По време на конференцияна в ЦКС „Преход от еднополюсен към многополюсен свят. Европа – Балканите – България“

Международната научна конференция, състояла се в ЦКС на 11 февруари, бе под надслова „Преход от еднополюсен към многополюсен свят. Европа – Балканите – България“. В нея се включиха изявени учени от България и Русия, като руските участници бяха специално пристигнали за конференцията. Тя бе по повод навършващите се 80 години от историческата среща на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания в Ялта от 4 до 11 февруари 1945 г., предопределила до голяма степен развитието на света след края на Втората световна война.

С конференцията бе почетена и паметта на големия учен и държавник акад. Евгений Примаков, роден в Киев преди 95 години – на 29.10.1929 г., и починал в Москва на 26.06.2015 г. Както е известно, Примаков, който бе и външен министър, и премиер на Русия, многократно е гостувал в България. Бил е радушно приеман от много български държавници и политици – президентите Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, премиерите Симеон Сакскобулгготски и Сергей Станишев, външния министър Надежда Михайлова и други. В подредената във фоайето пред конферентната зала в ЦКС фотоизложба, посветена на Примаков, бяха включени негови снимки с тези и с други български дейци, както и с многобройни световни политици.

Известно е също така, че в основата на лансираната от Примаков още в края на 90-те външнополитическа доктрина на Русия е залегнала тъкмо идеята за многополюсен свят. Пак Примаков дава тласък и за оформянето на стратегически „триъгълник“ между Русия, Китай и Индия, който е и първообразът на днешната авторитетна група БРИКС.

В историята на международните отношения влиза и т. нар. „лупинг на Примаков“. Става дума за нашумелия случай от 24 март 1999 г. На този ден НАТО започва бомбардировките си над тогавашна Югославия. Примаков научава за това, докато е над Атлантическия океан, в самолет, с който лети на официално посещение в САЩ. Щом получава новината, той разпорежда на пилота да обърне машината обратно – това е неговият протест срещу натовските действия.

Тези и други знакови исторически моменти бяха припомнени на състоялата се на 11 февруари в ЦКС конференция, но основният акцент в изказванията на участниците бе върху актуалното развитие на международните отношения. Организатори на събитието бяха Форумът „България-Русия“ с председател Светлана Шаренкова и посолството на Руската федерация у нас, представено от Н. Пр. Елеонора Митрофанова. Проявата бе и със съдействието на назования на името на Примаков Институт за световна икономика и международни отношения (ИСИМО) към Руската академия на науките (РАН), както и на Института по лидерство към УниБИТ, представен от проф. Димитър Иванов, който бе и модератор на дискусията.

В конференцията участваха и се изказаха: акад. Александър Динкин – президент на носещия името на Евгений Примаков Институт за световна икономика и международни отношения (ИСИМО) към Руската академия на науките (РАН); чл.-кор. проф. Алексей Громико – директор на Института за Европа към РАН и внук на легендарния някогашен външен министър на СССР Андрей Громико; Михаил Гусман – първи зам.-генерален директор на руската информационна агенция ТАСС; чл.-кор. проф. Елена Телегина, декан на Факултета по международен енергиен бизнес към Руския държавен университет „И. М. Губкин“; Александра Очирова – посланик на добра воля на ЮНЕСКО; чл.-кор. на БАН проф. Васил Проданов; проф. Иво Христов; проф. Искра Баева; д-р Вихра Павлова; доц. Валентин Вацев; историкът доц. Георги Димов; ст. н. с. Николай Подчасов от ИСИМО към РАН и историкът Симеон Миланов от Института по балканистика към БАН.

Приветствия към конференцията поднесоха руският посланик Елеонора Митрофанова, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов от БСП, евродепутатът и зам.-председател на БСП Кристиан Вигенин, лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Гости на конференцията бяха и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски, бившият председател на парламента и външен министър Георги Пирински, зам.-председателят на Народното събрание Цончо Ганев, председателят на партия АБВ и бивш вътрешен министър Румен Петков, председателят на настоятелството на УниБИТ и негов дългогодишен ректор проф. Стоян Денчев, проф. Ваня Добрева от УниБИТ, проф. Боян Чуков, бившият дипломат и международен анализатор посланик Валентин Радомирски, председателят на БАС Евгений Белий, бившият общински съветник и председател на БСП-София Калоян Паргов и други.

Сред гостите на събитието бе и Снежана Тодорова, поканена като председател на Дружеството „Найден Геров“ на училите и специализиралите в Русия и държавите от ОНД и като председател на Координационния съвет „България-Русия“. Тя е и председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.

Специално за сайта на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза, че нивото на направените по време на конференцията изказвания на учените и от Русия, и от България е било изключително задълбочено и аналитично, атмосферата – много доборонамерена, а обсъдените теми – актуални и пряко свързани с настоящата динамика в световното развитие. Тя посочи, че според нея подобни конференции са крайно необходими за възстановяване на разумния и конструктивен диалог, станал тъй дефицитен и в международните отношения като цяло, и в българо-руските в частност.

Снежана Тодорова изрази недоумение от острите реакции на част от политическите среди у нас срещу участието на министър Борислав Гуцанов в тази конференция, като дори се чуха и апели за оставката му, само защото в изказването си изявил стремеж към подобряване на отношенията между България и Русия. „Това стигматизиране на всичко, свързано с Русия, прилича на някакъв средновековен лов на вещици и възмущава голяма част от обществото ни. Време е да се върнем в XXI век и да възстановим демократичното съжителство на различни възгледи и убеждения, без да изпадаме в крайности от всеки глобален поврат. Редно е също така да се уважва историята на България, в която са вплетени дълбоки българо-руски връзки. Те са неразривна част от националното съзнание,“ каза Снежана Тодорова за сайта на СБЖ.

Участието на министър Гуцанов в конференцията в ЦКС първо срещна отпор от страна на друг министър от квотата на БСП в настоящото правителство – министъра на околната среда и водите Манол Генов. Според Генов, Гуцанов дължи обяснение на партията им: „Не е редно, според мен, защото Русия е неприятелска държава, все пак. Той, ако има някакви лични сантименти и не е бил в качеството си на министър, това си е негово решение. Аз мисля, че обяснение трябва да му бъде поискано, като от партията, разбира се, трябва много внимателно да се прецизира къде се участва и къде не“.

Шум по случая вдигна и депутатът от „Да, България“ Ивайло Мирчев. В свое телевизионно интервю сутринта на 12 февруари той се възмути, че Гуцанов е участвал в събитие „в руското посолство“ (събитието обаче е било не там, а в ЦКС), което било „част от руската стратегия за влияние в България“. От думите на Мирчев твърдението, че конференцията е била „в руското посолство“ бе повторено многократно и в други публикации, без да се правят проверки на фактите.

По-късно медии питаха за същото и вицепремиера Атанас Зафиров, който заедно с Борислав Гуцанов е сред претендентите за лидерския пост на БСП. Зафиров отговори: „Бил е на научна конференция като гост, доколкото разбирам, посланикът е присъствал на тая конференция, но нито е в руското посолство, нито е тенденциозно направено“.

Изказа се и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви пред репортери в НС: „Мислите ли, че ми е приятно да гледам Митрофанова с Гуцанов? Но ПП и ДБ това ми дадоха.“ Така Борисов аргументира тезата си, че не може да състави парламентарно мнозинство с ясен евроатлантически профил, защото ПП-ДБ са му „затворили вратата с ритник“. Борисов вплете случая в контекста на оспорваното от БСП искане на Украйна да получи от България реакторите за непостроенаната ни АЕЦ „Белене“. Той каза: „Така, както ние търпим Гуцанов да се среща с Митрофанова, отчитайки сложността на коалицията и техните идеологически привързаности към Русия, така и те ще търпят онова, което ние сме поели към нашите украински и атлантически партньори. Това е цената на компромиса“.

През деня на 12 февруари бе разгласена и позиция на Атлантическия съвет на България, в която се настоява премиерът Росен Желязков да поиска и да приеме оставката на Борислав Гуцанов от министерския му пост.

Ето и още подробности за самата конференция, разказани в zemya.bg.

„Светът се променя буквално пред очите ни. Новите центрове на растеж продължават да укрепват позициите си, да постигат впечатляващи резултати – базирани на принципите на независимост, държавен суверенитет и културно-цивилизационна идентичност. Все по-авторитетни и влиятелни стават сдружения, в които работата се гради не на „дисциплина на тоягата“, а на основата на колегиалност, взаимно уважение и зачитане на интересите на другите“, отбеляза в приветствието си руският посланик Елеонора Митрофанова.

Тя допълни: „Основният конфликт на съвременния свят е противоречието между желанието на Запада начело със САЩ да запази своята хегемония, което му позволява да преразпределя световното богатство в своя полза, да налага своята култура и политически ред на целия свят, от една страна, и желанието на незападните страни за пълен суверенитет, неограничен от западните догми, институции и принципи, от друга“.

Председателката на Форум „България – Русия“, издателка на трудовете на акад. Примаков в България и негов ученик проф. Светлана Шаренкова посочи пред конференцията: „Евгений Примаков и Хенри Кисинджър бяха в Съвета на мъдреците, но днес няма такива мъдреци“. Шаренкова обърна особено внимание на връзката на акад. Примаков с България, която има и духовно измерение: „Евгений Максимович носеше до сърцето си малка иконка с лика на Богородица от Бачковския манастир, като връзка между православните народи на България, Русия и Грузия, където той е израснал“.

За преоценка на българо-руските отношения и насочването им към балансирани и позитивни тенденции призоваха в изказванията си депутатът в Европейския парламент Кристиан Вигенин и министър Борислав Гуцанов. Евродепутатът критично отбелязва антируската политика на Европейския парламент и коментира, че младото поколение е облъчвано с негативизъм спрямо Русия. „Аз съм последният външен министър, който е посрещал в София руския си колега, в случая Сергей Лавров“, отбеляза Вигенин и припомни, че това е било преди цели 11 години.

На свой ред Борислав Гуцанов заяви в изказването си, че самият факт на провеждането на тази конференция е „много ясен знак за полъха на промяната, която се вижда в целия свят“. Той каза още: „Свидетели сме на толкова много войни, конфликти, миграционни вълни. Дано това се промени. Виждаме, че има постепенно връщане към нормалността, но това е само началото и има още много път да се извърви“. Веднага след провеждането на форума Гуцанов разказа за участието си в него на своя Фейсбук-профил и изтъкна там: „Застъпих и още една своя отдавнашна теза – България има своето място в Брюксел, но диалогът ни на Изток – с Русия и Китай, е изключително важен“.

До Вигенин и Гуцанов седеше Симеон Сакскобургготски. Той не се изказа, но с подчертан интерес и в компанията на акад. Александър Динкин разгледа фотоизложбата, посветена на Евгений Примаков, с когото добре се е познавал.

Изказване на конференцията направи и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който отбеляза: „Ролята на Русия в България е положителна. Политиката на България спрямо Русия в момента е вредна, антибългарска и трябва да бъде прекратена още днес“. Той обърна внимание, че в света има нов преход, а българските политици продължават да повтарят грешките от миналото. „Възраждане“ ще внесе предложение в парламента за сваляне на антируските санкции и очаква подкрепа от БСП, зяви още Костадинов, обръщайки се към представителите на соцпартията на форума.

Дългогодишният ректор и настоящ председател на Настоятелството на УниБИТ проф. Стоян Денчев отбеляза, че университетът, за разлика от други, никога не е прекъсвал връзките си с Русия независимо от санкциите. Професорът духовито описа и днешното състояние на българо-руските отношения със стих на Александър Пушкин от 1818 г.: „Исчезли юные забавы, / Как сон, как утренний туман; / Но в нас горит еще желанье”.

Света го очаква или многополярност, или нова биполярност, изтъкна в основния доклад на конференцията „Трансформация на световния ред“ акад. Александър Динкин, посочвайки: „Еднополюсният свят приключи през февруари 2022 г. Около 10 години ще са необходими, за да може многополюсният свят да стане устойчив“.

Динкин демонстрира модели на преместване на центъра на „икономическата гравитация“ за последното хилядолетие и за ефекта от ядрената военна сила от създаването ѝ до днес. По неговите прогнози към 2050 г. икономическият център на света трябва да бъде в района на индийско-китайската граница. А центърът на военната сила се движи след икономическия със закъснение от 20 години, добави акад. Динкин.

Той обърна внимание на факта, че ако през 90-те години на XX век САЩ и Русия са притежавали 90% от ядрените оръжия в света, то сега те контролират 70% от тях поради нарастването на ядрените оръжия в държавите от Азия. По думите на Динкин в момента, на фона на украинския конфликт, се наблюдава кристализация на евразийската система за сигурност и формиране на „политическия Изток“. „Новите центрове на силата като Турция се ръководят от своите национални интереси, а не от съветите, идващи от САЩ, Китай или Русия“, посочи той.

Акад. Динкин смята, че Русия в новата ситуация, трябва да изгради стратегическа автономия, съчетана със стратегически военен паритет със САЩ.

Интерес предизвикаха и изказванията на чл.-кор. проф. Алексей Громико за отношенията между САЩ и Европа през 2025 г., подчинени на „двойно сдържане и двойно отдалечаване“; на Александра Очирова, която говори за „духовната модернизация като императив на многополюсния свят“; на чл-кор. проф. Васил Проданов, който очерта кризата на капиталистическата система като стъпало към многополюсния свят; на проф. Валентин Вацев, който прогнозира какви изпитания очакват президента на САЩ Доналд Тръмп; на Искра Баева, която открои характеристиките на съвременния свят днес, 80 години след края на Втората световна война, и т. н.