Възможностите и предизвикателствата, поставяни пред медиите и регулацията от изкуствения интелект, обсъдиха на кръгла маса, организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ), журналисти, преподаватели и експерти в областта на медийното право и на технологиите. В обсъждането участва и председателят на УС на СБЖ Снежна Тодорова.
Разбира се, никой не е предполагал, че дискусията ще се състои в деня, когато световната новина номер едно е, че акциите на големи американски технологични компании се сринаха след бързия възход на китайското приложение за изкуствен интелект DeepSeek. Което от своя страна говори най-малкото колко навремена – а може би дори закъсняла – беше дискусията, организирана от СЕМ.
Целият запис от обсъждането, включително изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, може да се види и чуе тук – на линк, публикуван на сайта на СЕМ.
За събитието информира и БТА.
В кръглата маса взеха участие членовете на СЕМ Симона Велева, изпълняваща длъжността председател на регулатора, Габриела Наплатанова, Къдринка Къдринова и Пролет Велкова, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, Борислав Чоранов от Българската национална телевизия (БНТ), председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, Жюстин Томс, преподавател от Нов български университет (НБУ), проф. Маргарита Пешева и проф. Лили Райчева от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в СУ „Св. Кл. Охродски", изпълнителният директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Анна Танова, Господин Йовчев, главен оперативен директор на „Би Ти Ви медия груп“, Елена Велкова, директор „Право, съответствие със законодателството и човешки ресурси” на „Нова броудкастинг груп“, Николина Димитрова, изпълнителен директор на Bloomberg TV Bulgaria и др.
В началото дискусията Симона Велева подчерта, че „след десет години целият ни живот ще бъде променен, но въпросът е днес и сега, на практика, как да интегрираме този изкуствен интелект така, че животът ни да е по-добър, по-качествен…, както и да се запази работата и достойнството на журналистите, които не трябва да бъдат заменени“.
Габриела Наплатанова представи визията на европейските институции за регулация, в чиито форуми СЕМ е участвал през последната година. Тя коментира проблемите в медийната регулация, възникващи около навлизането на изкуствения интелект (ИИ) в медиите, както и предизвикателствата по изпълнението на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на Европейския съюз.
Симона Велева и Габриела Наплатанова бяха и модератори на дискусионните панели.
Колегата Даниел Ненчев, журналист от Българското национално радио (БНР) представи опита на радиото с използването на ИИ. Той подчерта, че е необходимо прилагането на ИИ да бъде съобразено с мисията на обществените медии, да бъде творчески инструмент на журналистите, а не да замества човешкия фактор. Ненчев сподели още мнението , че технологията може да е полезна за разширяване на аудиторията, както и за адаптация на съдържанието за различни аудитории.
Медиите да се обединят около специален Етичен кодекс с правила при използването на изкуствения интелект, предложи генералният директор на Българското национално радио Милен Митев.
„Потенциалните възможности са неограничени, потенциалните рискове – също. Проблемът е, че изкуственият интелект, всъщност, е един инструмент. А всеки един инструмент зависи от хората, които го използват. С един нож можем да си направим вечеря, но можем и да заколим съседа“, подчерта още Милен Митев.
Според него е нужно да се поемат ясни ангажименти как използваме ИИ, да си поставим някакви граници, които, разбира се, могат да се разширяват с развитието на технологията, но „да отправим ясно послание към аудиторията, че – щом като са достигнали до наше съдържание, то то задължително отговаря на тези минимални стандарти. Така ще може да се разбира кое от това съдържание е създадено от човек, кое от изкуствен интелект, каква е била ролята на изкуствения интелект“.
“Мисля, че само по този начин в дългосрочен план можем да запазим своята уникалност спрямо всички други, които имат претенция да информират обществото и да достигат до него", подчерта генералният директор на БНР Милен Митев.
„Журналистическата професия и правата на журналистите днес са подложени на много сътресения, рискове и предизвикателства. Сред тях е и навлизането на изкуственият интелект в медийната среда“, каза председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова. Тя поздрави СЕМ за организирането на тази кръгла маса по толкова актуалната и важна тема за изкуствения интелект и свързаните с него възможности и предизвикателства пред медийната среда.
„Нашият съюз е продължител на традициите на вече над 130-годишното организирано журналистическо движение в България. Винаги е отстоявал и защитавал правата на журналистите. През тази призма ще се спра на днешната тема,“ посочи Тодорова.
„СБЖ твърдо е на страната на свободната, независима, честна и смела журналистика – такава, каквато ни е завещал незабравимият Йосиф Хербст, първият председател на някогашното Дружество на столичните журналисти. Тази година се навършват 150 години от рождението му и 100 години от жестоката му гибел. Неговото мото за журналистиката е все така актуално: Никому в угода, на никого напук!“, подчерта още в началото на изказването си Снежана Тодорова
„Журналистическата професия и правата на журналистите днес са подложени на много сътресения, рискове и предизвикателства. Сред тях е и навлизането на изкуствения интелект в медийната среда. Ето защо е особено важно да не забравяме именно моралните жалони в мисията на журналистиката, така лаконично и ясно посочени от Йосиф Хербст. Моралът, етиката, хуманизмът, социалната емпатия, дълбочинното познание, способността да се правят достоверни аналитични взаимовръзки между събития и процеси, изборът на публицистична или гражданска позиция - това са неотменни качества именно на човешката личност, на личността на журналиста. Те няма как да бъдат заместени от светкавичната технологична бързина и от изпълнителността на изкуствения интерект, необременен от съмнения и критичност”, каза още Тодорова.
„В началото на август миналата година влезе в сила Законодателният акт за изкуствения интерект в Европейския съюз. Той предвижда серия от регулации, ориентирани най-вече към ползващите изкуствен интелект бизнес компании. Към медийнатао сфера могат да бъдат отнесени изискванията към глобалните дигитални гиганти да приведат системите си в съответствие с акта на ЕС. Също така актът предвижда ограничения за предотвратяване на възможни злоупотреби с фалшиви видеообрази (така наречения deepfake – „дийпфейк“), с когнитивни манипулации в поведението, с биометрични данни и т.н.
Но липсва един много важен аспект от ефекта върху медийната среда при масово прилагане в нея на изкуствен интелект. Става дума за спазването именно на правата на журналистите. Къде са гаранциите за техните трудови и социални права, когато работодателите им ги уволнят и ги заместят с изкуствен интелект, който не разсъждава и не противоречи, а само изпълнява нареденото? Това вече се случва. И ще продължи да се разраства“, изтъкна председателят на СБЖ.
„Този процес поставя сериозни въпроси и за същността на произвежданата по такъв начин уж „журналистика“. Тя ще зависи от прищевкте на онзи, който залага потребните му цели в задачите, спускани на изпълнителния изкуствен интелект.
Съюзът на българските журналисти е силно обезпокоен от рисковете, които носят тези тенденции. Не сме склонни да ги омаловажаваме с тълкуванието, че изкуствениян интелект е просто нов технологичен инструмент, от който ще дойдат много ползи, стига само да бъдат приложени необходимите регулации. Считаме, че наличните регулации не предпазват правата на журналистите и качествената журналистика от накърняване вследствие на внедряване на изкуствен интелект в медийната среда“, подчерта Снежана Тодорова.
Тя припомни, че СБЖ единствен е внесъл в Народното събрание още през 2017 г. предложения за законодателни промени, които да гарантират правата на журналистите, както и медийната свобода. „При всеки следващ парламентарен състав ние подновявахме предложенията си, но те и досега не са разгледани. В настъпилите междувременно нови медийни и технологични реалности тези предложения могат да бъдат и актуализирани, но основният им акцент остава. А именно: няма да имаме истински свободна и независима журналистика, нито ефективна демокрация, ако правата на журналистите не бъдат законово гарантирани- включително трудовите и социалните права, включително достойното и прозрачно заплащане на журналистическия труд. Медийното законодателство у нас е остаряло и ще трябва да бъде обновявано с оглед необходимото вплитане в него на няколко законодателни акта на ЕС с медийна насоченост”, посочи председателят на СБЖ Снежана Тодорова.
Борислав Чоранов от Българската национална телевизия (БНТ) сподели мнението, че ИИ може да се използва за генериране на новини не само в обществените медии, а в медиите изобщо, но с отбелязване, че е бил приложен, за да е наясно адудиторията.
Саморегулацията не е достатъчна в епохата на ИИ, каза Жюстин Томс от Нов български университет (НБУ), а е необходимо да се работи по подобряване на медийната грамотност и особено на дигиталната медийна грамотност, най-вече за възрастните, които са обект на провокативно синтетично съдържание, което те трядно различават.
Интересен беше погледът по темата на Христо Тучев, собственик на компания, която се занимава с технологии в областта на рекламата и телевизията. Промените настъпват с часове, а появата на ИИ може да бъде сравнена с откриването на електричеството, каза той. Той сподели и мнението, че по отношение на съдържанието е важна отговорността, важно е съдържанието да бъде подписано от човек.
Експертът от Министерството на културата Иглика Иванова припомни, че през следващата година предстои преразглеждане на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги, свързано с медийната конвергенция и с понятието за медийна услуга. Но и сегашното полско председателство на ЕС поставя това в приоритетите си. Иванова съобщи, че е подета инициатива да се създаде комитет за защита на журналистите.
Заключителните акценти поставиха професорите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) Лилия Райчева и Маргарита Пешева.
Проф. Лилия Райчева смята, че е необходим нов тип образование и че както законодателството, така и медиите изостават от технологичното развитие.
Проф. Маргарита Пешева открои като решаващо значението на саморегулацията. Според нея представата, че с обноввяване на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) може да се реши проблемът с ИИ е погрешна. Гилдията трябва да управлява този процес, каза проф. Пешева и припомни, че ЗРТ е амортизиран и е претърпял 46 поправки от приемането си през 1998 г. Затова е необходим нов ЗРТ, подчерта проф.Маргарита Пешева.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.