През тази година се навършват 110 години от рождението на основоположника на академичното образование по журналистика Стефан Бонев Станчев. Той е роден на 14 юни 1914 г. в Разград и си отива от този свят на 5 юни 1989 г. Изкушен от поезията и живописта, през 1940 г. завършва право в Софийския университет. От 1944 до 1957 г. работи във вестник „Отечествен фронт“ като секретар, редактор, зам. главен редактор и главен редактор. От 1958 г. е заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Съпругата му Ничка е дъщеря на известния общественик и журналист Кръстю Станчев. Двамата имат две деца – Боряна и Красимир, който е известен учен-българист, повече от три десетилетия преподаващ в Италия.

НАЧАЛОТО (1952-1963)

През 1952 г., когато са основани Българската национална филмотека, Балкантон, Ансамбълът за народни песни на Българското радио и Централният държавен архив, в Софийския университет се открива специалността „Журналистика“. Архивният фонд на Българското национално радио пази гласа на Стефан Станчев в близо 35-минутен запис за началото.

Проф. Стефан Станчев:

„През пролетта на 1952 г. един ден - аз бях тогава главен редактор на вестник „Отечествен фронт“, проф. Кръсто Добрeв, тогава заместник-председател на КНИК - Комитета за наука, изкуство и култура, ми каза, че за да се повиши квалификацията на новите журналисти, има идея да се открие специалност „Журналистика“ в Софийския университет и така да се сложи началото на това обучение. Като отидох в редакцията, на редакционна колегия, разказвам този случай, всички се посмяха от сърце, защото наистина идеята не само че не беше актуална, но и въобще беше много странна за всички, как така ще се учи журналистика в Университета.

Тогава беше масова практика - всички журналисти идваха от различни специалности - кой с висше образование, кой без висше образование, кой с по-голяма култура, кой с по-малка култура. Подборът ставаше от редакциите, според техните литературни умения, но трябва да кажа, че при тогавашното положение не на последно място и според тяхното нахалство.

За голяма наша изненада от същата учебна година, 1952-1953, трябваше да се заловим с обучението на студентите.

Отидох във Факултета по славянски филологии, при тогавашния Декан професор Георги Цанев. Отгоре на всичко се оказа, че изведнъж трябва да почне обучението на два курса едновременно, първи и трети, без никаква практика, без никакви помагала, без никакви учебници, без никаква материална база, без абсолютно нищо.

За първите две години аз си закачах балтона зимно време на закачалката в канцеларията на Факултета по славянски филологии, защото нямаше даже и една стая да ни се даде. Така че на практика остана на моята глава аз да търся преподаватели и тогава се ориентирах към Георги Боршуков, който също работеше в редакцията на „Отечествен фронт“. Решихме, че най-важни са две дисциплини: История на журналистиката и Теория на печата. Вземахме образци от български учебни планове от Университета, мъдрувахме, мъдрувахме с Боршуков двамата, направихме криво ляво един план, представихме го, известни изменения се направиха в него и беше одобрен“.

Когато започват да обучават студентите, и Стефан Станчев, и Георги Боршуков признават, че не са имали никаква теоретическа подготовка, а са ги учили как се прави вестник, понеже и двамата са били дългогодишни журналисти.

Проф. Стефан Станчев:

„А студентите не бяха малко, по седемдесет-осемдесет души в курс - и първи, и трети. Зачислиха ни към катедрата на профессор Георги Цанев, Катедрата по българска литература. И аз много добре помня и съм много благодарен на указанията, които в началото още ни даваше профессор, по-късно академик Георги Цанев. Беше много трудно, тъй като трябваше да преподаваме двамата до обяд. След обяд бяхме в редакцията на работа във всекидневника „Отечествен фронт“. Жертвахме част от нощната почивка, празничните дни, тогава шест дни се работеше, само неделя се почиваше. Жертвахме годишните отпуски и пишехме лекциите си. Това се оказа много важно за нашата по-нататъшна работа като преподаватели. Чрез прибавяне, разширяване на лекциите от предната година ние полека-лека успяхме да направим писани лекции, които станаха основа за учебниците, които издадохме“.

През 1954 г. Стефан Станчев е избран за доцент, а през 1961 г. - за професор. През 1938 г., още като студент публикува книгата „Младежта и науката“, а като преподавател - учебниците „Теория и практика на печата“ (1960) и „Обща теория на журналистиката“ (1971).

Проф. Стефан Станчев:

„Журналистика приемаха всяка година, кандидатстваше се с конкурс по български език и напливът беше голям. За 60-70 души, колкото се приемаха тогава в началото, се явяваха по 7-800 кандидати. А сме имали и повече, по 40 кандидати за едно място - толкова много, че даже се затрудняваше подборът. Но някакси на мода беше тогава специалността, нова специалност“.

През 1963 г. е преустановен приемът на студенти за специалността „Журналистика“, но вече започналите курсове продължават обучението си. Дейността на професорите-основатели - ярки и запомнящи се личности, добре познати на българската общественост, е забелязана и оценена от някои чуждестранни дипломати в София. Преди известно време Форин офис разсекретява някои шифрограми на британските посланици в България през периода 1956-1963 г. и те са публично оповестени по Би Би Си. Ето какво пише за професорите Станчев и Топенчаров през 1958 г. тогавашният посланик на Великобритания в София Ричард Спейт:

Посланик Ричард Спейт:

„Научаваме от достоверен източник, че редакторът на водещия партиен вестник „Отечествен фронт” Стефан Станчев и известният журналист от неговия вестник Владимир Топенчаров са били уволнени и им е било забранено на пишат. Топенчаров, който е зет на Трайчо Костов, имаше проблеми миналата година, заради критикуване на Червенков и други партийни лидери, но му се позволи да пише, след като беше порицан публично... Топенчаров и Станчев в миналото са подкрепяли една по-либерална партийна линия по вътрешната политика. Тяхното уволняване изглежда е част от нова атака срещу „ревизионистите”.

 

РЕСТАРТЪТ (1968-1973)

 Духът на 1968 г. е особен. Антиамерикански настроения отприщват студентски и младежки вълнения в бившата Федерална република Германия и Франция. Страните от Варшавския договор окупират Чехословакия по време на Пражката пролет. В САЩ са застреляни кандидатът за президент Робърт Кенеди и водачът на борбата за права на чернокожите Мартин Лутър Кинг. Хипитата в Америка се противопоставят на войната във Виетнам с лозунга Правете любов, а не война. В София под мотото За солидарност, мир и дружба се провежда Деветият световен фестивал на младежта и студентите, но гостуването на Бийтълс е осуетено. През месец юли във вестник „Поглед”, орган на Съюз на българските журналисти, се появява кратка обява, че се възстановява специалността „Журналистика” в Университета. След тежка конкуренция десет момичета и десет момчета станахме студенти във възстановената специалност. Приети бяха и първите чуждестранни студенти. Цветът на академичната мисъл по хуманитаристика и социални науки и авторитетни медийни практици бяха привлечени за наши преподаватели.

Проф. Стефан Станчев:

„Създаде се Катедра по журналистика, вече бяхме 5-6 души преподаватели и асистенти. Но всички хонорувани. Нямаше нито един щатeн. Ние с Боршуков много здраво държахме да се избират само хора с голяма журналистическа практика. И не с каква да е, а с продължителна журналистическа практика, възможно 10 години и нагоре. Но интересното е, че се интересуваха да стават преподаватели хора, които даже нямаха висше образование. Журналист на практика, но без висше образование.

Получихме една стая даже, където да се събираме и където да държим там материалите, поне архивите на Катедрата. Но е интересно, че големият наплив на кандидати за студенти продължи доста - повече от десет години!

Създаде се профил радио и профил телевизия. Назначиха се преподаватели. Дойде Михаил Минков, дойде Веселин Димитров, дойде Младен Младенов, всички те са хора с голяма медийна практика, но с течение на времето преподавателите започнаха да набират теоретически знания и съответно да ги предават на студентите в своите лекции.

Вече се създаде една по-солидна основа за обучението по-журналистика. Събраха се вече десетина души преподаватели, макар и повечето хонорувани, макар и почти всички съвместители на основна работа другаде. Но това другаде винаги беше или редакция на вестник, или на радиото, или на телевизията, но журналисти от практиката. И аз смятам, че това изигра голяма роля за правилното насочване на специалността „Журналистика“, поради нейната свързаност с практиката.

Постепенно нашите преподаватели започнаха да пишат статии, теоретични студии, учебници, макар и сега още да няма издадени учебници по всички дисциплини. Но така ли иначе положението ни като специалност в друг факултет, разбира се, не даваше възможност работата да бъде разгърната както би било в самостоятелен факултет“.

 

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА (1974-1979)

През 1974 г. в България е открита атомната електроцентрала „Козлодуй“. Основани са рок групата „Диана експрес“, оркестър „Канарите“ и фолклорен ансамбъл „Тракия“. Осъществено е първото експериментално излъчване на Втора телевизионна програма. В Софийския университет е открит Факултетът по журналистика. За негов пръв Декан е избран проф. Стефан Станчев.

Проф. Стефан Станчев:

„Ето сега, макар и съвсем в друг аспект, вече на друга основа, отново пак много силно се подчертава в работата на Факултета по журналистика, че едно от основните задачи е усъвършенстване на практиката. Разпределяхме студентите по редакции да работят като репортери, като начинаещи журналисти, за да се обучават на реална практика.

Полека-лека започнаха да се издават някои публикации, главно учебници. Това, разбира се, помогна за подобряване на обучението, защото лекцията може да бъде изнесена чудесно, но не може да се запомни. Няма защо да си правим илюзия. Макар че има и такова становище, че като няма учебник, студентите ще четат литература. Моето лично мнение беше и сега е, че като няма учебник, студентите нищо не читат.

Още от началото се стремяхме да насочваме нашите възпитаници към изучаване на поне един западен език, защото само с доморасла журналистика работа не може да се върши. Постепенно се разширяваха международните връзки на България, растяха съответно и интересите на читателите, слушателите и зрителите Но в това отношение не можем да се похвалим с особени успехи, нито в миналото, нито сега.

Още от началото се стремяхме студентските дипломни работи да бъдат резултат на сериозни практически усилия на студентите и да допринесат за тяхната добра подготовка като журналисти. Имаше, а и сега има много добри дипломни работи, които заслужават да бъдат издадени, но нямаше такава възможност. И всички добри благопожелания си оставаха само благопожелания, защото трябва печатна база, трябва хартия, трябва средства за даване на публична гласност.

След 70 години академично образование по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2024 г. Факултетът по журналистика и масова комуникация чества своя половин вековен юбилей. Сега специалностите са четири: „Журналистика“, „Връзки с обществеността“, „Книгоиздаване“ и „Комуникационен мениджмънт“. Хиляди са випускниците от бакалавърските, магистърските и докторските програми под вещата грижа на преподавателския състав и с подкрепата на администрацията. И деветте декана, било като негови студенти или като колеги от практиката, продължават визионерството на проф. Станчев за напредъка на Факултета.

Проф. Стефан Станчев:

В работата на Факултета по журналистика една от основните задачи е усъвършенстване на практиката. Ние с Боршуков много здраво държахме за преподаватели да се избират само хора с голяма журналистическа практика.

 

Използвани материали:

Архивен фонд на БНР

Антония Мечкова. Архивите са живи. Да си спомним Станчева – и по баща, и по мъж. В. „Наборе“ https://www.nabore.bg/statia/stancheva-i-po-maj-i-po-muj-4258-14

Антония Мечкова. Архивите са живи. Проф. Стефан Б. Станчев. Как бе създадена специалността „Журналистика“ у нас? В. „Наборе“. https://www.nabore.bg/statia/profesor-stefan-stanchev-jurnalistika-4234-14

Антония Мечкова. Да си спомним: Неподозираните портрети на професор Стефан Б. Станчев. В. „Наборе“. https://www.nabore.bg/statia/portretite-na-profesor-stefan-stanchev-4497-14

Димитров, Димитър (1994) Съветска България през три британски мандата. Би Би Си Лондон. http://chitanka.info/text/2911/2#textstart

 

Текстът представя изработената с AI assistant фонограма на едноименния 17-минутен късометражен документален филм, който ще бъде предоставен на ФЖМК.

 

Проф. д-р Лилия Райчева

I випуск профил „телевизия“

1968-1973