В рамките на по-малко от една година в Рим се случиха две събития, свързани със съвременната българска поезия. И двете събития са обединени от едно и също име – Александрина Валенти.  

На 21 март 2024 г. Световният ден на поезията в Европа е отбелязан по-специално – чрез събитието „Европа в стихове“, проведено в Рим. В него вземат участие 16 европейски страни чрез свои представители – автори в областта на лириката.

Когато поканата за представяне на България в тази инициатива е отправена към Александрина Валенти, тя, въпреки своята младост, вече е един оформил се творец в областта на културата. Тази покана, споделя поетесата, „не е просто изява – за мен тя беше сбъдната мечта в най-любимия ми град на света, Рим, и пътешествие към нови измерения на изкуството и вдъхновението“. Може да се каже, че Александрина дълго се е „подготвяла“ за това събитие – пише от ученически си години, нейната чувствителност към заобикалящите я събития и умението й да се изразява вълнуващо, я открояват.

Родена на 24.04.1992 г. в морската столица Варна, Александрина завършва средното си образование във Варна – 4. ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ с профил испански език, след което завършва бакалавърска програма по журналистика в София. Магистърска степен „Визуални изкуства“ полага успешно в Rome University of Fine Arts, Рим, Италия. Има над 10-годишен опит като графичен дизайнер, работи като арт директор, притежава собствено дизайн студио, рисува, пише, фотографира, режисира.

Нейни стихове са публикувани в редица онлайн и печатни издания за поезия. Автор е на текстове на успешни музикални проекти. С дебютната си стихосбирка „Амаркорд” (диалектна италианска дума за „спомен“, използвана и за заглавие на прочутия филм на Федерико Фелини) печели Специалната награда за поезия на Съюза на българските артисти в Националния литературен конкурс „Георги Черняков“ (2019). Има награда „Пурпурно перо” (2022) за кратка проза (текстът-победител присъства в края на настоящата й втора стихосбирка „Бривидо“ ( „Тръпка“).

За Александрина и стихосбирката ѝ „Бривидо“ Елин Рахнев – редактор на книгата, пише: „С меланхолично-празничен жест конструира сбъдването и несбъдването, теченията и стеченията, тъгата и възторга. Превъзмогва ги до синьо в себе си. Прави го акустично, акапелно и важно. С тотален апарт към света. Без да се стеснява от околните. И всичко това – за да реставрира любовта във всичките ѝ форми. Без изключение“.

Именно със стихосбирката „Бривидо“ се представя Александрина през март 2024 г. в Рим. Всеки от 16-те поети чете стихове на родния си език, а на екран те се превеждат на италиански. Още тогава нейни приятели й предлагат да преведе цялата стихосбирка на италиански.

Но след завръщането й в България, натовареното й ежедневие не дава пролука, за да реализира тази идея. Минават няколко месеца и съдбата й отрежда още един неочакван щастлив шанс. Предлагат й да работи в учебното заведение, където е завършила магистърска степен и тя приема. От август 2024 г. отново е в Рим. Работа и творчески ангажименти запълват времето й.

На 14 февруари 2025 г. в самото сърце на Рим – Палацо Валентини, едно вълнуващо културно събитие отбелязва нов етап в представянето на българската литература на международната сцена. В престижната зала „Сасоли“ е представена любовната поетична книга „Бривидо“ на Александрина Валенти, в превод на италиански от Деница Стефанова.

Събитието е част от литературната инициатива „Autrici Autori in Vetrina“, създадена и водена от Лучия Милячио и Барбара Култрера. Специален гост и участник в събитието е известният италиански актьор, автор и телевизионно лице Джиджи Мизефери, който завладя публиката с емоционално и въздействащо представяне на избрани откъси от книгата

Официалното откриване е направено от Ерика Баталя, председател на Комисията по култура на Капитолийската асамблея, и Роко Фераро, съветник по въпросите на околната среда в Столичната община на Рим, а дискусията протича с водещ Джовани Карон.

На литературната среща, продължила час и половина, публиката задава въпроси към младата поетеса, а диалогът между Александрина Валенти и присъстващите лица разкрива дълбочината на нейната поезия, философските и житейските ѝ възгледи. Почитатели на литературата, изпълнили залата, с интерес слушат младата поетеса. Тя говори за най-възвишената човешка емоция – любовта, преживяна и изстрадана: „Поетите обичаме да си въобразяваме, че разбираме пределите на едно сърце, че можем да измерим колко любов побира то. Но понякога дори ние се лъжем. Защото гладът на сърцето е безмерен“.

Александрна Валенти споделя още: „Любовта е стихия, създадена да изпълва пукнатините на вселената, да търси пролуки в най-здравите стени, да се промъква през процепите на страха. И все пак, колко често ѝ обръщаме гръб, хлопваме вратата ѝ в пристъп на паника, като деца, уплашени от тъмнината на собствените си желания? Но от кого всъщност се крием? От самите себе си. А всички ние сме Любов – безкрайна като небесата над пустинята, неизчерпаема като вълните, които векове наред се разбиват в един и същи бряг. Любовта не е сезон, който идва и си отива. Тя е вечният кръговрат на дните ни, слънцето, което не пита дали да изгрее. И затова трябва да я празнуваме – не като моментно чудо, а като самото вдишване на живота. Малко са хората, които изразяват гласно една от най-важните за човека емоция, още по-малко са тези които я превръщат в поезия. Поезия, която се харесва от много почитатели, защото споделят възторга, която тя носи.“

Високата оценка на стиховете на Александрина Валенти е достойна оценка и за самата авторка като артист с разностранни прояви в изкуството – дизайн, рисуване, фотография, режисура и писане. Художественото оформление на стихосбирката е също нейно дело.