Моника Евстатиева е журналист, който работи като старши продуцент на отдела за разследвания на американското обществено радио NPR.

Евстатиева е родена в София и е следвала журналистика в България и САЩ. Преди да започне работа в NPR, тя отразява военни конфликти, политически и други събития, случващи се в горещи точки по целия свят. През 2016 година оцелява при нападение в Афганистан, където е част от екипа на NPR. Двама нейни колеги загиват. 

Пред OFFNews Моника Евстатиева коментира актуалната ситуация в американските медии след встъпването на Доналд Тръмп като президент на САЩ.

Интересува ли се средният американец от политиките на Тръмп толкова, колкото международните медии?

Да, разбира се. Много хора се интересуват, защото става дума за техния собствен живот – когато пазаруват, плащат сметките, ходят на работа... Тръмп е втори мандат президент на САЩ, но първите месеци от него бяха изключително активни. Когато той беше президент за първи път, в неговата администрация имаше много хора с различни гледни точки, докато сега се е сформирала администрация, в която всички са на едно мнение за много неща. В първите 6 седмици имаше може би над сто различни президентски укази. Всеки президент дава реч за състоянието на съюза в началото на годината и в нея определя целите за в бъдеще, а Тръмп я използва, за да разкаже какво вече е направил. Толкова много неща са се случили.

Това е причината материалите за него в медиите да са на всяка секунда. Важно е хората да бъдат информирани, макар че те се чувстват объркани и затрупани с информация. Едно от най-важните неща, които ние, журналистите, трябва да правим, особено на моето работно място, е да мислим кое е най-важното и кое не е толкова важно, за да информираме хората само за това, което трябва да знаят. Иначе просто ги заливаме. Но заливането е стратегия на Тръмп. Когато ни залива, това засяга и медийната среда. Ние не можем да отразим всичко по най-добрия начин, защото има прекалено много информация, а самите ние не сме чак толкова много. За мен американската медийна среда е една от най-силните, най-добрите в целия свят, но дори и в този момент страдаме от липса на време.

Как се разполагат медиите в САЩ в момента по отношение на това дали подкрепят Тръмп или не?

При нас медиите са независими. Около 80% от медиите тук не подкрепят нито една партия и се опитват да отразяват новините по възможно най-добрия начин. В момента в Америка има една медия, която е медията на администрацията, и това е Фокс нюз. Разбира се, и там има журналисти, които са добри в работата си. Но тази медия е спряла да бъде обективна според журналистическите стандарти. Например Пийт Хегсет, който е министър на отбраната, преди работеше за Фокс Нюз и много хора там го познават. Прави впечатление как го представят. Един от водещите беше казал: „Здравей, приятелю… " - А това е новият министър на отбраната. Ние, като журналисти, дори не можем да проумеем как можеш да представиш министъра на отбраната със „Здравей, приятелю, какво искаш да кажеш?“

По същия начин беше и с Кристи Ноем, която е министър по вътрешната сигурност. И първият въпрос на водещия на Фокс Нюз към нея беше: „Здрасти, Кристи, казаха ми, че искаш нещо да кажеш.“ Те не знаят какво иска да каже, а просто ѝ дават платформа да го каже. Това е безпрецедентен начин да комуникираш, без да минаваш през журналистите. Ако минаваш през тях, те ще ти задават въпроси за това какво се случва, въпроси, които няма да са лесни. От другата страна на разделението, макар че не би трябвало да има ляво и дясно при медиите, е един канал, наречен MSNBC. Но дори и в този канал, считан за ляв, когато са канили Джо Байдън, не са му казвали: „Здрасти, Джо, Как си?“. Дори и да го познават, те не се държат по този начин.

Много често администрацията на Тръмп обвинява всички медии, че са леви, което е много лесно. Ние сме леви, ако му задаваме трудни въпроси, и десни, ако не му ги задаваме. Това не може да е начин, по който да определяш медията. Ако всички, които казаха през 2020 година, че Тръмп е загубил изборите, са леви, то всички, които казахме, че през 2024 година ги е спечелил, десни ли сме? Той избира това, което е удобно за него.

Има ли еволюция в отношението на Тръмп към медиите или то става по-остро?

Когато той се кандидатира за президент през 2016 година, ние го разследвахме така, както медиите правят с всеки кандидатирал се за тази позиция. Аз съм в отдел „Разследвания“. Такива отдели има във всички големи медии и няма значение кой си и от коя партия си. Тогава ние бяхме поискали информация какви данъци плаща той. Да поискаш да видиш какви са финансите на този, който се кандидатира за президент, е нещо стандартно.

Той не искаше да покаже данъците си. Дори в Ню Йорк имаше много разследвания за това, че той не плаща и че имотите му не са на цените, на които ги е декларирал. Той знае, че ние никога няма да спрем да разследваме. Единственият начин е да се опита да покаже, че сме пристрастни. Затова измисли да ни компрометира и да каже, че сме разпространители на фалшиви новини още през 2016 година. И щом тръгна това, то стана тенденция по целия свят. Всички автократи във всички държави започнаха да използват това срещу журналистите. Мина много време, доста хора бяха засегнати от COVID и изолацията. Но това промени мнението за медиите в Америка, въпреки че продължаваме да работим добре и да сме силни. Каквото и да кажем, някои хора не вярват и четат цялата си информация според алгоритъма на Фейсбук, Инстаграм и ТикТок, където няма никакъв контрол върху качеството на онова, което се публикува там.

Как се приема от вашата среда това, че САЩ, която традиционно финансира програми за свободна журналистика по целия свят, спира много от тях?

Когато администрацията закри Voice of America, Radio Free Europe, Radio Free Asia - това са милиони слушатели по цял свят, хиляди журналисти без работа, а в момента с неплатени заплати. Тези институции съществуват от над 80 години. Разбира се, това е много притеснително. Но аз искам да кажа и друго. През 2018 година бях в Русия и отразявах изборите там. Тогава Русия беше много по-различна от това, което е сега. Спомням си как, за да може Путин да има все по-голяма власт, започна със закриването на една малка медия, след това едно малко радио, един малък вестник… И никой нищо не казваше. Накрая затвориха и „Дожд“, която бе една от най-големите им медии. Начинът, по който човек става автократ, е като започне да закрива медии.

Разкажете как Вие видяхте скандала с министъра на отбраната и коментарите му след авиокатастрофата между пътнически самолет и хеликоптер през януари?

Тогава той намекна, че министерството на авиацията е взело на работа във въздушния контрол хора с увреждания и затова самолетът е паднал. Беше безумно да говори такива неща сутринта след инцидента, при който загинаха над шестдесет души и трима войници. Беше толкова абсурдно, но и толкова други абсурдни неща имаше. И в това е проблема, че толкова много неща се случват, че някои важни теми не могат да се дискутират и когато се появи нещо ново, се преминава към него.

Какво е отношението в САЩ към Тъкър Карлсън, който взе интервю от Владимир Путин през 2024 година?

Когато Тъкър Карлсън отиде в Русия и интервюира Путин, много от журналистите в Америка не приехме това интервю за трудно. Тъкър не му зададе много смислени въпроси. Между другото, той вече не работи за Фокс Нюз. Има собствен подкаст и вече не се асоциира с официална американска медия. Ако погледнете топ 100 на подкастите в Америка, ще видите, че част от водещите са изключително влиятелни хора, но не са от традиционната, медийната среда. Джо Роугън, Чарли Кърк не работят за медии, но хората ги слушат.

Мислите ли, че лидерите на мнение в интернет ще изместят медиите като институция?

Не смятам, че средностатистическият човек ще позволи това да се случи. Много хора имат нужда от различни места за информиране и няма да са толкова изолирани, че да искат да търсят само една гледна точка.

Възможно ли е влиянието на Тръмп в цялото публично говорене да се дължи на грешки на предишната администрация, включително и в комуникацията ѝ с медии и публика?

Демократите направиха много грешки през последния политически сезон. Непрекъснато им задаваме въпроси, но много от тях нямат отговор в момента. Те са в криза, не бяха подготвени за всички неща, които се случиха, и в момента не са много организирани в начина, по който отговарят на проблемите. Но мога да кажа, че те не са мнозинството в Конгреса. Много е трудно, когато не си от мнозинството, да правиш нещо, което да има влияние.

В контекста на актьорското минало на Тръмп, а и публичните роли на Зеленски и други държавни лидери, доколко важно е днес да си бил публична личност – шоумен, PR или актьор, за да си успешен политик?

Ако знаеш как да говориш пред хора и какво се счита за интересно, това ти помага. Но не мисля, че политиците ще идват от тези среди. В САЩ преди само Роналд Рейгън беше актьор.

Тъй като работите в такава медия, как радиото в САЩ задържа интереса на аудиторията и как успява да догони дигиталната трансформация? Доколко радиото може да съществува от грантово финансиране?

Минали са вече може би двадесет години, откакто съм започнала да работя в радио. Винаги казваха, че радиото е умираща медия. За разлика от вестниците, които хората започнаха да четат много повече онлайн, при нас е по-различно. Радиото се трансформира в нещо друго. Ние в NPR имаме по четиридесет и два милиона слушатели на седмица във всичките ни платформи и правим над тридесет и пет подкаста, някои от които са новинарски. Ти трябва да си там, където са твоите слушатели, а дали те слушат на телефона, на аналогово радио, или по друг начин, това не означава, че не те слушат. Просто те слушат по различен начин.

Моделът, по който ти се издържаш финансово, трябва да е адаптиран към слушателите. Но това е голям проблем за всички. Грантът е пряк път към това да не зависиш от реклама. Но както рекламата, така и грантът, не са достатъчни за осигуряване на бъдещото развитие. Според мен бавничко навлиза тенденцията хората да плащат за журналистика. Все по-популярно ще става да се абонираш за медия, да правиш нещо, с което да показваш, че вярваш в тази медия и искаш да помогнеш тя да съществува и да е независима.

През 2019 година започнах да работя за „Ню Йорк таймс“ и още на откриващата среща ни разказваха как преди десет години са осъзнали, че не могат да зависят от реклама и че единственият начин да бъдат независими е чрез абонамент. И за десет години те бяха направили така, че голяма част от бюджета им да се формира от абонаменти. Разбира се, че в една по-малка държава като България, където хората нямат достатъчно пари, това се счита за нещо доста несигурно. Но дори ако се започне с някакви малки кампании, където хората да дадат един, два, пет лева или нещо такова, все ще бъде едно добро начало за това медийната среда в България да не зависи нито от държавата, нито от реклама.

М.Л.