Изследване на хасковската историчка д-р Виолета Костова, базирано на вестник“Мир“, е публикувано в сборника „Културното наследство на Тутракан и неговото място в добруджанската история“.

В него са събрани доклади от националната научна конференция на тази тема, организирана от Министерството на културата, Института за исторически изследвания към БАН, Военната академия „Г.С. Раковски“, Добруджанския научен институт, Македонския научен институт, Община Тутракан и Историческия музей в града.

Основните тематични направления на научния форум са били възникването и развитие на Добруджанския въпрос (1878-1940); историческата съдба на Добруджа в контекста на българския национален въпрос; войните за национално обединение и Добруджа; Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа през 1916-1918 г . ; другото лице на войната, отвъд бойното поле. Изказване на конференцията в качеството си на историк е направил и Георги Първанов, президент на България /2002-2012 /.

Д-р Виолета Костова е проучила съдбата на Добруджа през Междусъюзническата война на страниците на вестник „Мир“- един от най-авторитетните вестници в Царство България. Създаден през 1894 г. като печатен орган на Народната партия от 1905 г. той се превръща в национален ежедневник , а през 1911 г- в официоз, определян като българския „Таймс” през целия период на съществуването си.

Вестник „Мир” посвещава редица уводни статии и коментари по повод румънските териториални претенции и аргументите за нейното нашествие в контекста на подготвяните преговори между балканските страни . Изданието продължава да помества материали за нанесените материални и морални щети от румънските войски в България, протести от жителите на различни селища, кореспонденции от представители на различни европейски вестници, анкети на Балканския комитет в Лондон, отбелязва авторката. Тя посочва отказа на френския славист, почетен член на Българското книжовно дружество, проф. Луи Леже да приеме отличие от румънския крал, като се мотивира, „че не може да приеме, като историк, отличие от една Рwмъния, която постъпи тъй безчестно в балканската криза.“

Д-р Костова проследява на страниците на вестника поведението на Румъния, анексирането и окупацията на областта , въвеждането на законодателство и режим, които целят да асимилират българското население . Кореспонденциите и статиите, от чуждия печат, публикувани във вестника, показват постепенната, макар и доста закъсняла промяна на европейското обществено мнение за ролята на Румъния и решенията на Великите сили относно Добруджа. Въпреки цензурата вестникът осведомява българското общество за събитията в Добруджа и защитава изконната и принадлежност към България, в която се завръща през 1940 г. съгласно договорът от Крайова. „Мир“ не пропуща и проблемите с добруджанската емиграция и нейното обединение в защита на културната и духовна идентиченост на населението в Добруджа под румънска власт. Въпреки репресиите и опитите за асимилация българите са запазили своя национален дух и самосъзнание, пише историчката.