Изложбите „Азбука и история“ и „Св. Методий славянобългарски“,  бяха открити днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ)

Така беше сложено началото на отбелязването на 2025 година, която е обявена Година на глаголицата и е под патронажа на вицепрезидента на България Илияна Йотова. 

Изложбите и другите предстоящи инициативи са в чест на 1140 години от успението на Св. Методий, 1170 години от създаването от Светите братя Кирил и Методий на глаголицата – първата славянска азбука, 1160 години от приемането на християнството в България и общозначимия юбилей „14 века България в Европа".

На откриването на изложбите присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, Пламен Славов – съветник на президента по култура, заместник-министърът на културата Калин Вельов, заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, проф. Аксиния Джурова, дипломати и представители на академичните среди.

В 24-те табла на изложбата „Азбука и история“, разположени в голямата зала на НБКМ, могат да бъдат проследени етапите от развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата.

Неин автор е проф. Вася Велинова.

Експонатите показват и ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писменост. Специално внимание в изложбата е отделено на факта, че без глаголицата усъвършенстването на кирилицата до пълноценна славянска азбука е било немислимо.

Експозицията е дело на съвместното участие на Държавния културен институт към министъра на външните работи, на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“.

В изложбата „Св. Методий славянобългарски“ са показани  два изключително ценни документа за делото на Св. Методий за българския народ и за славянския свят.

Единият документ е ръкопис от първата половина на 13 век, изобразяващ апостол и съдържащ четива от службата за Св. Методий, изписана от Константин Преславски.

Другият изключителен исторически документ е „Стематография“ на Христофор Жефарович, в който Св. Методий е подреден до архиепископ Сава Сръбски. А целта на този документ е била да обедини славянските народи, които да въстанат и да се освободят от поробителите.

Директорът на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. Калина Иванова , която откри събитието, каза че с експозициите почитаме заедно делото на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, отбелязваме 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. Важна е да се знае също така, че изложбите се откриват в навечерието на 6 април, когато се отбелязва успението на Св. Методий Славянобългарски. 

„Водени от разбирането да отдадем нужното уважение на най-старата славянска азбука и да пробудим у младите хора желание да научат повече за нея и за уникалните ѝ графеми, Националната библиотека започна да провежда събития под надслов „Година на глаголицата“, каза доц. Иванова.

Тя подчерта още, че ние пазим жива историята на нашата писменост и книжовност, вярваме на книгите и духовността, защото знаем, че „народността не пада, там дето знанието живей“.

Изключително силно беше приветствието на вицепрезидента Илияна Йотова, която е и патрон на инициативата 2025 Година на глаголицата.

Днес е голям ден за всички нас, каза Йотова, и припомни, че сме длъжни да продължаваме да пазим паметта, знанието и познанието на нашите първоучители.

Всички експерти признават, че глаголицата е една от най-съвършените графични системи, подчерта вицепрезидентът, като наблегна на факта, че глаголицата „е преди всичко онзи важен знак за всички нас за първата ни писменост, благодарение на което се сплотяваме като народ. Благодарение на тази писменост и по-късно на кирилицата, България и тогавашната голяма империя се превръща не само териториална, а и в духовна империя. Създава се цивилизация, устойчива и до днес за всички славянски народи. Превръщаме се в основа за грамотност на славянския свят, матрица за разпознаване на една богата духовност и култура“, каза още Илияна Йотова.

Тя благодари на трите национални медии – Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА), които преди няколко месеца започнаха „една много голяма инициатива“ за отбелязване на „14 века България в Европа".

Вицепрезидентът не подмина и факта, че от Министерството на образованието и науката (МОН) са приели идеята в определени часове в средното училище да има един специален час или поредица от часове, посветени на глаголицата и на покръстването. Това е особено важно на фона на предстоящото отбелязване на 1160 години от покръстването на българската държава, които се навършват тази година. „Покръстването и създаването на писмеността са в основата на формирането на българската държавност“, подчерта вицепрезидентът Илияна Йотова.

Йотова говори и затова, че от няколко години президентската институция е започнала провеждането на форуми, посветени на българистиката. „Лично моята мисия е да върнем мястото на българистиката в световната наука“, отбеляза тя.

Вицепрезидентът припомни, че тази година се навършват още и 110 години от рождението на Петър Увалиев и каза, че е редно всеки българин да прочете още веднъж неговото „Похвалното слово за българското слово“, което той произнася преди 30 години.

В словото си проф. Аксиния Джурова говори ролята и значението на азбуката за културната и националната история на славянските народи. Тя подчерта, че ние сме едни от малкото народи, които не само знаят кога е изобретена тяхната азбука, но познаваме живота и делото на нейните създатели – солунските просветители и славянски апостоли Константин-Кирил Философ и Методий.

„На техния духовен подвиг е посветена тази изложба. Тя е и опит да разкрием значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и за културното взаимодействие между славянските народи“, подчерта още изкуствоведът проф. Аксиния Джурова.