Колеги от 53 страни обсъждаха ролята на изкуствения интелект в медиите и мястото им в борбата с климатичните промени
62-ма журналисти от 53 страни, включително и от България, се събраха на поредната си ежегодна световна конференция, организирана в столицата на Южна Корея - Сеул. Неин домакин и организатор за 13-път бе Асоциацията на корейските журналисти. Това вече традиционно събитие се оформи като една от най-представителните платформи, на която медийни колеги от цял свят дискутират и задълбочено анализират както глобални проблеми, така и актуални теми и предизвикателства, отнасящи се до журналистическата професия и нейната роля в съвременния свят.
Тази година основните теми, предложени от домакините, бяха две: „Бъдещето на журналистиката в ерата на изкуствения интелект: предизвикателства, свързани с авторското право и професионалната етика” , и „Ролята на журналистиката в борбата с промените в климата и опазването на околната среда”.
Изкуственият интелект (ИИ) бурно навлиза във всички сфери на живота, но ролята му в журналистиката и в масмедиите е една от най-дебатираните както сред широката общественост, така и сред медийните професионалисти. Очаквано, така се получи и на форума в Сеул. Основни презентации по темата направиха видни журналисти от Южна Корея, Китай, Полша, Пакистан и САЩ. Всички те, както и колегите от цял свят, взели участие в дискусията, отбелязаха, че ИИ може да бъде добър помощник на журналиста, но използването му крие и сериозни предизвикателства и рискове, които могат да подведат или да заблудят аудиторията и да дискредитират журналистическата професия и нейната роля в обществото.
Журналистката от авторитетния китайски всекидневник „Чайна дейли” Ин Сяо обърна внимание, че използването на ИИ е полезно като инструмент за събиране на информация, особено при журналистически разследвания. Това обаче трябва да става под контрола и проверката на автора, защото има риск съответната система на ИИ да разпространи остаряла информация, неактуални данни или снимки и резултатът да бъде манипулация, дезинформация и фалшива новина. Нерядко това се върши съвсем съзнателно и се използва за нечисти политически, пропагандни или икономически цели или за дискредитация на неудобни личности или организации. Налице е също значителен риск от нарушаване на авторски права и неразрешено използване на чужда интелектуална собственост при събирането на данни. Това води до остри юридически спорове и дела за компенсации. Затова все повече се поставя въпросът за ясни регулации при употребата на ИИ. Такива регулации вече съществуват в ЕС, но е необходимо постоянното им обновяване поради стремителното развитие на технологиите, използвани от ИИ. Необходимо е и координирането на тези регулации в международен план.
Според Лин Сяо журналистът и неговата роля в създаването на журналистическия продукт не могат да бъде заместени от ИИ. Онези журналисти, които не се научат да използват ИИ ефективно и не спазват юридическите регулации, просто ще бъдат изтикани извън борда на професията. Ще оцелеят онези, които не разчитат на ИИ само като механизъм за езиков превод и за събиране на данни, а които залагат на критичното си мислене и създават свой оригинален журналистически продукт.
Южнокорейският медиен експерт от град Пусан Хван Сок-ха обърна внимание на необходимостта да се изследват начините за гарантиране на акуратността и надеждността на генерираната от ИИ информация и как при създаването на журналистическия продукт с използване на ИИ да се спазват основополагащите принципи на журналистиката. Ключовият въпрос, според него, е да се дефинират ясни граници до къде може да се прилагат тези нови технологии. Компрометира ли използването на ИИ журналистическата етика? Журналистите по цял свят са изправени пред това предизвикателство. Някои медийни организации търсят изход във въвеждането на свои политики и регулации при употребата на ИИ.
Друг ключов принцип е журналистическият продукт да бъде свободен от пристрастност и дискриминация, защото заложената в ИИ база данни може да възпроизвежда стереотипите на своите създатели. И тук е ролята на журналиста избегне тази опасност с критичния си поглед, обобщи Хван Сок-ха.
Полската журналистка Наталия Шевчак посочи, че с нарастването на популярността на ИИ нарастват и рисковете от манипулации на общественото мнение чрез използването на алгоритми, които могат лесно и бързо да доведат до създаването на полуфалшиви или изцяло фалшиви новини и медийни продукти: реалистично изглеждащи фалшиви видеосюжети, снимки и аудиозаписи, практически неразличими от истински. Тази опасност е особено голяма в силно поляризирани общества, каквото е и българското. Затова етичното използване на ИИ придобива особено значение. Алгоритми на ИИ, базирани на стереотипни данни и поведенчески стереотипи на ползвателя, могат да задълбочат медийната фрагментация и да доведат до създаването на информационни балони, които още повече да задълбочават съществуващите политически разломи в обществото, посочи тя. Това може да бъде предотвратено, ако генерираният от ИИ продукт не се публикува без човешки надзор. Т.е., човешката намеса е неотменната гаранция, че финалният продукт е достоверен и отговаря на журналистическите принципи. Шевчак и много от изказалите се колеги от различни страни посочиха, че ключово изискване при използването на ИИ е прозрачността, за да се гради обществено доверие в медиите и да се води борба с дезинформацията. Аудиторията трябва винаги да е информирана, когато при създаването на продукта е използван ИИ и то в каква степен. Това се отнася за всички материали, създадени с помощта на ИИ. За съжаление юридическите регулации в тази сфера изостават от развитието на технологиите, посочиха много от участниците.
Спирайки се на ключовия въпрос за авторските права при използването на генерирано от ИИ съдържание, Шевчак отбеляза, че въведените от ЕС регулации също съдържат празноти, включително и в сферата на авторските права, и това поражда разгорещени спорове в страните-членки. Тя даде пример с големите интернет търсачки като Гугъл, които използват труда на хиляди журналисти от цял свят и съдържание от традиционни медии в „обучението” на своите базирани на ИИ системи за търсене. Издателите са в правото си да очакват Гугъл да плаща за използването на създадените от тях журналистически продукти. Големите технологични гиганти обаче все повече се опитват да не плащат за създадени от други продукти, като например се представят за собствени производители на такова съдържание, създадено де факто от други.
Така издателите са поставени в трудна ситуация да не могат да осигурят достойно заплащане на своите редакционни екипи и попадат под хегемонията на глобалните технологични гиганти. Така традиционните медии губят своето влияние на рекламния онлайн пазар. Моделът на разпространението на журналистически продукти се променя, което отслабва конкуренцията в медийния сектор.
Американската разследваща журналистка Диана Фуентес обърна внимание на точността на преводите и на семантиката при въвеждането на съдържание в базите данни, за да се предотврати изопачаването на смисъла му, особено когато то се превежда от език на език от ИИ. Тя също подкрепи необходимостта всеки журналистически продукт точно да носи знак за използването на ИИ, за да се гарантира прозрачността и да се запазва доверието на аудиторията. Само така може да се гради добра репутация на медиите и на журналистическата професия. Това доверие се създава трудно, а се губи много лесно, добави тя.
Едно от знаковите изказвания по втората тема за - ролята на журналистиката в усилията за ограничаване на климатичните промени, бе на канадския журналист Мъри Брюстър. Той призова колегите си от цял свят да обърнат внимание на последствията от климатичните промени за националната сигурност на всяка страна. Той подчерта, че климатичните промени се превръщат в значим геополитически фактор, тъй като са свързани с природни бедствия, предизвикват мощни потоци от бежанци и пораждат конфликти за ресурси. Не може да се подценяват последиците от топенето на ледовете в Арктически район, от зачестяващите унищожителни пожари вече и дълбоко на Север, от унищожителните засушавания, които водят донесигурност в изхранването на населението и принуждават огромни маси от хора да мигрират в търсене на храни и по-добър живот.
Оратори по темата бяха също колеги от Етиопия, Италия и Южна Корея.
В своето заключително слово президентът на Асоциацията на корейските журналисти Пак Чжон-хюн изрази своето задоволство от компетентната и задълбочена дискусия и благодари на колегите от цял свят за активното им участие. На пленарната сесия на Световната журналистическа конференция бе показан видеофилм за историята на Асоциацията на корейските журналисти (АКЖ), основана през 1964 г. и изминала труден път на отстояване на независимостта на медиите и правата на журналистите в условията на предишния репресивен военен режим. А сега 12-те хиляди корейски журналисти, които тя обединява, са сред най-активните радетели за утвърждаване на демократичните принципи и ценности в своята страна. Във видеото бе посочено, че АКЖ поддържа близки отношения на двустранно сътрудничество с редица сродни журналистически организации, сред които и Съюза на българските журналисти.
Форумът продължи с петдневна обиколка из Южна Корея, организирана от домакините. Това даде възможност не само за запознаване с напредъка на страната, която вече е сред световните икономически гиганти, но и за неформални дискусии и установяване на контакти между колегите от много страни. Характерна черта на този традиционен форум е, че в създадената непринудена приятелска атмосфера липсваха остри политически дискусии, въпреки сегашната изключително сложна обстановка в света.
Домакините, разбира се, имаха за цел и положиха всички усилия като организатори да утвърдят благоприятния имидж на своята стана и нейните постижения. Това не е никак трудно, защото реалността в Южна Корея говори сама за себе си. Едно сравнение с предишно мое посещение тук преди 10 години също открива забележителен напредък на тази страна, по-малка от България по територия, но с население от 52 милиона души.
Ключов момент от обиколката из страната бе посещението на живописния корейски остров Чеджу, известен с уникалната си природа, но вече и с още много съвременни неща, но за това екзотично пътешествие с чудесните колеги от цял свят - в отделен репортаж.
Енчо Господинов: Телевизионният опиум
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.