Председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова участва с изказване на организираната от Съвета за електронни медии (СЕМ) кръгла маса на тема „Изкуственият интелект – възможности и предизвикателства пред медиите и регулацията“. 

В изказваенто си тя постави много сериозните акценти върху накърняването вследствие на внедряването на изкуствения интелект на правата на журналистите и качествената журналистика. Снежана Тодорова заостри вниманието и върху остарелия Закон за радио и телевизия (ЗРТ), както и върху факта, че СБЖ единствен е внесъл в Народното събрание още през 2017 г. предложения за законодателни промени, които да гарантират именно правата на журналистите, както и медийната свобода. Но тези предложения и досега остават неразгледани.

Предлагаме ви пълня текст на изказването на Снежана Тодорова:

Уважаеми членове на Съвета за електронни медии,

Уважаеми колеги и гости,

Поздравления към Съвета за електронни медии за организирането на тази Кръгла маса по толкова актуалната и важна тема за изкуствения интелект и свързаните с него възможности и предизвикателства пред медийната среда.

Благодаря за поканата да участвам и да изразя позицията на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ.

Нашият съюз е продължител на традициите на вече над 130-годишното организирано журналистическо движение в България.

Винаги е отстоявал и защитавал правата на журналистите. През тази призма ще се спра на днешната тема.

СБЖ твърдо е на страната на свободната, независима, честна и смела журналистика – такава, каквато ни е завещал незабравимият Йосиф Хербст, първият председател на някогашното Дружество на столичните журналисти. Тази година се навършват 150 години от рождението му и 100 години от жестоката му гибел. Неговото мото за журналистиката е все така актуално: „Никому в угода, на никого напук!“

Журналистическата професия и правата на журналистите днес са подложени на много сътресения, рискове и предизвикателства. Сред тях е и навлизането на изкуствения интелект в медийната среда.

Ето защо е особено важно да не забравяме именно моралните жалони в мисията на журналистиката, така лаконично и ясно посочени от Йосиф Хербст. Моралът, етиката, хуманизмът, социалната емпатия, дълбочинното познание, способността да се правят достоверни аналитични взаимовръзки между събития и процеси, изборът на публицистична или гражданска позиция - това са неотменни качества именно на човешката личност, на личността на журналиста. Те няма как да бъдат заместени от светкавичната технологична бързина и от изпълнителността на изкуствения интерект, необременен от съмнения и критичност.

В началото на август миналата година влезе в сила Законодателният акт за изкуствения интерект в Европейския съюз. Той предвижда серия от регулации, ориентирани най-вече към ползващите изкуствен интелект бизнес компании. Към медийнатао сфера могат да бъдат отнесени изискванията към глобалните дигитални гиганти да приведат системите си в съответствие с акта на ЕС. Също така Актът предвижда ограничения за предотвратяване на възможни злоупотреби с фалшиви видеообрази (така наречения deepfake – „дийпфейк“), с когнитивни манипулации в поведението, с биометрични данни и т.н.
Но липсва един много важен аспект от ефекта върху медийната среда при масово прилагане в нея на изкуствен интелект. Става дума за спазването именно на правата на журналистите.

Къде са гаранциите за техните трудови и социални права, когато работодателите им ги уволнят и ги заместят с изкуствен интелект, който не разсъждава и не противоречи, а само изпълнява нареденото? Това вече се случва. И ще продължи да се разраства.

Този процес поставя сериозни въпроси и за същността на произвежданата по такъв начин уж "журналистика". Тя ще зависи от прищевкте на онзи, който залага потребните му цели в задачите, спускани на изпълнителния изкуствен интелект.

Съюзът на българските журналисти е силно обезпокоен от рисковете, които носят тези тенденции. Не сме склонни да ги омаловажаваме с тълкуванието, че изкуствениян интерект е просто нов технологичен инструмент, от който ще дойдат много ползи, стига само да бъдат приложени необходимите регулации. Считаме, че наличните регулации не предпазват правата на журналистите и качествената журналистика от накърняване вследствие на внедряване на изкуствен интелект в медийната среда.

Както много пъти съм припомняла и при други публични събития, нашият Съюз единствен е внесъл в Народното събрание още през 2017 г. предложения за законодателни промени, които да гарантират именно правата на журналистите, както и медийната свобода. При всеки следващ парламентарен състав ние подновявахме предложенията си, но те и досега не са разгледани.

В настъпилите междувременно нови медийни и технологични реалности тези предложения могат да бъдат и актуализирани, но основният им акцент остава. А именно: няма да имаме истински свободна и независима журналистика, нито ефективна демокрация, ако правата на журналистите не бъдат законово гарантирани- включително трудовите и социалните права, включително достойното и прозрачно заплащане на журналистическия труд. Медийното законодателство у нас е остаряло и ще трябва да бъде обновявано с оглед необходимото вплитане в него на няколко законодателни акта на ЕС с медийна насоченост.

Но започне ли такова обновяване, задължително е да бъде включена и защитата на правата на журналистите. Съюзът на българските журналисти ще продължи да полага усилия за това и призовава цялата журналистическа общност също активно да съдейства.

Защитата на журналистите в глобален план е предмет и на една нова инициатива на Международната федерация на журналистите, чийто дългогодишен член е СБЖ. Инициативата е за международна конвенция под егидата на ООН, която да гарантира безопасността и сигурността на журналистите. Проектът вече е готов. Време е и у нас това да стане обществен акцент.

Надяваме се също така журналистиката у нас да възвърне своята професионална пълнота. Да не виждаме само микрофони пред политиците, без да чуваме критични въпроси към тях. Да не ни се поднасят "проверки на факти" от обособени звена с  цензорски привкус, а тази естествена за журналистите дейност да стане отново сертификат точно за незаменимия, човешкия и почтения журналистически труд.

Да съживим в журналистическата ни общност онова, което никога няма да притежава изкуственият интелект, но за което е зажадняло цялото ни общество - духа на плурализъм, взаимно уважение и солидарност.