През 2024 г. ,когато празнуваме 50-годишния юбилей на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св.Кл. Охридски”, се навършиха 110 години от рождението на неговия създател и пръв декан проф. Стефан Бонев Станчев.

Как е извървял той нелекия път за превръщането на журналистиката и в България, както в Европа, в сериозна академична специалност? Нека погледнем към делото му от дистанцията на времето като негови възпитаници и негови следовници.

 

ЧАСТ ПЪРВА: ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ

За поколения випускници на Факултета по журналистика на Софийския университет името и делото на проф. Стефан Бонев Станчев са емблема на

НАЧАЛОТО

на висшето образование по журналистика в нашата страна.

Всеки от студентите му си спомня как той винаги в костюм и с вратовръзка бодро влиза на минутата в час в ръка с голямата си кожена чанта, строго проверява кои са присъстващите в аудиторията и без да губи и минута пристъпва към поредната лекция по теория и практика на печата. Лайтмотив в лекциите му беше необходимостта от висока и осъзната отговорност на всеки журналист пред читателите, пред обществото, пред колегите, както и от практическа подготовка и усъвършенстване в бъдещата професия.

Знаехме, че има богат опит като журналист още от младежките си години и е сред ръководителите на един от водещите всекидневници в страната ни „Отечествен фронт”. По неговия учебник „Теория и практика на печата” (1), естествено съзвучен с духа на времето, се подготвяхме с голямо старание. Защото освен по изтеглените въпроси той проверяваше подготовката ни, като умело ни разхождаше по целия конспект. Държеше на точността в нашите отговори и само заслужено поставяше високи оценки. Вдъхваше ни усещането за ред, дисциплина и стабилност на катедрата „Журналистика”, в която бяхме решили да получим петгодишното си висше образование.

РАЖДАНЕТО НА ЕДНА КРИЛАТА ФРАЗА

По наше време ,т.е. в първата половина на 60-те години, всеки курс

имаше административен отговорник, който се грижеше за връзката между студентите и преподавателите. В края на семестъра той им носеше студентските книжки за заверка. Без нея никой не можеше да се яви на изпити. Колегите от курса ми възложиха тази важна задача, която се стараех добросъвестно да изпълнявам.

Георги Стоименов беше сред най-често отсъстващите поради важна причина - трябваше да помага финансово на родителите си в изграждане на къщата им, затова ходеше да работи на различни места. Най-стриктен в проверките беше ръководителят на катедрата проф. Стефан Б.

Станчев. При него никой не можеше да получи подпис, ако нямаше документ поради каква причина не е бил на занятия. Като знаеше в кои дни е отсъствал, Георги молел стринка си, която работела в Студентска поликлиника, да му осигури нужните „извинителни” бележки. Но през втория или третия семестър, когато подавах на проф. Станчев книжката на Георги с една солидна купчина медицински бележки, той най-напред отметна до едно отсъствията му, а после ми заръча:

- Абе другарко Златева, защо не предложите на Георги Стоименов да подвърже всички тези бележки в един том?

След като раздадох подписаните книжки на колегите, репликата на професора бързо стана крилата фраза сред студентите в цялата специалност „Журналистика”.(2) Разбрахме, че освен сериозен и строг, проф. Станчев може да бъде и духовит. Появи се нов щрих, разчупващ традиционния му образ на безкрайно съсредоточен и деловит в работата си преподавател.

Едва след дълги години научихме от децата му, че на младини нашият професор е писал стихове, че е пътувал в чужбина в Румъния в състава на делегация на Съюза на българските писатели през 1986 г., където румънски художник направил шаржове на българските гости.

Обичал е художествено-изобразителното изкуство и сам е рисувал, имал е приятели сред художниците и често е посещавал изложби, а като запален планинар в редките почивни дни се е качвал със семейството си и приятели на Витоша с раница,пълна с...тухли, за да издигат в планината поредната нова хижа. ( 3) В него винаги е горял духът на СЪЗИДАТЕЛЯ!

СВАТБЕНИ ВЪЛНЕНИЯ

По времето, когато в нашето общество започна въвеждането на новите граждански ритуали, през април 1974 г. получих задача от редакцията на „Работническо дело” заедно с фоторепортера да подготвя репортаж за сватбен ритуал в Младежкия дом „Лиляна Димитрова” в столицата. Щом се озовахме в залата, една приветлива гражданска активистка от организаторите усмихнато ни посрещна и ни запозна с планираното протичане на събитието. Докато пъстрата група от гостите продължаваше да се множи, я забелязах как оживено обикаля залата и разговаря с представителите на общината. Видимо бе дълбоко съпричастна към случващото се.

Скоро в залата отекнаха звуците на „Сватбения марш” на Менделсон и врявата изведнъж стихна. Появиха се младоженецът Красимир и младоженката Ани - свежи, млади, красиви, грейнали в щастливи усмивки, които бавно и тържествено тръгнаха към масата, на която в края на ритуала трябваше да сложат подписите си за сключения брачен съюз. Кумът бе акад. Христо Христов със съпругата си.

След минути видях с изненада, че зад тях пристъпваха достолепно двама преподаватели от нашата катедра „Журналистика”. Проф. Стефан Б. Станчев и неуморната организаторка Ничка Станчева приятно възбудени и леко напрегнати се оказаха родителите на младоженеца. А близо до тях топло съпричастие към събитието показваха също проф. Георги Боршуков и неговата съпруга.

Ритуалът премина с много светли емоции, присъстващите в залата роднини, приятели и гости отрупаха младоженците с мили думи и букети цветя, а родителите им - с чудесни поздравления. Аз също искрено им пожелах да са здрави, благополучни и щастливи заедно „на многая и благая лета”, а на родителите им - да им се радват и да се гордеят с тях дълги години занапред.

Писах репортажа си с искрено желание да предам автентичната атмосфера на празника. Чувствах, че сега съм отново на изпит пред моите преподаватели. Каква ли оценка ще ми поставят те? А читателите?А колегите? Бях безкрайно радостна, когато проф. Станчев ми се обади, за да ми благодари, а аз обещах и му занесох снимки от тържеството за спомен на фамилията.

ФАКУЛТЕТНИ ДЕЛНИЦИ И ПРАЗНИЦИ

През февруари 1977 г. след спечелен конкурс започнах работа като старши асистент във Факултета по журналистика и станах член на катедра „История и теория на журналистиката” заедно с проф. Стефан Б. Станчев, проф. Георги Боршуков, доц. д-р Никола Рачев, доц. д-р Филип Панайотов и др.

По време на заседанията на катедрата се обсъждаха , дискутираха и решаваха най-разнообразни въпроси, често съдбовни за преподаватели и студенти. Така имах възможност да натрупам опит в преподавателската работа, в организацията на учебния процес, в обсъждането на научни трудове на колеги. Сега виждах и разбирах как мислят, действат и въздействат на студентите моите учители и колеги като личности с богат професионален и житейски опит, с грижа и отговорност към своите възпитаници и техните проблеми, какво предприемат, за да присъства факултетът активно в общоуниверситетския живот.

Проф. Станчев респектираше всички ни със своята принципност, честност, рационалност на взиманите решения и настойчивост за тяхното изпълнение, както и със своето внимание и доброжелателство.

През май 1977 г. той беше удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”.Покани всички преподаватели на тържество в дома си. Беше  много весел,  с колегите си разменяха  закачливи реплики и ни разказваше  разни случки от патилата си в „Отечествен фронт”. Тогава разбрахме, че проф. Станчев е двойно щастлив. Не само защото беше получил заслужено високо държавно отличие, но още повече заради успеха на сина си Красимир, изпратен от университета на специализация по византийска литература и палеография в Атина и подготвил за защита дисертацията си по старобългаристика под ръководството на проф. Петър Динеков - сигурен знак за успешна научна кариера. Проф. Станчев беше особено горд, че научната традиция в семейството ще бъде продължена макар и в различна област на хуманитаристиката.

ПОСЛЕДНА СРЕЩА

През август 1985 г. съпругът ми Георги Стоименов бе назначен за директор на Българския културно-информационен център в Берлин. Според протокола трябваше да пътува за ГДР с цялото си семейство. Аз поех ангажимента да бъда кореспондент на вестник „Софиотер нахрихтен” на Агенция София прес, но можех да отделя време и за подготовката на дисертационния си труд. Обучението по журналистика в ГДР беше единствено в Секция (факултет) „Журналистика” на Лайпцигския университет. Затова станах там докторант на свободна подготовка.

При първата ни среща с моя научен ръководител проф. Карл-Хайнц Рьор предложих за тема на дисертацията си анализ на репортажи на Егон Ервин Киш и Михаил Колцов от 20-те и 30-те години на миналия век. Първият му въпрос беше може ли да се сравнява творчеството на световноизвестния репортер Киш с това на Михаил Колцов, когото читателите в ГДР познаваха като творец само от една книга с фейлетони. Ще се постарая да го докажа, обещах му аз. И се заех да се запозная с 12-те тома от събраните съчинения на Киш, както и с наскоро, в периода на перестройката в Русия извадени от Спецхран (отдела за забранени книги) съчинения на Михаил Колцов. Очакваше ме сериозна работа на три езика, за да намеря, анализирам и съпоставя репортажите на еднакви теми, излезли изпод перата на двамата забележителни репортери от гледна точка на репортерското майсторство.

Още през първото лято, когато се върнах в София, имах голямо желание да споделя своите намерения с колегите си от факултета. Лятната ваканция ги беше разпиляла извън столицата. Но проф. Станчев беше в дома си и веднага ме покани за разговор на „Горски пътник” № 22.

Когато слязох от трамвая на спирка „Читалище Пенчо Славейков 1921”, без да подозирам колко важна роля е играло то в живота на Ничка и Стефан Станчеви (4), една възрастна жена държеше в ръце няколко букета с невени.

- Заповядайте,- покани ме тя.- Съвсем свежи са, току-що ги набрах от градината си.

Цветята бяха толкова красиви, че реших да купя един от букетите за съпругата на професора.

Когато ме посрещна на вратата и го видя в ръцете ми, той топло се усмихна:

- Такъв букет от невени подарих на жена ми при първата ни среща.

Ничка не е тук, но сигурно много ще им се зарадва. А аз пиша рецензия за професурата на доц. Марко Семов. - И ми показа куп книги на малкото остъклено балконче встрани, където явно работеше, скрит от жегата.

Попита ме с какво се занимавам сега в Берлин. Разгърнах листовете с плана на дисертацията си, разказах му какво съм намислила, как смятам да го осъществя, какви трудности очаквам да се появят и естествено го попитах какво мисли за избора на темата ми.

-И Киш, и Колцов са малко познати у нас. Чака те много работа, но ще ти бъде интересна. Началото е успешно. Нека и краят да бъде такъв!

Тръгнах си окрилена от куража и надеждата, които ми даде моят Учител. Ала когато се завърнах в България с докторска диплома от Лайпциг, той вече не беше сред нас...

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

През май 2010 г. по програмата „Сократ/Еразъм” имах лекции в Университета в Терамо - град, разположен в средата на „Ботуша” по права линия срещу Рим. След като приключих ангажимента си, не пропуснах възможността да остана през уикенда във Вечния град. Консул в посолството ни по това време ( а днес наш посланик в Алжир!) беше нашата възпитаничка Марияна Бояджиева, която с голямо желание пое инициативата да ми покаже Кирило-Методиевите места в Рим и околностите му.

-Най-добрият им познавач е проф. Красимир Станчев, синът на нашия професор Станчев -каза ми тя.

-А ти знаеш ли, че аз писах репортаж за сватбата му?- отговорих й аз.

-Хайде да му се обадим - предложи Марияна.

Така след повече от 30 години отново се срещнахме с Красимир и Ани, посветили се на изучаването и популяризирането на славистиката и старобългарстиката в Италия, Европа и по света. Те гостолюбиво ни поканиха в своя дом. Спомнихме си за нашия професор, дълго разговаряхме оживено и аз научих много любопитни детайли за успешната мисия на двамата Първоапостоли Кирил и Методий в Рим. Посетихме Гротаферата и лятната резиденция на папата в Кастел Гандолфо. Денят неусетно излетя.

Днес на визитката на проф. Красимир Станчев пише:

Prof. Krassimir Stantchev 

Membro dell'Accademia Ambrosiana (Milano) - Classe di Slavistica. 

Già ordinario di Filologia slava presso l'Università degli Studi "Roma Tre" 

e coordinatore del Circolo Slavistico Romano 

Кръгът на научните интереси на проф. Красимир Станчев през годините се бе разширил от старобългаристиката и кирилометодиевистиката към славистиката и славянската палеография, от българо-гръцките литературни и книжовни взаимоотношения към българо-италианското културно сътрудничество. Като доцент по старобългарска литература в Софийския университет през 1988 г. той заминава като лектор по български език в университета „Сапиенца” в Рим.

От 2001 г. е италиански гражданин. Инициатор и координатор е на Circolo Slavistico Romano, два мандата е секретар на Италианската асоциация на славистите. Става професор по славянска филология в новооснования Трети Римски университет и член-основател на Славистичния отдел на Академия Амброзиана в Милано. Обширната библиография на научните му трудове, публикувани в престижни научни издания у нас, в Италия и по света включва над 280 заглавия.

Расте и набира скорост и осъществява своята „Аризонска мечта” и третото научно поколение на семейство Станчеви. Внукът Стефан Красимиров Станчев, когото щастливият дядо е прегърнал на снимката от семейния архив, вече е доцент по средновековна история в Аризонския държавен университет в гр. Финикс и скоро ще стане третият професор в родословното дърво на фамилията.

ЧАСТ ВТОРА: КАКВО НАУЧАВАМЕ ОТ ДОКУМЕНТИТЕ?

По повод 50-годишния юбилей на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ реших да се запозная по-отблизо с живота и делото на проф. Стефан Б. Станчев . От сина му получих две негови автобиографии, подписани грижливо с познатия ни четлив подпис. Прочетох с интерес споделените от Красимир и сестра му художничката Боряна спомени за баща им пред Антония Мечкова в Наборе.бг и в сайта на СБЖ (4). Един неизползван досега източник за информация бяха документите от описа на служебното му дело: назначения, преназначения, заповеди за командировки в чужбина и др., съхранени в Софийския градски архив, „пронумеровани и прошнуровани” в 56 листа.( 5) Какво ново научих за нашия професор от тях?

Ето някои любопитни и непознати факти за него и за началото на университетското образование по журналистика в нашата страна.

РАЖДАНЕТО НА КАТЕДРАТА

След като е публикуван Указ № 356 на Президиума на Народното събрание на Република България от 12 август 1952 г. в Софийския държавен университет (СДУ) е открита специалността „Журналистика”.

Като първи хоноруван преподавател по „Теория и практика на съветския и българския печат” и по съвместителство с работата му във вестник „Отечествен фронт” на 5 септември 1952 г. е назначен Стефан Бонев Станчев, който трябва да провежда 4 часа седмично лекции и упражнения с два курса студенти едновременно. Едните са новоприети, а другите са завършили два курса в други специалности в университета. Предпоставките за това назначение са три: той е професионален журналист на висока длъжност, има висше юридическо образование и, както сам съобщава в заявлението си : „През 1949 г. бях на едномесечна практика в Съветския съюз, в редакцията на вестник „Известия”, от където имам много подробни бележки около 150 страници на пишуща машина и те могат да ми помогнат за изработването на лекциите.”(6) На 1 август 1953 г. Стефан Б. Станчев подписва акт за встъпване в длъжност старши преподавател във Филологическия факултет на университета.

През сутрешните часове той провежда занятията в университета, но работният му ден продължава до късно през нощта в редакцията на вестник „Отечествен фронт”, където работят заедно с доцента по история (по това време) Владимир Топенчаров. Двамата се познават от 30-те години като сътрудници на младежкия печат. За да се справи с работата в двата курса Стефан Б. Станчев кани опитния вестникар Георги Боршуков, завеждащ отдел „Документация” в редакцията и двамата продължават да учат заедно студентите как се прави вестник.

Тук трябва да добавим, че паралелно със занятията в университета протичат турбуленциите в българската журналистика и в редакцията на „Отечествен фронт”в периода на култа към личността на Сталин. Петдесетте години на миналия век са време динамично, сложно и противоречиво. На два пъти заради пропуски на важна информация от главен Стефан Б. Станчев става заместник-главен редактор на вестника, където се „редуват” с Владимир Топенчаров. Неслучайно в спомените си „Бесове на моето време” акад. Владимир Топенчаров пише, че „драмата е автентична и рисувана със сурови бои, взети направо от обществения врящ котел”.(6)

А под покрива на Алма матер започва университетското обучение на млади журналисти, посрещнато скептично сред голяма част от журналистите от практиката.

През първите две години Стефан Б. Станчев е член на катедрата по българска литература с ръководител проф. Георги Цанев, а чак на 15 май 1954 г. е обособена самостоятелна катедра „Журналистика”, за чийто завеждащ е избран доцентът по „Теория и практика на съветския и на българския печат” Стефан Б. Станчев, чиято учебна натовареност е вече 240 часа годишно.

През 1958 г. той поема нова работа пак по съвместителство - подпреседател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ), посреща и изпраща делегации, пътува в различни страни с мисията да се разширяват културния обмен и сътрудничеството на България с близки и далечни страни по света.

През 1961 г. доц. Стефан Б. Станчев е утвърден от ВАК за професор и става ръководител на катедра „Журналистика”.

Осъществена е първата качествена промяна : специалността „Журналистика” става част от българското академично образование най-напред в рамките на филологическите науки, каквато е традицията на журналистическите факултети в Москва и Ленинград.

СЪЗДАВАНЕТО НА ФАКУЛТЕТА

В съответствие с обществено-политическите промени през 70-те години и развитието на системата от средства за масова информация – печат, радио и телевизия отново под ръководството на проф. Стефан Б. Станчев настъпва втората качествена промяна в обучението по журналистика: то е включено в сферата на социалните науки.

Единствената в България катедра „Журналистика” успешно преминава през строгото сито на академичната акредитация и през 1974 г. заема своето място като самостоятелен Факултет по журналистика сред факултетите по хуманитарни и природни науки в Алма матер с много по-дълголетен стаж .

На първото Общо събрание на новия факултет на 26 септември 1974 г. с пожелания за успех към преподавателите и студентите се обръщат проф. Благовест Сендов - ректор на Софийския университет, проф. Куйо Куев- декан на Факултета по славянски филологии и секретарят на Съюза на българските журналисти Петко Караделков. ( 8)

В учебния план на факултета са включени нови дисциплини: социология, социална психология, етика и др., обособяват се тематичните специализации икономика, вътрешна политика, международна политика и култура. Разширява се изучаването на чужди езици. Студентски практики се провеждат както в страната, така и в други социалистически страни - СССР, ГДР и Чехословакия. Расте броят на научните публикации както на преподавателите , така и на някои отлични студенти. Сътрудничеството със СБЖ е постоянно и ефективно. Разгръщането, обогатяването и обновяването на учебния план на специалността „Журналистика” през годините обхваща все по-цялостно непрестанно и бурно обновяващия се свят на масмедиите най-напред в сферата на печата и радиото, а през седемдесетте години на ХХ век и на телевизията.

Според проф. Стефан Б. Станчев постоянната връзка с практиката е едно от най-важните условия за качественото обучение на младите генерации във факултета. Затова повече от 20 години той е член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, където активно обсъжда с колегите си актуалните аспекти на медийната действителност у нас.

В оценката си за развитието на академичното образование по журналистика преди демократичните промени акад. Владимир Топенчаров подчертава: „ Най-важният процес в развитието на нашата журналистика бе решителното издигане на професионализма. За това спомогна много създаването на специалността „Журналистика” в Софийския университет (1952 г.)...Въпреки слабостите и едностранчивостта в професионалното, политическото и идейно ограмотяване на младите набори, тази специалност изигра голяма роля. Съществено се повиши общата, литературно-езиковата и чисто професионалната култура на младите журналисти...Млади хора се специализираха, насочиха се към тесни и важни проблеми (икономика, наука, култура, външна политика, социална политика, спорт...) Компетентността на печата, радиото и телевизията нараснаха много, несравними са с довоенното време, с 40-те и 50-те години. Много се критикуват „грешките”, „неточностите, дори „гафовете” на журналистите, когато пишат по стопански, технически, научни проблеми, но толкова богата и разнообразна тематика бе невъзможна в миналото. Общо професионалната квалификация днес е много по-висока от когато и да било, а грешките в нашия печат са общо взето по-малко от грешките на масовия печат по света.”(9)

Описът на документите завършва със заповедта за освобождаването на професора от длъжност „ поради навършване на определената възраст и трудов стаж за пенсиониране от 1 октомври 1980 г.” с думите на заместник-министъра на просветата : „Изразявам благодарност на проф. Стефан Бонев Станчев за положения труд и неуморна работа при подготовка на специалисти с висше образование”.(9)

Зад тази стандартна фраза се крие огромният труд на проф. Стефан Б. Станчев в продължение на 28 години ( от които 22 - по съвместителство!) за превръщането на журналистиката в призната академична специалност в страната ни, за обогатяването на учебния й план в условията на формирането и развитието на системата от средства за масова информация с цел да бъде обхваната по-цялостно и по-ефективно най-напред сферата на печата и радиото, а през седемдесетте години на ХХ век - и на телевизията.

От първата трудова дейност на бъдещия ни професор, когато на 10-годишна възраст в родния Разград хваща четката и става чирак на художника Коста Петров, до 1980 г. трудовият му стаж надминава значително половин век - непрестанен, неуморен, всеотдаен и резултатен труд ,при това често на две места едновременно! Можем само дълбоко да се поклоним с искрена благодарност пред енергията, издръжливостта, целеустремеността и отдадеността на нашия уважаван професор Стефан Б. Станчев - ОСНОВОПОЛОЖНИКА на академичното образование по журналистика в България!

 

 

 

Литература:

 

1.Станчев, Стефан Б. Теория и практика на печата, София: Наука изкуство,1961 г.;второ издание -1964. За следващите поколения тази роля имаше учебникът му „Обща теория на журналистиката” (София: Наука и изкуство, 1971;второ преработено и допълнено издание - 1976.)

2.Този фрагмент в текста е от книгата: Златева, Минка (съст.) От сърце за Георги |Стоименов - Джо .За журналиста и човека, когото всички обичаха: спомени от колеги, приятели и семейството.София : изд.Пропелер, 2016 , с. 170-171.

3.Мечкова, Антония Проф. Стефан Б.Станчев разказва как бе създадена специалността „Журналистика” у нас,13.10.2024 https://sbj-bg.eu/article/details/56251; Неподозираните портрети на професор Стефан Б. Станчев ,30.10.2024 https://sbj-bg.eu/article/details/59143

 

4.Виж по-подробно по този въпрос в репортажа на Антония Мечкова

„Да си спомним: Станчева - и по баща, и по мъж” .

https://www.nabore.bg/statia/stancheva-i-po-maj-i-po-muj-4258-14

5.Държавна агенция „Архиви”, Държавен архив - София, фонд 1790, опис 12, а.е. 206 ( Проф. Стефан Б.Станчев)

6.Пак там, л.56

7. Топенчаров,Владимир. Бесове на моето време (от поредицата „Кладенецът на спомените”).София: Булвест 2000, 1993, с. 6.

7. Държавна агенция „Архиви”, Държавен архив - София, фонд 1790, опис 12, а.е. 206, л. 19-20.

8.Топенчаров,Владимир.Цит. съч.,с 342-343.

9. Държавна агенция „Архиви”, Държавен архив - София, фонд 1790, опис 12, а.е. 206, л.1.