Снимката е илюстративна. Снимка:Архив

Маертин обвини делничния вестник taz, че има политически дневен ред и отбеляза факта, че не е имал искрен обмен с медиите в продължение на осем години. „Защото винаги беше ясно: сега имам дневен ред, имам тема, наистина искам само коментар или половин изречение от вас.“ Маертин говори по въпроса „Колко личен дневен ред е разрешен в журналистическата работа?“ на младите журналисти, пише newsroom.de по информация на КНА.

Под дневен ред говорителят на фирмата визирал активизъм в полза на опазването на околната среда или климата, каза бившият бизнес журналист. По принцип той нямал нищо против подобен ангажимент, подчерта Маертин. „Моите очаквания от журналистиката е тя да бъде обективна - да имаш еднакъв честен и искрен интерес към позициите на всеки, който е обект на разследване.“ В противен случай честните дискусии вече не биха били възможни. Журналистиката, която ясно отстоява нещо, печели хората от една страна, но от друга страна губи „невероятен читатели“, например онези, които критикуват „основните медии“ и ги описаха като кампания и мнение.

Главният редактор на taz Юнге отхвърли обвинението, че медията й не задава честни въпроси. Taz не иска да отразява политиката в областта на климата по балансиран начин, „а по-скоро да погледне къде и какво не се прави“, казва Юнге. В техните очи фактът, че земята не трябва да гори, не е дневен ред, а позиция. Тя смята, че ангажиментът за равенство, опазване на климата и антифашизъм е конституционно защитен. Taz обаче се промени и сега поставя акцент върху журналистиката, ориентирана към решения. „Решенията могат да бъдат намерени само заедно, така че ние естествено искаме различни гледни точки.“

„Ние преследваме фантома на обективността от години и бих искала да спрем да го правим“ - каза Юнге. В днешно време тя смята, че е по-важно новините да бъдат „на хората“. Журналистката не иска да ходи с дневен ред и не иска да бъде активист. „Но аз също искам да достигна до хората и вярвам, че можете да достигнете до хората по-ефективно в наши дни, ако го направите емоционално.“

Юнге изрази опасенията, че „вече никой не вярва, че медиите са обективни“, независимо дали са мейнстрийм или не. Вместо „старата рецепта“ тя се застъпва за изясняване и автентичност на собствената си позиция и обръщане на внимание и допускане на спектър от нагласи в собствената редакция.