Силно послание беше изпратено от Сараево. По случай Международния ден на солидарност с Палестина се проведе събор на солидарност под надслов „Артистична интифада”, съчетаващ протест и изкуство.

Неформална група от хора се събра както всеки вторник в 19 часа. през последните седмици, към които се присъединиха минувачи. В продължение на час те четат имената на 17 000 деца, убити в Газа, докато някои стояха мълчаливо и държаха табели, информира sarajevotimes.com.

Като част от разнообразната програма на събитието, група журналисти от Босна и Херцеговина (БиХ) отново изразиха своята подкрепа и солидарност с колегите си в Газа.

Тяхната цел беше да изпратят ясно послание за солидарност към журналистите в Палестина и Ливан и да протестират срещу убийствата на журналисти в тези региони с решителна декларация: „Спрете да убивате журналисти!“

Посетителите също имаха възможност да подкрепят хуманитарен базар, като събраните средства бяха насочени към закупуване на палатки за лагера Джабалия в Газа. Събитието включва няколко артистични изпълнения и речи на лица, представляващи художници и журналисти от БиХ.

От името на журналистите говори журналистът-ветеран Едина Каменица. В речта си тя припомни военните репортажи в БиХ: „Ето ни, близо до това, което беше известно като Алеята на снайперите, една от най-смъртоносните улици във военното Сараево. Изминаха точно 30 години и 22 дни от 18 ноември 1994 г., когато недалеч оттук, на пътя между Националния музей и Философския факултет, снайперски куршум, изстрелян от войник от Армията на Република Сръбска (ВРС) ) от Гърбавица уби седемгодишния Нермин Дивович. Куршумът първо поразява бременната му майка, преди да се забие в слепоочието на момчето. В обсаденото Сараево, заедно с Нермин, бяха убити още 1600 деца“, спомня си Каменица за тези болезнени дни. Т

я продължи с емоционален разказ: „Само преди да прозвучи изстрелът, докато се връщах от работа, минах покрай слаба жена, която водеше две деца. Погледът на момчето, което секунди по-късно щеше да е мъртво, е нещо, което никога не мога да забравя. Вероятно снайперистът също ме е взел в мерника си, но е избрал да стреля, въпреки примирието, по следващите минувачи.

И завърши със силно послание към журналистите, нейните колеги в Газа и Ливан: „В тази мръсна война за територия, природни и исторически ресурси и изкореняването на цял народ – война, която изглежда е стъпкала цялото човечество – вашите трогателната отдаденост на човешкото същество е завладяла сърцата на милиони, включително нашите. На всички властимащи, от Запада до Изтока и на нашите, казваме: „Не убивайте журналисти! Без всеки от тях, независимо дали в Газа, Ливан или Украйна, светът става по-мрачен. Не убивайте никого! Не разрушавайте, градете! Когато в крайна сметка седнете на подсъдимата скамейка – а ще го направите – дори вие ще почувствате известно облекчение тогава.“

Журналистката Ариана Сарачевич-Хелач подчерта, че журналистите в Газа трябва да знаят, че не са сами. „Ние сме длъжни винаги да сме до тях. Аз самата като военен репортер знам как се чувстват и това е единственият начин да им изпратим съобщение, тъй като не можем да им помогнем по друг начин“, каза Сарачевич-Хелач.