За кучето-пазач, дистанцията от Властта и правото да се съмняваш в нея – коментира изтъкнатият журналист и дипломат Енчо Господинов.

Ето какво написа днес Енчо Господинов на профила си във Фейсбук:

„КОЛЕГИ, СЪМНЯВАЙТЕ СЕ!” Това беше посланието на нашия събрат Сиймур ХЪРШ още преди десетина години, когато започна касапницата в Украйна - първо в рускоговорящите й области, а после и на цялата й територия.

Когато каза тези пророчески думи за “втората най-древна професия в света”, нашият американски колега вече беше изсърбал доста от попарата на правителствената пропаганда в собствената си страна. А бяха минали и години, прекарани във виетнамската джунгла като репортер, където той разкри клането на жени и деца в Ми Лай и заслужи своя “Пулицър”. Повече от половин век преди кланетата в Газа и Южен Израел.

Междувременно същият колега си пъхна носа и в онази мръсна история около взривения Северен поток и постави изключително неприятния въпрос кой го взриви. Май не бяха Петров и Баширов, както би се изразил Арт Бъкуалд, ако беше жив.

Разкритията на този авторитетен журналист създадоха доста неприятности на сенчестите пропагандни шефове от екипа на Байдън. А самият Хърш беше сритан на едно място едновременно от пропагандисти и колеги от “вси страни”.

И както Историята често ни се подиграва, повтаряйки се като фарс , по израза на един брадат германски философ, тези дни американският вицепрезидент Джей Ди Ванс хвърли голям камък в европейското блато край Мюнхен, което доведе до луд световъртеж в главите на хиляди журналисти от цял свят, които съзнателно или не объркаха посоките на геополитическата си ориентация.

Тъжна картина.

А въпросният колега Сиймур Хърш отдавна ни напомняше, че партиите, властите и генералите се въртят като в някакво загадъчно перпетуум-мобиле и с удоволствие ни сервират поредната лъжа - както и когато им е удобно.

Напомняше ни той да стоим на почтена дистанция от Властта, да не се умилкваме и усукваме около нея, да помним за ролята си на кучето-пазач, което трябва да бди над обществената нива и да не мечтае само за подхвърления кокал или съблазнителната награда от Фондацията. Която и да е тя.

“Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно” - опита се да ни вразуми още преди няколко века французинът Монтескьо - абсолютен аристократ, Майстор на словото и особено на мисълта. Сега същият ни гледа сеира от облаците и се шегува колегиално, че мисълта му, цитирана по-горе, висяла в рамка на един ръждив пирон над главата на Главния редактор на един вестник в София, чийто спонсор бил един абсолютен и безлимитен едричък Властник.

Тази вакханалия на съблазняването е като песента на сирените в случая с Одисей и е изяла в историята много редакторски и репортерски глави. Малцина - като Катрин Греъм, някогашната издателка на “Уошингтън пост” и Бенджамин Брадли, легендарният Главен редактор на същия вестник - не се поддадоха на съблазните и на заплахите на Никсън и Сие. Те опазиха достойнството на занаята и живота на репортерите си Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн. Пулицърите бяха далеч по-незначителна награда от уважението на читателите им.

Както ни предупреждаваше и другият легендарен журналист-лондончанинът и бивш Главен редактор на “Дейли Телеграф” Макс Хейстингс - “не забравяйте, че те (политици и генерали) - лъжат, лъжат, лъжат..” Това казваше той на репортерите, тръгващи да отразяват поредната война и жадни за слава… Самият Хейстингс изкова този свой съвет след като беше отразявал 45 военни конфликта по цял свят.

Стойте настрана, пазете дистанция от Властта и помнете каква е ролята ви.

Непокорният и вечен скептик от някогашната CNN на Тед Търнър - Питър Арнет - също от Групата с Пулицърите, разказва в автобиографичната си книга “На живо от бойното поле” следната поучителна история.

Един ден, като млад кореспондент в Сайгон по време на Виетнамската война, той си стягал багажа за първата си фронтова “командировка в джунглата”. Колегата му Хорст Фаас, вече с Пулицър и той, попитал Питър дали си е взел флаконче с “Табаско”. Питър се учудил на въпроса и казал, че не обича лютивата подправка.

“Виж какво, казал му Хорст - когато бях в африканската Биафра - бунтовниците ме заловиха и ме накараха да си изям журналистическата карта. Много шибана работа. Дадоха ми шишенце с “Табаско”, за да мога да я преглътна. Наказание за това, че не сме отразявали правдиво целия шибан конфликт… Ако сега партизаните от Виетконг ни заловят в джунглата , пак ще ни потрябва “Табаско”.

Такива ми ти работи, казваше с насмешка Кърт Вонегът, авторът на най-антивоенната книга “Кланица-5.”