Днес се навършват 149 години от рождението на известния български журналист Йосиф Хербст.

Неслучайно го наричат „Баща на съвременната българска публицистика“. Той е един от най-ярките журналисти и доблестен общественик, който е ликвидиран като неудобен свидетел на убийство. Саможертвата му никога не трябва да бъде забравяна, а журналистическата му почтеност ни е нужна особено днес, когато медийната среда е заплашена от властта на политически и икономически интереси, корупционни практики и непрестанни опити за задушаване на свободата на словото.

Йосиф Хербст е яркото перо, което ни остави, кодирани в творчеството му „професионални заповеди“ за обективна журналистика и онзи крилат завет „Никому в угода, на никого напук!“, който и до днес е верою на Съюза на българските журналисти. Затова и всяка година СБЖ присъжда най-голямата си награда, наречена на името на Йосиф Хербст, на най-талантливите журналисти.

Да припомним, че професионалният път на Хербст започва от редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“. В периода от 5.12.1913 до 15.01.1918 е първият Директор на печата у нас, назначен лично от цар Фердинанд.

С Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира станалия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908). 

Хербст  е не само активен журналист, но и доблестен гражданин, който участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. 

След Септемврийското въстание Йосиф Хербст не се страхува и разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. той  става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор.  По време на априлските събития от 1925 година Йосиф Хербст „безследно изчезва“.

Делото му обаче не можа да бъде заличено от никой репресивен режим.

Йосиф Хербст продължава да присъства в българската журналистика с онези професионални жалони, които гарантират не само обективна информация, но и чиста журналистическа съвест.