Чешките обществени медии са изправени пред нарастващи заплахи, тъй като опозиционният лидер Андрей Бабиш, широко смятан за фаворит на общите избори тази есен, се застъпва за пряко държавно финансиране на радио- и телевизионни оператори.

Предложените от Бабиш реформи, подобно на  тези в Словакия и Унгария, предизвикаха опасения относно потенциалното политическо влияние върху обществените медии, пише euractiv.com.

Настоящото дясноцентристко правителство предложи увеличаване на лицензионните такси за обществени медии, за да стабилизира финансите на Чешката телевизия (ČT) и Чешкото радио (ČRo), които са изправени пред нарастващи финансови затруднения. В същото време много частни медии остават под контрола на могъщи олигарси, за които се твърди, че използват влиянието си за поддържане на лични и политически интереси.

Предложената реформа включва увеличение на месечната лицензионна такса за телевизия от 135 CZK (около 5,40 €) на 150 CZK (6 €) и таксата за радио лиценз от 45 CZK (1,80 €) на 55 CZK (2,20 €). Въпреки инфлацията и растящите оперативни разходи, тези такси не са увеличавани от 16 години за телевизия и 19 години за радио. Домакинствата, използващи устройства, свързани с интернет, също ще трябва да плащат повече.

Чешката телевизия и Чешкото радио са сред най-доверените институции в страната. Според института Ройтерс повече от 60% от гражданите им се доверяват. „Нека не позволяваме на опозицията да разруши стълбовете на нашата демокрация“, каза чешкият министър на културата Мартин Бакса (ODS, ECR) в защита на обществените медии.

Планът обаче беше отлаган няколко пъти поради съпротивата на Бабиш и крайнодясната Партия на свободата и демокрацията. Основното гласуване е насрочено за 14 февруари.

Бабиш критикува увеличенията на таксите, описвайки ги като несправедлива финансова тежест за гражданите и бизнеса във време на икономически трудности. „Това предложение не е нищо повече от скрит данък“, каза той на парламентарна сесия миналата седмица.

Алтернативният му план е да обедини двете медии ČT и ČRo в една организация, финансирана директно от държавния бюджет.
„Комбинирането на ČT и ČRo е пътят към ефективността“, твърди Бабиш, подчертавайки, че сливането ще спести разходи и ще рационализира операциите.

Критиците обаче предупреждават, че подобен ход би компрометирал редакционната независимост и би направил обществените медии уязвими на политически натиск.

Президентът Петр Павел също изрази загриженост, че финансираните от държавата медии могат да станат зависими от правителството. „В контекста на Чехия това е сериозен риск“, каза той пред Чешкото радио, добавяйки, че би наложил вето на всяко законодателство, подобно на словашкия модел.

Словакия обедини своето обществено радио и телевизия в едно цяло, RTVS, през 2011 г., за да намали разходите, но очакваните спестявания така и не се материализираха. През 2024 г. словашкото правителство, ръководено от министър-председателя Роберт Фицо, прие противоречива поправка, трансформираща RTVS в Словашка телевизия и радио (STVR). Новата структура дава на Министерството на културата значителен контрол, включително правомощието да назначава ключови надзорни членове и да влияе върху съдържанието чрез комисия по етика, съставена от представители на религиозни и културни организации.

Тези промени бяха широко критикувани от организациите за свобода на медиите и Европейския съюз, които предупреждават, че промените подкопават независимостта на медиите и нарушават европейските закони за обществените медии.

Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан през 2015 г. постави обществените радио- и телевизионни оператори под държавен контрол, което доведе до масови съкращения и обвинения, че са превърнали медиите в инструмент за пропаганда.

В Австрия Партията на свободата се застъпва за премахване на лицензионните такси за обществените радио- и телевизионни оператори и замяната им с финансиране от държавния бюджет - политика, подобна на визията на ANO.

Медийни експерти предупреждават, че това може да подкопае журналистическата автономия.

Франция пое по различен път. Там премахнаха таксата за телевизионен лиценз през 2022 г. и вместо това финансират обществените медии чрез част от приходите от ДДС. Въпреки че това временно облекчи финансовия натиск върху домакинствата, остават въпроси относно дългосрочната жизнеспособност на системата.
Швеция замени традиционните си обществени медийни такси с пряк данък, събиран чрез данъчни декларации. Обществените радио- и телевизионни оператори като Шведското радио (SR) и Шведската телевизия (SVT) получават предварително определено финансиране, което гарантира дългосрочна финансова стабилност.

Норвегия и Финландия също се отдалечиха от модела на лицензионните такси, като обществените медии вече се финансират изцяло от държавния бюджет, въпреки че също бяха въведени механизми за гарантиране на независимост.

М.Л.