Тази година Българското национално радио (БНР) празнува юбилей – 90 години от основаването му. И не само по този повод потърсих генералния директор на БНР Милен Митев за едно интервю специално за сайта на Съюза на българските журналисти. Милен Митев беше любезен да отдели време от напрегнатия си график и да разговаряме не само за юбилея, но и за жизненоважните въпроси, които тревожат и колегите от БНР, и цялата журналистическа общност. Като например този за хроничното недофинансиране на обществените медии, или пък за сериозното предизвикателство, което представляват социалните мрежи. Както и за проверената информация и дезинформацията.
Но като на празник, започваме с юбилея.
- Г-н Митев, БНР е 90-годишна институция. А Вие вече втори мандат сте начело на тази институция. Това вероятно е изключителна отговорност?
- Отговорността е много голяма. Тези 90 години ни карат да се замислим колко много път е извървяло Радиото като организация и върху труда на колко много колеги стъпваме ние, за да бъдем тук, където сме в момента. И всеки един ръководител в Радиото – независимо дали е генерален директор, или член на Управителния съвет, или директор на програма, или друга структура, трябва да си дава сметка, че ние сме само едни малки брънки в голямата верига, която е БНР , и да се опитаме да дадем най-доброто от себе си, за да продължи Радиото да се развива и занапред.
- Като виждаме колко високо общественото доверие има Радиото, струва ми се, че и всички колеги, които работят в него, разбират тази отговорност.
- Безспорно е така. Именно работата на колегите, това, което ни дава и качеството на журналистиката, е в основата на доверието и уважението, което обществото има към нас.
- Как успявате, г-н Митев, на фона на толкова бързо развиващи се социални медии и въобще на фона на цялостната промяна на технологичния пейзаж, да удържате Радиото във фокуса на интереса на аудиторията?
- Необходимо е непрекъснато да правим нещо ново, непрекъснато да се преоткриваме и да се предизвикваме, тъй като светът около нас се променя. Не само технологиите, но и навиците на аудиторията се променят. И ние трябва също да се променяме, за да можем да им отговорим. Една медия трябва да се опитва да търси своята аудитория, а не само да чака аудиторията да я намира. Особено като обществена медия БНР е необходимо да бъде навсякъде, на всички платформи, за да може да достигне до максимално широк кръг от българското общество.
- Да, БНР е в много платформи. Вече е и в Тик Ток, нали?
- Вече сме там от миналата година. Новините на БНР могат да се видят и в Тик Ток . Независимо какво смятаме за една платформа, вярвам, че колкото повече качествено и проверено съдържание има на нея, толкова по-добре ще противостоим на опитите за манипулация и дезинформация. Вече е видно, че забраните не помагат да се справим с дезинформацията. Най-доброто, което имаме като противодействие, е да има колкото се може повече вярна информация на всички възможни платформи. Това важи в пълна степен не само за Националното радио, а за всички сериозни медии, които с цената на много труд се опитват да дават на своята аудитория наистина проверени факти.
- Тук използвам момента за една скоба, тъй като Вие бяхте преизбран и в Управителния съвет на Европейския съвет за радио и телевизия. Какви са тенденциите в европейски мащаб? Какво обсъжда ЕС, какво вижда за бъдещето на радиото?
- В Европа вече все повече се говори за това, че медиите трябва да бъдат опазени, което в някаква степен може би трябва да ни притеснява, защо изобщо се налага това. Но е факт, че вече конкурентната среда в медийния сектор изглежда по напълно различен начин. Радиото е първата електронна медия и дълго време е било без конкуренция. След това се появява телевизията, след това се появява интернет, с него идват социалните мрежи, появяват се технологии, които позволяват на всеки един човек да създава и разпространява медийно съдържание изключително лесно. На този фон е много трудно да се отличим от другите и вече се налага да се конкурираме не само с това, което традиционно разбираме като медии, но и с всяка една услуга, която се бори за времето на аудиторията. Именно времето на аудиторията се оказва най-ценният ресурс, тъй като времето няма как да бъде разтеглено. И всеки си избира дали да прекара времето си в слушане на радио, в гледане на телевизия, в гледане на филми или в някаква друга дейност. На този фон вече се налага много ясно да разказваме не само другите истории, но и своята собствена, да обясняваме защо е важно да ни има, защо е важно да има обществени медии и каква е тяхната роля и добавена стойност за всяко едно демократично общество. Ако не успеем с този разказ, има много сериозен риск нашата значимост във времето да намалява, защото просто ще бъдем удавени в морето от свръхинформация, което залива потребителите от всички страни.
- На този фон много силно впечатление ми направи Вашето постижение БНР да се обедини с Българската православна църква (БПЦ) за духовна подкрепа на сънародниците ни зад граница.
- Смятам, че е много хубаво да разказваме за това, по какъв начин църквата играе обединяваща роля за българските общности зад граница. Защото вече много наши сънародници живеят извън България. Живеем в един достатъчно отворен свят, в който човек има много избор, освен това, къде да живее и къде да се развива лично и професионално. Но много наши сънародници, които живеят зад граница, не са загубили връзката си с България и връзката помежду си. И такива институции като БПЦ много помагат в това усилие. Хубаво е да покажем и да разкажем за живота на нашите сънародници в чужбина и през тази призма.
- Защото Радио „България“ върши своята работа доста добре?
- Радио „България“ е една много интересна медия, защото то реално има две основни задачи: от една страна, да разказва за сънародниците ни по света, и от друга страна, да разказва на света за България – и го прави на 10 чужди езика, включително вече и на всички езици на съседните на България страни. За съжаление, и там има доста сериозен проблем с намирането на нови кадри, особено с не толкова популярните езици. Надявам се в бъдеще да имаме възможност и финансова включително да разширяваме и тяхната дейност. Защото Радио „България“ реално е гласът на България пред света. Много ми се иска да имаме по-структурирана комуникация, която да излъчва Радио „България“ пред целия свят. Би било хубаво, ако имаме и цялостна стратегия на национално ниво за това по какъв начин Радио „България“ би могло да бъде най-полезно и в страната, и по света.
- Много силно впечатление ми прави това, което вие постигнахте още в първия си мандат и сега го продължавате. Как успявате да единодействате с другите генерални директори на обществените медии БНТ и БТА? Мисля, че това не се е случвало с други генерални директори?
- Всичко е въпрос на хора и на малко желание, тъй като ние сме естествени партньори. Предимството на обществените медии е, че финансирането с публични средства до голяма степен ни освобождава от това да преследваме рейтинг на всяка цена. И ни дава свобода да планираме съдържанието си по съвсем друг начин и по други критерии. В този смисъл най-лесно е за нас – обществените медии – да обединяваме усилия и да работим заедно, тъй като ние не се конкурираме и не си пречим. А можем да си помогнем важните неща да се разкажат от още повече трибуни и да достигнат до още повече хора.
- В предишния си мандат – пък защо не и сега – усещали ли сте външна намеса: политически или икономически натиск върху Радиото и програмните му схеми?
- Политически – не. Нормално е и да няма такъв, защото страната в последните години се намира в доста сериозна политическа криза. Липсва стабилност на властта. Няма толкова силен властови център, който да се опитва да влияе. Иска ми се да вярвам, че дори и да имаше, пак нямаше да има опити за политическо влияние, тъй като е минало много време от моментите, в които е имало директни обаждания към журналисти или ръководители в Радиото с искане нещо да се пусне, или да се спре. Радиото е доказало многократно, че не приема опити за външна намеса и че взема самостоятелно решенията относно това, какви теми и какви събеседници да се чуват от програмите му.
Колкото до икономически, не ми се иска да го нарека натиск, но е факт, че от много години насам обществените медии в България са недофинансирани. Това е един дълъг и сериозен разговор, тъй като финансирането не е самоцел и всъщност то не е първоначалната стъпка в този разговор. Първата стъпка трябва да бъде, каква е задачата на БНР и БНТ. И едва тогава, когато тази задача ни бъде ясно поставена, какво обществото иска от нас, можем да говорим какво финансиране е необходимо, за да бъде изпълнена тази задача. Важно е да имаме обратната връзка с обществото и да знаем, че това, което правим, е наистина това, което обществото иска от нас. Ние имаме много начини да комуникираме със своята аудитория, особено сега. Новите технологии позволяват още повече такива варианти за директна комуникация. Но липсва структуриран диалог относно това, какво всъщност е необходимо да правят обществените медии, което впоследствие да доведе и до някакво законодателно изменение, да бъде по-ясно формулирана нашата задача и едва тогава да може да се говори за адекватност на финансирането спрямо мисията.
- Това наистина изисква сериозен разговор и все пак да ви попитам: вече има редовно правителство, то започва да изготвя бюджет, вие имате ли добри очаквания?
- Очаквания и надежди имаме винаги. Надяваме се, разбира се, държавната власт да осъзнае, че средствата, които се дават на обществените медии, са една инвестиция. Защото обществените медии дават много висока добавена стойност на обществото. Ние, освен че сме задължени, и смятам, реално го правим, да показваме различните гледни точки в обществото чрез нашите програми, и да предоставяме актуална информация и задълбочени анализи, третираме и много теми, свързани с култура, образование, наука, много теми, които по чисто търговски причини не биха представлявали интерес за другите медии. Освен това имаме и много широка мрежа от регионални програми във време, в което регионалните медии все повече изчезват, тъй като е много трудно за една медия да се издържа, особено, ако нейният обхват е по-малък и е регионален. Чрез обществените медии могат да се постигнат много положителни резултати в много аспекти и затова е важно да се води този разговор именно за задачите, които се поставят на БНР и БНТ. И след това да бъде осъзнато тяхното финансиране именно като инвестиция в демократичното общество.
- Празникът ще продължи по-дълго този път, защото февруарският брой на списание ЛИК ще бъде посветен на 90-годишнината на БНР.
- Точно така. БТА ще посвети февруарския брой на списание ЛИК на нашия юбилей и ще разкаже за историята на Радиото и за тазгодишните награди „Сирак Скитник“, които ще връчим на 25 януари. Като успоредно с представянето на февруарския брой ще открием и фотоизложба, посветена на историята на БНР с архивни снимки, които бяха така любезни да ни предоставят от БТА и от Държавна агенция „Архиви“.
- Зная, че на празника ще кажете всичко, каквото имате да кажете, на колегите от БНР по време на връчването на наградите „Сирак Скитник“. Сега ви моля за едно пожелание за тях и за нашите читатели на сайта на СБЖ?
- Радиото през цялата си дълга история винаги е било символ на надеждата. Пожелавам на всички да бъдат позитивни и да не губят надеждата!
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.