При голям интерес в клуб „Журналист“ премина гостуването на д-р Яна Шишкова, която запозна присъстващите със случващото се в Китай и съвременното китайско общество.

В началото на срещата в качеството си на домакин с добре дошли приветства присъстващите Ивайло Диманов, който предостави след това думата на Снежана Тодорова.

Председателят на УС на СБЖ изказа своята радост, че гост на клуб „Журналист“ е дфн Яна Шишкова. „Яна е свързана с журналистиката от много години- каза Снежана Тодорова. – Нейните родители Дянко Шишков и Мая Матова са наши колеги. Дянко работи дълги години в „Поглед“ и беше кореспондент на вестника в Москва. Той беше сред малцината обиколили целия Съветски съюз и още си спомняме неговите репортажи. Мая Матова пък беше журналист във в. „Русия днес“ („Россия сегодня“). Така че Яна има отношение към журналистиката и затова съм й особено благодарна, че пожела да направи тази среща с нас.“

Снежана Тодорова сподели, че СБЖ има дългогодишни връзки с Китайската асоциация на журналистите, която е една от най-големите журналистически организации в света. Тя припомни, че преди две години двете организации (СБЖ и Китайската асоциация на журналистите) са подписали меморандум за създаване на българо-китайски медиен център в Дома на журналистите във Варна.      

В началото на своето изложение Яна Шишкова сподели, че е приготвила своето изложение изцяло в контекста на международната журналистика, тъй като за повечето от присъстващите Китай е тяхна тема.

В близо тричасовия увлекателен разказ д-р Шишкова се спря на символите на държавността, на историческата справка от времената на Мао Дзъдун до днес, както и на влиянието върху китайското общество на различните политики. Отчитайки, че говори пред представители на медиите Яна даде и много практически съвети, разкри профила на китайците от различните поколения, суеверията и етикета при хранене. Тя акцентира също и върху това как да посрещаме представителите на Поднебесната, какви табута да не престъпваме, какви жестове да избягваме, какви подаръци да подаряваме или да не подаряваме, като не пропусна и да запознае присъстващите и с невербалната комуникация, която често използват китайците. Според нея най-важното, което трябва да се знае е как е правилно да се изписват китайските имена на български език и даде препоръка от всички медии да сравняват китайските срички с българската транскрипция в нейния блог „Всичко за Китай“:

https://china.edax.org/?p=326

Според Яна Шишкова китайците са в пълното си право да смятат, че са една централна, фундаментална и зонообразуваща култура. И като такава те имат влияние върху целия Азиатско-тихоокеански регион и по-специално върху Корея, Япония, Виетнам, Сингапур и др. Яна Шишкова подробно разгледа териториалните претенции със съседните на Китай държави и разясни причините за възникването на т. нар. „тайвански въпрос“, припомняйки, че България се придържа към разбирането за Тайван като неотделима част от КНР.

Разказът продължи с представяне на Пекин и напомнянето, че столицата на КНР е една, а всички провинциални центрове следва да се наричат „администртивен център“.

Не бе пропуснато и държавното устройство на Поднебесната. Любопитен момент бе разясняване на символиката на петте звезди върху държавния флаг и герб. Според една трактовка голямата звезда е Китайската комунистическа партия (ККП), а останалите четири по-малки звезди са четирите основни класи, съществуващи от дълбоката древност – земеделци (селяни), работници (занаятчии), търговци и интелектуалци. Според друга версия голямата звезда са етническите китайци хан (почти 92% от населението в страната), а другите четири – четири от 55-те малцинства на Китай с особен принос към историческото развитие. Това са манджури, монголци, дунган/уйгури и тибетци.

На герба в центъра е изобразена сградата Тиен-анмън – Портата на небесното спокойствие, както се нарича и площадът, ширнал се пред Забранения град. Тази сграда е в центъра на герба, защото на 1 октомври 1949 г. от нея  Мао Дзъдун обявява създаването на КНР. България е втората страна след Съветския съюз, която признава Китайската държава. По тази причина традициите в нашите отношения са дълбоки и китайците винаги помнят това. Затова българите са винаги приети в Китай много радушно.

Малко статистика

„Ще ви посоча няколко числа, за да видите как Китай се е възродил като Феникс от собствената си пепел – каза Яна Шишкова. - През 1957 г. БВП е бил само 68 долара на глава от населението. Това са заплатите, които са в горната и долната граница, което означава, че имаме средна заплата 2-3 долара на човек на месец. Така те живеят години наред. През 1987 г. вече са 302 долара на човек, през 2007-ма вече са 2967, а през 2024-та – 13 306 долара на човек. Това означава, че главната цел на комунистическата партия да измъкне Китай от бедността и да няма нито един човек, живеещ под линията на бедността (2,20 долара  на ден) бе осъществена през 2024 г. Това е феноменално, защото само за 30 години правителството вдигна от бедността 800 милиона души. И за да разберете за какво става въпрос при нас в България се оказва, че 22,9% от хората са под тази линия, получавайки под 638 лв. на месец. Безработицата е около 5%. Средната работна заплата след данъци е 10 269 юана (2567,25 лв.).

В Китай учителите получават средно по страната 7600 лева заплата и са най-високо платените бюджетни работници. Лекарите в Китай получават средно 11925 лева, а за България официално за миналата година е 2700 лева. Полицаите вземат 5975 лева в Китай срещу 2800 лв у нас. Системният администратор получава 7550 лв срещу 3300 у нас. Интересно е, че на всеки 15 месеца заплатите в Китай се повишават с 9%, докато световната статистика показва, че средно на 16 месеца заплатите се повишават с 3%.

Храната и режийните в Поднебесната са по-евтини, отколкото у нас. В същото време, за да постъпи дете в добро училище е нужно родителят да има местожителство в дадения град и апартамент. В столицата в широкия център 85 квадрата апартамент струва в района на 2,2 млн. лева, а наемът на тристайно жилище е около 5 500 лв. В покрайнините е около 2000 лв, но разстоянията предполагат да се пътува по час-два до работното място и обратно. Друг огромен разход са детските градини и училищата, които след 9-ти клас стават платени. Средната такса за градина е 1200 лева на месец. В добрите частни училища таксата може да стигне до над 100 000 лева на година.

Китай има три икономически зони и е добре когато се ходи там да се знае коя зона посещавате. Най-скъпите зони са по крайбрежието. В средната зона разходите и заплатите са по-ниски. А западните краища са по-рядко населени и са изключително бедни. През 1935 г. чисто географски се прокарва въображаемата линия Хъйхъ-Тънчун, която дели диагонално страната. В източната част, която обхваща 43% от територията живее 94% от населението, западната представлява 57% от територията, където живеят едва 6% от населението. Това е така, защото там са двете пустини Гоби и Такламакан, както и Цинхай-тибетското плато, което е най-високото в света със средна надморска височина 4 хил. м.

Яна Шишкова разясни козовете на Китай при търговските войни със САЩ, инициирани от президента Д. Тръмп. Част от тях са редкоземните елементи, които се използват при катализатори (церий и лантан) и магнити (неодим), в производството на сплави, стъкла и електроника, при рафинирането на петрол и като дизелова добавка, електромотори на хибридни и електрически автомобили, генератори във вятърни турбини, твърди дискове, преносима електроника, микрофони, говорители и др. През 2023 г. Китай е водещ в пазара на редкоземни елементи с пазарен дял от 69%. На вдигането на митата за китайски стоки от 145% китайците отвърнаха огледално и ограничиха износа на седем от ключовите редкоземни елементи за САЩ. Анализатори изчислиха, че при това положение нов iPhone ще струва 3500 долара, а не 1000, както досега.

Население

Населението на КНР е около 1,4 млрд. души, урбанизацията – около 67%, което допълнително влошава проблемът с раждаемостта. Според изследване на Шанхайската академия за социални науки и Центъра за политически изследвания към австралийския университет Виктория, при запазващи се тенденции, към 2100 г. населението на Китай ще намалее почти с 2/3 до 525 млн. души. Независимо от трудностите при създаване на младата държава КНР във времената на Мао Дзъдун коефициентът на раждаемост на жена средно е бил 6,7 деца, докато днес e едва 1,18 (2022 г.), независимо обявяването на политика за две деца (2016 г.), а после и за три деца (2021 г.).

Причините за това драстично намаляване на коефициента на раждаемост се крие първо в политиката на Мао Дзъдун за подпомагане на многодетни семейства, които обаче не могат да се обезпечат с адекватни условия на живот и в много случаи гладуват. С идването на великия реформатор Дън Сяопин на власт през 1979 г. се обявява политиката за едно дете. Строгият държавен контрол не позволява по някои изчисления да се родят над 400 млн. китайци за времето на действието на политиката.

В същото време, традиционното китайско общество приема липсата на мъжки наследник като трагедия за семейството и масово се отървава от момиченца при действащата политика за едно дете. Индийският икономист Амарта Кумар Сен (р. 1933 г.), носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1998 г., въвежда термина „изчезналите жени на Китай“ за половия дисбаланс, при който официално има над 26 млн. повече мъже от жени, а по неофициални данни – над 55 млн.

За много мъже в Китай така няма съпруги и проблемът се решава понякога чрез драстични методи като крадене на булки от съседни страни и продаване на млади жени от Филипините, Виетнам, Северна Корея във вътрешността на страната. Съществуват и нелегални „ферми за разплод“, при които жени се държат на практика като робини и се принуждават да раждат деца на мъже, които държат поне на наследник при липсата на съпруги. Допълнително ситуацията се влошава и от идеологията на феминизма, която не е чужда и на съвременната китайска жена. В градовете голям брой жени отказват да създават семейства и предпочитат да се съсредоточават над кариерата си. В медиите такива жени се осмиват и се дават официални препоръки да не наблягат на твърде дълго образование, а по-скоро да  създават бракове и да раждат деца. В Тибет, разказа д-р Шишкова, съществува полиандрия, при която една жена се омъжва за няколко братя, за да се съхрани оскъдният ресурс от земя и материални блага.

В същото време, дори при идеални условия и желание от страна на двама млади да сключат брак, се оказва, че това съвсем не е толкова просто в Китай.

Първият проблем е намирането на партньор. При корпоративната култура работниците пребивават понякога по 12-14 часа на работното си място, имат дейности с фирмите си и през уикенда. Това поставя младите в невъзможност да създадат романтични връзки, затова се появяват т. нар. „пазари за булки“ и всякакви специално организирани срещи за запознанства на ниво университети, фирми, организации. В единия случай родителите на младите или специални сватовници окачват обявления с най-подробни детайли за доход, образование, дори ръст и физически особености, за да могат заинтересованите да пристъпят към запознанство по такава обява. В другия случай се набляга на кратки срещи от по 5 минути между многобройни кандидати с надеждата да се открие партньор. В тази връзка в Китай все по-популярни отново започват да стават уредените бракове.

Вторият проблем е традиционното разбиране, че мъжът следва да предостави апартамент, кола и базова покъщнина, да даде откуп за булката, който може да стига до над 100 000 лева, и да осигури скъпа сватба. Още с раждането на детето китайците започват да пестят за сватба и погребение, но цените на апартаментите възпират младите от създаване на семейство до много късна възраст. Средната възраст за женене е около 35 години за мъжете, което означава пропускане на цяло поколение неродени деца спрямо времената отпреди няколко десетки години, когато средната възраст е била 17-20 години за женене.

Как да посрещаме китайските си гости според техния профил?

Яна Шишкова подробно обрисува три основни профила на китайските гости, които журналистите посрещат в България и с които общуват при посещение в Китай.

Сред тях са хората, расли във времената на Културната революция (1966-1976) на Мао Дзъдун, при която страната преминава през многобройни политически промени, отричане на старата култура в търсене на нови форми на изразяване. Феноменът на хун-уейбините, порицаващи публично „остарелите виждания“ на своите учители и родители чрез лепене на плакати доноси дадзъбао, прокуждане в превъзпитателни лагери, понякога и екзекуции, води до една язва в тялото на китайското общество и последвало смирение. Хората, израснали в тези времена, са благи, кротки, търпеливи, любезни и учтиви, любопитни към чуждата култура, способни с лекота да преглъщат незгоди и временни неудобства. Откликват на внимание, радват се на общуване и приемат с радост комплименти за развитието на своята култура.

В същото време, политиката за едно дете създава нездрава семейна среда с много лели и чичовци, грижещи се за едно дете. В Китай този феномен се нарича „малките императори“ и се отнася основно до градските деца, расли през 80-те и 90-те ходини на ХХ в. Днес тези пораснали свръхобгрижвани хора вече са на властови и мениджърски позиции. Понякога могат да са капризни и себични, не приемат отказ, очаквата да са в центъра на вниманието. Днес те са рядкост, защото по високите етажи на властта се толерира скромност, послушание, изпълнителност и отговорност, но е възможно да се натъкнем и на такъв типаж, който да обгрижим подобаващо.

Третият типаж гости обхваща младите хора, които се деля на две групи – онези, които безконтролно имат достъп до интернет и нови технологии от малки и последните поколения, за които такъв достъп е позволен в рамките на до 2 часа през уикендите. Голямата вреда от постоянното пребиваване в социални медии и всякакви платформи бе осъзната от китайското правителство и от десе години насам мерките в борбата срещу тази зависимост стават все по-драстични и всеобхватни. Вследствие на това поколението, родено в началото на ХХI в. по-трудно се концентрира от младежите, които днес са в училищна възраст.

Съветите на Яна Шишкова

Независимо от типажа наши гости, Яна Шишкова посъветва при прием да се ръководим от общите им привички и отношението им към храната като към ритуал. Така например всички китайци са свикнали да ядат три пъти на ден в точни часове: закуска между 7 и 9 часа, обяд към 12 часа и вечеря – към 18-19 часа. Преди обяд и вечеря не е подходящо да се организират сериозни мероприятия, които изискват повишено внимание, тъй като настройката от 11.00 часа и 17.00 часа нататък е към предстоящия обяд или вечеря.

При настаняване на трапезата домакинът сяда край вратата, а главният гостенин – срещу нея. Поръчват се с едно повече ястия спрямо броя на гостите. Още през ХІ в. пр. н.е. първият известен готвач на Китай И Ин формулира теорията за петте основни вкуса – кисело, солено, горчиво, сладко и лютиво, съотнесени като влияние към пет вътрешни органа сърце, черен дроб, далак, бели дробове и бъбреци. За празничната трапеза е редно да поръчаме ястия от всичките пет вкуса. Супата се поднася накрая. При изискан банкет накрая се поднася и купичката с бял варен ориз, като е по-добре да не я изяждаме докрай, тъй като това ще е сигнал на домакините, че не са ни нагостили обилно с предходните ястия.

Сред табутата на маса са всякакви разговори, които могат да поставят събеседника в неудобно положение, например разговор за политически пристрастия. Пръчици за хранене не се забиват в купичката с ориз, защото напомнят на благовонните пръчици, палени за помен на мъртвите. Цяла риба не се преобръща, за да не се преобърне лодката на рибарите, които са я хванали. Десертите не са популярни, максимум сезонни плодове. Алкохол се пие само, ако домакинът е поръчал за всички. Ако има алкохол е редно да се произнасят наздравици по старшинство. На трапезата ястията се слагат в центъра и е редно да се опитва от всичко по малко, като се хвалят вкусовите качества на избраните от домакина блюда. Когато домакинът стане от трапезата, с него стават всички и напускат ресторанта. Домакинът плаща за почерпката, но е редно да предложим поне няколко пъти да платим и ние.

Подаръци

Китайците имат цяла специална култура на подаряването на подаръци, затова е редно да се обаждаме предварително да проучим броя на гостите и техните позиции и статут и да подарим съответното число подаръци.

Трябва обаче да се знае кои са подаръците табу. Не се подаряват: часовник (думата е съзвучна с „край“, „смърт“), чадър (съзвучен с „раздяла“), свещи (асоциират се с помен за починали), сламени сандали или обувки (съзвучно със „зло“, „беда“), жерав,щъркел или патици мандаринки (символ на любов) – ако се подарят човекът ще помисли, че сме влюбени в него. Зелените шапки са символ на изневяра. От плодовете не бива да се подаряват круши (съзвучни с „раздяла“). Предмети в синьо или черно също не се поднасят, защото съответства на вода, което означава, че всичко изтича, т.е. парите изтичат през ръцете. Бялото символизира смъртта, затова не се подаряват предмети или цветя в този цвят.

Как се подаряват неща

Например пари се слагат в червени пликове, които, както и визитките, трябва да се поднасят като се държат с двете ръце едновременно, обърнати към човека, на който ги подаваме.

Вербална и невербална комуникация

Традиционният китайски поздрав звучи като „Ял ли си?“ Това не е въпрос, който предполага да отговорите, че сте гладни и да ви заведат да ви нахранят. Задава се от куртоазия и учтивият отговор е да кажем, че вече сме хапнали или тъкмо отиваме. Когато те похвалят в Китай не бива обезателно да отговаряте утвърдително, а бъдете скромни.

Д-р Шишкова представи редица жестове,ързани с невербалната комуникация. От това как се изразяват с ръце цифрите от 1 до 10 до традиционния поздрав със свит десен юмрук, обгърнат от лявата длан пред гърдите, посочването на носа с пръст, когато говорим за себе си, забраната при кръстосани крака единият да сочи събеседника, показването на сърчица с палец и показалец, прикриването на уста по време на неловък смях, ако сме сгрешили нещо и др.

Числата също имат своята роля в комуникациите.

2 е щастливо число. Подаръците се подаряват винаги по два, напримар две вази.

4, 14 и други, завършващи на 4 са твърде нежелани, защото съвпадат по четене със „смърт“, а 14 – с „ще умреш“, затова никога не бива да настаняваме китайски гости на 4 или 14 етаж, нито в номера, завъшващи на такива числа.  Поради същата причина китайците не летят и с Ту154, защото числото се тълкува като „Аз (5) непременно (1) ще умра (4)“.

8 е най-щастливото число и се чете ба, съзвучно с „фа“ – „просперитет“, „благополучие“, „печалба“. Дотолкова е важно в китайската култура, че Лятната олимпиада в Пекин бе открита на 08.08.2008 г. в 8 часа 8 минути и 8 секунди вечерта. Апартаменти, телефонни номера, регистрационни номера за автомобили, завършващи на 8, струват много повече от другите.

9 са императорските дарове. Това е цифрата, символизираща мъжкото първоначало ян. Най-важната защитна стена на Китай е Стената на деветте дракона в парка Бейхай в близост до Забранения град в Пекин. Тази стена пази цялата Поднебесна от външно зло.

Китайците използват всякакви цифрови комбинации в чатовете вместо фрази и цели изречения.

Д-р Яна Шишкова е дългогодишен университетски и гимназиален преподавател по китайски език и култура. Автор на блога „Всичко за Китай“ и Фейсбук гупата „Любители на Китай“. Автор на книгата „Китайската цивилизация“ (в печат), преводач на пътеводителите „Пекин“ и „Египет“ на Нешънъл джиографик и романа „Младост“ на нашумялата китайска писателка Цин Уъндзюн. Четирикратно награждавана за най-добър учител по китайски език на България, с 2-ро и 3-то място в света и Европа за своите възпитаници в състезанието „Китайски езиков мост за гимназисти“. Носител на Награда за особен принос към българо-китайските отношения (2004 г.) за педагогическата си дейност, връчена от посланика на КНР.

 

Снимки Личен архив