите му срещу пресата в действия?

Ще тръгне ли да отнема лицензите на телевизиите, както предложи повече от дузина пъти тази година?

Ще ограничи ли достъпа на пресата до Белия дом, с изключение на репортери, които не харесва?

Освен това, ще се ангажират ли медиите със самоцензура, за да успокоят Тръмп, и ако е така, как ще реагират читателите и зрителите, които са против Тръмп?

В сряда сутринта ръководителите и собствениците уверяват служителите, че ще пазят независимостта на медиите. „Сега, повече от всякога, ние сме непоколебими в нашата мисия да поддържаме принципите на независимата журналистика“, написа шефът на Conde Nast Роджър Линч в бележка до служителите. „Процъфтяващата независима преса, както е защитена от Първата поправка, е жизненоважна за демокрацията и бъдещето, което всички споделяме.“