Проф. Минка Златева произнесе юбилейно слово за основоположника на Катедра „Журналистика“ проф. Стефан Б. Станчев и за комуникаторът на социалната промяна проф. Тодор Петев.

Ето и пълния текст на словото на проф. Минка Златева:

Уважаеми колеги,

Скъпи гости,

Петдесетгодишният юбилей на нашия Факултет по журналистика и масова комуникация е времето и мястото да отдадем почит и благодарност за самоотвержения труд на всички преподаватели, вложили своите знания, опит и енергия в обучението и възпитанието на поколения наши възпитаници - журналисти, специалисти по връзки с обществеността и реклама, книгоиздатели и комуникационни мениджъри с академични дипломи на родната Алма матер- Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Но в това голямо колективно дело днес ще отделим внимание на две ярки личности, на двама декани, които са първопроходци със заслуги за успешното създаване и развитие на факултета. Това са създателят на катедрата „Журналистика” и на Факултета по журналистика проф. Стефан Бонев Станчев, от чието рождение на 14/27 юни 1914 г. в Разград изминаха 110 години, и проф. Тодор Димитров Петев, оглавил факултетския колектив в началото на прехода на страната ни към демокрация, от чието рождение на 14 май 1944 г. в Пордим се навършиха 80 години. И то не само заради кръглите им годишнини, а защото бележат с дейността и творчеството си най-важните качествени промени в историята на факултета.

На проф. Стефан Б. Станчев се падна честта да извърши първата качествена промяна - прехода от доакадемично към академично образование на журналистите в България . Подобно на създателя на академичното образование по журналистика в Германия и Европа проф. Карл Бюхер, той трябваше да докаже ,че „предвид неотложната необходимост от него... вестникознанието е вече наука, която няма да се срамува помежду другите”. В България това се случва в началото на петдесетте години на миналия век, във времето на „обществения врящ котел”, по думите на академик Владимир Топенчаров, с когото двамата заедно работят във вестник „Отечествен фронт” и търпят последиците от култа към личността.

Преходът се осъществява въпреки скептицизма на голяма част от практикуващите журналисти, според които журналистиката се „учи на тезгях”. И още - при липса на учебници, помагала и предишен академичен опит.

Какво помага на журналиста Стефан Б. Станчев да осъществи успешно своята мисия : да постави „камен уголний” на науката за журналистиката у нас ? Една „вяра жежка” и „луча духовна” , с които по думите на Вазов Фотинов слага началото на българския периодичен печат със своето „Любословие”. Стефан Б. Станчев се опира най-напред на формираните традиции на българската журналистика, на своята богата практика, на подкрепата и съдействието на стария вестникар Георги Боршуков, на изучаването на опита на журналистическите факултети в Москва, Ленинград и Лайпциг и на професионализма на преподавателите филолози в Алма матер.

След издаването на Указ № 356 на Президиума на Народното събрание на Република България от 12 август 1952 г. в Софийския държавен университет (СДУ) е открита специалността „Журналистика”. На 1 октомври 1952 г. Стефан Б. Станчев започва преподавателската си кариера като хоноруван преподавател по „Теория и практика на съветския и българския печат” в Катедрата по българска литература със завеждащ проф. Георги Цанев. След една година той става старши преподавател. На 15 май 1954 г., вече избран на 8 февруари с.г. от ВАК за доцент, поема футкциите на и.д.завеждащ на самостоятелната катедра по „Журналистика”към Филологическия факултет на университета , а от 20 юни 1961 е професор и завеждащ на катедрата.

Редят се випуск след випуск студенти , за които проф. Станчев е синоним на ред, дисциплина, принципност, взискателност и доброжелателство.

През 1964 г. се налага кратко прекъсване на приема в специалността , но от 1968г. този прием е възстановен и през 1974 г. катедрата прераства в самостоятелен факултет на Алма матер. За негов пръв декан единодушно е избран проф. Стефан Б. Станчев, който продължава да преподава на бъдещите журналисти до 1980 г. Под напора на новите обществени потребности и бурното развитие на системата от СМИ-печат,радио и телевизия, под негово ръководство се осъществява втората качествена промяна в журналистическото висше образование - поставен е акцент върху социалните науки. Както посочва акад.Владимир Топенчаров „ въпреки слабостите и едностранчивостта в професионалното, политическото и идейно ограмотяване на младите набори, специалността „Журналистика” изигра голяма роля за решителното издигане на професионализма в българската журналистика.”

Какво наследство остави проф. Станчев на своите студенти? Два учебника с по две издания - „Теория и практика на печата” ( 1961,1964) и „Обща теория на журналистиката” (1971,1976) и две златни правила: необходимостта от висока и осъзната отговорност на всеки журналист пред читателите, пред обществото, пред колегите, както и от практическа подготовка и постоянно усъвършенстване в бъдещата професия.

От първата трудова дейност на бъдещия ни професор, когато останал сирак от войната на 10-годишна възраст в родния Разград той хваща четката и става чирак на художника Коста Петров, до 1980 г. трудовият му стаж надминава значително половин век - непрестанен, неуморен, всеотдаен и резултатен труд при това през 22 години едновременно с преподаването работи на две места : най-напред като главен и зам.-главен редактор на в. „Отечествен фронт” , а по-късно и като подпредседател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина! Можем само дълбоко да се поклоним с искрена благодарност пред енергията, издръжливостта, целеустремеността и отдадеността на нашия уважаван професор Стефан Б. Станчев - ОСНОВОПОЛОЖНИКА на академичното образование по журналистика в България!

В периода на демократичните промени след 1989 г. журналистиката у нас получи нови възможности , нови функции и нови отговорности пред обществото. Социалната промяна обхвана всички сфери на живота и нейното развитие, осмислане и управление изискваха нови познания, нови ефективни метода за въздействие върху обществените нагласи, нови професии. Започна третата качествтена промяна в академичното журналистическо образование -то трябваше да подготвя кадри, адаптивни към непрестанните промени в общественото мнение, улавящи и насочващи гражданската активност, способни да комуникират и да решават разнообразни кризи, възникващи по трънливия път към демокрацията.

Декан на факултета в това бурно време от 1993 до 1995, а след това заместник-декан стана ст. н.с.II степен д-р Тодор Димитров Петев. Той е уникален случай в историята на факултета: завършил е електроинженерство, има две години репортерски опит във в. „Орбита”. Защитава дисертация в Института по социология на БАН и остава на постоянна работа в института в продължение на близо 20 години. Като щатен преподавател във факултета работи от избирането му за декан до пенсионирането си през 2012 г.

Като характер бе жив, енергичен, диалогичен, комуникативен, емпатичен, склонен към експерименти и умеещ да увлича колегите си в тяхното осъществяване.

Каква диря остави Тодор Петев в академичното образование по журналистика и връзки с обществеността?

Той бе избран за декан на факултета на 26 април 1993 и заемаше тази длъжност до 4 юли 1995г. От 1994 г. факултетът прие името Факултет по журналистика и масова комуникация. През същата година с подкрепата на ЮНЕСКО и ИПРА във факултета бе открита новата специалност „Връзки с обществеността”. На 6 ноември 1995 г. в Париж генералният директор на ЮНЕСКО Федерико Майор и ректорът на Софийския университет проф. дфизн Иван Лалов сложиха подписите си под Споразумение за създаването на Катедра на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността”. С участието на Тодор Петев катедрата стана член-съосновател на световната мрежи от катедри на ЮНЕСКО по комуникация и връзки с обществеността - ОРБИКОМ, а той - член на Борда на директорите.

ФЖМК на СУ отново пое пионерската роля в академичното образование на първите специалисти по пъблик рилейшънс и реклама в България и стана образец за изучаването на тази специалност във висшите училища в цялата страна.

През 1996 г. Катедрата на ЮНЕСКО бе инициатор и организатор на първата професионална общност на ПР специалистите у нас - Българското дружество за връзки с обществеността с пръв председател доц. Тодор Петев.

Два мандата той, вече професор от 2002 г., беше ръководител на Катедрата на ЮНЕСКО. Наследих го през 2003. Формирахме тандем, в който работихме заедно над 10 години. Разгърнахме широка международна дейност. От 1997 до 2009 бяхме съорганизатори на 12 международни научни конференции по проблеми на публичната комуникация. Активизирахме изследователската и публикационната дейност с издаването на ред монографии и книги на колегите , както и 17 сборника с докладите на теоретици, преподаватели, ПР специалисти, докторанти и студенти от петте континента - участници в нашите конференции, между които и първия у нас докторантски сборник в нашата област „Комуникация в кризисни ситуации” (2002).

Коварната болест, която го застигна през 1999 г., не спря неговия хъс за изследвания , за преподаване, за творчество,за контакти с колегите и студентите. Той написа и публикува три монографии: „Комуникация и социална промяна” (2001), „Теории за масовата комуникация”(2004) и „Комуникационната спирала. Трансформации и конфликти” (2008),които представляват български теоретичен принос в комуникационната наука и в конфликтологията. А с поведението си в битката с болестта се превърна във вдъхновяващ пример на воля, кураж , оптимизъм и всеотдайност към науката и образованието за поколения възпитаници на факултета.

Казано накратко, проф. Тодор Петев бе КОМУНИКАТОРЪТ НА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА. Той улови вятъра на промяната и го превърна в попътен вятър за развитието на ФЖМК .

Нека и новите поколения на факултета ни помнят и следват достойния и светъл пример на нашите незабравими декани- проф. Стефан Б. Станчев и проф. Тодор Петев!

 

 

.