Румен Стоичков с признание в любов към БНР

  • 27.01.2025
  • Фейсбук
  • Румен Стоичков
Румен Стоичков в студио на БНР. Снимка: ФБ профил на журналиста

Един от дългогодишните и емблематични журналисти на БНР – Румен Стоичков, изрази на своя профил във Фейсбук дълбоката си любов към Радиото по повод неговата 90-годишнина.

Ето какво написа Румен Стоичков във Фейсбук:

Вероятно всеки, който се е трудил в Националното радио, го обича. Безрезервно. Завинаги. Защото БНР не е просто едно работно място. Това е огромно поле за реализация – на умения, талант, заложби, хрумвания, инициативност, на образование, на придобит житейски и професионален опит, на проверка на собствената ти всеотдайност и издръжливост, с всевъзможните провокации, които предлага репортерстването, на умението да анализираш, да осмислиш, да изплетеш магия от гласове в рамките на няколко минути.
 
Говоря за сътворяването на репортаж. В който да съумееш да вплетеш изреченото от много хора и да акцентираш върху някакъв техен проблем. Разбираемо, интересно, динамично, умело, с български думи. В интерес на истината. В името на хората, на професията, на институцията, за която твориш.
 
Бил съм в 30 от тези 90 години. Сътворил съм над 2000 хиляди репортажа от безброй села, градове, манастири, занимавал съм се ликвидационни съвети и поземлени комисии, организирал съм благотворителни акции за сънародници в чужбина, помагал съм за възкръсването на рухнали църкви, стачкувал съм срещу цензурата, правил съм репортажи от психиатрични болници, от домове за възрастни, или за хора с деменция, за хора с умствени и физически увреждания, за деца с такова дамгосване, за слепи хора….
 
Разнообразието е неизчерпаемо. Понякога не можех да се отърся от видяното и преживяното. Плакало ми се е. Плакал съм. Буца дълги дни е стояла на гърлото ми. Рухвал съм. Но съм се връщал из баирите и насред бедите още по-силен и решен да продължа пътуването ми по тези трудни пътеки. Със съзнанието, че това е професията ми, в която мога и трябва да бъда полезен.
 
Надявам се, че съм бил полезен. На тези хора, на мен, на Националното радио, което съм представлявал в тези хиляди и хиляди срещи с всякакви българи. Дори не говоря за 22-те ми години и около 1300 предавания пред микрофона на предаването „Нощен хоризонт“. Чул съм и там кого ли не, канил съм кого ли не, реализирал съм всевъзможни теми, получавал съм уважение, обич, признание, любов. Всичко. Богат съм. Винаги съм се чувствал на мястото си. В свои води. Удовлетворен и щастлив. Още те сънувам и продължавам да пътувам. Обичам те, БНР! Честит празник, колеги!
 
 
Гласът на журналистите