Планината Хала и най-високият й връх Халасан се виждат от всяко кътче на остров Чеджу.

Ако решите да тръгнете за Южна Корея като турист и искате предварително да набележите местата, които непременно трябва да посетите, всеки справочник ще ви посочи на първо място остров Чеджу. А и самите корейци, когато тръгват на меден месец, на семейна почивка или просто на романтично преживяване, без да се допитват, знаят - към Чеджу. Корейският Хавай, както често го наричат, е съставна част от националната им психология и гордост.

Затова и аз много се въодушевих, когато разбрах, че посещение на Чеджу е включено в програмата на Световната журналистическа конференция, която се състоя в началото на този месец в Южна Корея. Когато отиваш на непознато, но дълго желано място, много е важно да попаднеш на добър гид, защото ако очакванията ти се разминат с реалността, опасността от разочарование е голяма. И нашите корейски домакини се бяха погрижили добре - и двете ни сменящи се водачки Шарън и Ейми бяха убедително знаещи и сладкодумни. Отварям скоба: азиатците винаги си харесват едно резервно европейско име, което използват при общуването с чужденци от Запад, защото знаят, че ние трудно се оправяме с техните. А и в Корея 70 процента от всички местни хора носят едно от трите най-популярни фамилни имена - Ким, Ли и Пак. И персонализацията при общуването е много трудна.

Така още в полета от Сеул до Чеджу (едноименния главен град на острова) научаваме базисните факти. Най-големият корейски остров е разположен на 100-тина километра южно от континенталния бряг на Корейския полуостров в широко отвореното към Тихия океан Източно китайско море. Има почти правилна овална форма с дължина 73 в посока изток-запад и широчина 31 км в посока север юг, Благодарение на безоблачното небе още при снижаването на самолета виждаме, че в центъра му се издига внушителна планина. Забелязвайки след кацането, че всички насочваме телефоните си към планинския масив, Ейми започва обясненията си: планината е Хала, а най-високият й връх Халасан се издига на 1950 м над морското равнище и всъщност е изгаснал вулкан, изригнал за последен път преди 5000 години. В широкия и недълбок кратер от високо ясно се видя малко езеро.

Всичко на Чеджу се върти и е свързано с Халасан, който всъщност е най-високият връх в цяла Корея. Той е вулкан от т.нар. щитов тип, т.е. е покрит с широк щит от застинала лава и почва отгоре. Снагата му се вижда практически от всяко кътче на острова, но върхът често е забулен в облаци. Цялата планина е обявена за биосферен резерват от ЮНЕСКО и е магнит за туристи и катерачи, а спускащите по склоновете й горски масиви, които продължават и в по-полегатите части към крайбрежието, са обявени за субтропичен национален парк и са характерни с пречистващ дробовете въздух, пренасян постоянно от силните ветрове. Чеджу е наистина ветровито място и това се смята за една от причините за животинското и растително многообразие.

Практически цялата територия на Чеджу лежи върху такъв щит от лава. Островът е формиран от изригване на подводен вулкан преди около 2 млн. години. Загасналите вулкани тук са навсякъде - около 380 на острова, но кратерите им често остават незабележими, защото са покрити с плодородни вулканични почви, върху които растат палмови и мандаринови горички, ананаси и други тропически култури. Местните мандарини, които тук се наричат танджерини, са запазена марка на Чеджу.

Нашата екскурзоводка Ейми ни сподели, че преди няколко години е оставила хубавата си служба в Сеул и се е преселила със семейството си на Чеджу, създавайки плантация за мандарини. И казва, че това е най-правилното решение в живота й - да се наслаждава на спокойствието, на чистата и екзотична природа на Чеджу. Хора като нея очевидно не са малко,защото в последните години постоянното население на острова бързо расте и сега възлиза на около 700 000 жители. При малката площ на острова това прави около 340 души на квадратен километър - многократно повече, отколкото в България.

Чеджу, впрочем, е една от 9-те провинции на страната, макар и най-малката, и от 2006 г. се ползва със специален автономен статут. Това дава възможност на местните власти да търсят специфични и подходящи за развитието на острова икономически решения. Така наред с туризма тук се залага на отрасли, свързани с високи и безотпадни технологии, на добива на чиста енергия.

Един от първите местни обекти, които домакините ни показаха, бе наземна станция за космическо следене на спътници на ниски орбити, която е собственост на и се оперира от първия космически стартъп в Южна Корея - Contec Co.,Ltd. Две от антените за спътниково следене и контрол са собствено производство, а останалите 10 са дело на 5 големи международни космически компании.

Това е началото на амбициозна южнокорейска космическа програма, движеща сила на която ще бъде именно Contec. Частната фирма с подкрепата на властите вече е основала Азиатски космически парк в Чеджу за подкрепа и развитие на космическата индустрия и подготовка на кадри за нея. В плановете на Contec влиза създаването на космически център на острова за производство на спътници и слабо-замърсяващи ракети за изстрелването им, площадка за търговски изстрелвания, наземни услуги, подаване и обработка на сателитни данни, възможности за космически преживявания за туристи.

В последно време местните власти залагат на производство на „зелен” водород и изграждат мрежа от зареждащи станции, като стимулират преход на местния автомобилен парк на водородно гориво. Вече 18 автобуса от автопарка на острова и стотици леки автомобили използват това гориво. В двигателите горивото от резервоара се смесва с кислород от въздуха, при което се получава електрическа енергия, която задвижва автомобила. Устройството за подаване на кислород от въздуха извършва също и филтриране и пречистване. Така за всеки изминат километър автобусът на водородно гориво пречиства 4,8 килограма въздух, което значително подобрява качеството на му на острова. Целта е пълна въглеродна неутралност на Чеджу. По този начин островът защитава и официалното си обявяване от ЮНЕСКО за обект на Световното природно наследство и за част от мрежата на Глобалните геопаркове.

Колите и велосипедите са основни средства за придвижване на острова. Мрежа от добре поддържани пътища дават възможност бързо да се достигне до всяко интересно кътче или забележителност. Затова е популярно сред туристите веднага след кацането да си наемат кола под наем. Ако е с водородно гориво, то излиза и доста по-евтино от бензина или дизела.

Целият остров лежи върху слоеве от застинала лава от различни изригвания. Затова и почвата тук придава особен вкус на всичко, което расте в нея. Същото се отнася и за прочутото „черно”свинско месо тук, което е главен деликатес на острова. Черно е не месото, а породата свине, които се отглеждат тук и се хранят с местни продукти в местните земеделски ферми. На същия деликатес се насладиха и журналистите от цял свят, участвали в световния медиен форум, на приема, даден в тяхна чест от губернатора на Чеджу. За този деликатес тук идват хора от цял свят - любители на т.нар. кулинарен туризъм. Наистина си струва!

Но „кухнята” на Чеджу се слави и с други уникати и е доста по-различна от континенталната. В нея преобладават морските храни и тяхното набавяне е свързано с една идваща от вековете местна традиция, когато бедността е карала местните жители да търсят прехрана главно от морето. Освен това почвите на острова не дават възможност да се отглежда ориз, който е бил основен хранителен продукт в континенталната част на Корея. Затова се появява професията на жените-гмуркачки, известни като „хеньо”, които вадят от дъното морски дарове - октоподи, молюски, различни видове миди, рапани, хранителни водорасли - от кристалните води около Чеджу и съседните мини-островчета.

През 1969 г. в Чеджу е имало 21 000 хеньо, но днес те са вече само няколко десетки и почти всички са на възраст над 60 години, а някои от тях и над 80. Те продължават гмурканията си повече като традиция и демонстрация за многобройните туристи. Бурната индустриализация, модернизацията и замърсяването на океана постепенно „отнемат хляба” на тази професия.

Но някога хеньо са преминавали специално обучение, продължаващо около 7 години с постепенно увеличаване на дълбочината на гмуркане и времето на задържане на дъха. Към 18-годишна възраст вече са били готови да практикуват професията без дихателни апарати и са я упражнявали практически доживот. Гмуркачеството е колкото опасно, толкова и вредно за организма, защото изисква специално привикване на дихателната система със задържане на дъха до около 3 минути, за да успее гмуркачката да се спусне на дълбочина до 20 м и бързо да напълни торбата с морските храни. Хеньо са прекарвали по 6-7 часа дневно под водата. Смъртните случаи в този занаят са били често явление. Всяко гмуркане е рисково и може да завърши фатално. Но необходимостта да се осигурява прехрана и да се издържа семейство не е оставяла друг изход. Хеньо са вярвали в една морска богиня, която ги закриля.

А защо този опасен и труден занаят е бил оставен на жените? Мъжете се занимавали с главно с риболов. Поради бурните ветрове лодките им често се обръщали и екипажите им загивали. На острова се нарушил балансът между мъжете и жените. Хеньо-гмуркачките се оформяли като силни и решителни жени и тази роля се пренасяла и в семейството. Затова на острова се създала една полу-матриархална традиция, която продължава в някаква форма и досега.

Днес туризмът оставя своя отпечатък върху целия живот на острова. Тук изобилстват природни атракции, екопътеки, специални паркове, които разкриват прелестите на Чеджу. В рамките на кратката програма домакините успяха да ни покажат само 2-3 от тях. Започнахме с приятна разходка по панорамната крайбрежна алея Хандам, дълга 1200 м по западния бряг. Тя лъкатуши между черни вулканични скалисти формации от застинала лава, покрай малки бисерни заливчета и няколко обширни пясъчни плажове. Времето, разбира се, още не беше подходящо за къпане, но гледките са фантастични, особено за любителите на фотографията.

Впечатляващ беше офшорният вятърно-генераторен парк „Халим” в морската далечина. Преброихме 18 грамадни перки. По-късно на специална беседа в модерния Център на енергийното бъдеще ни разказаха, че той дава в енергийната система 100 мегавата и че край острова има няколко такива офшорни вятърни паркове, които са част от програмата за чиста енергия на острова. „Халим” е най-големият в Корея. Попитахме как реагират местните хора и туристите на тези гледки от плажовете. Те признаха, че е имало критики и протести „Затова се опитахме да ги превърнем в туристическа атракция”, отвърнаха служителите от центъра и ни демонстрираха видеофилм, в които видяхме нощно феерично светлинно шоу от монтираните на генераторите в морето декоративни светлини. Беше наистина впечатляващо! Наистина, би било жалко тази мощна вятърна мощ около Чеджу да не се оползотворява.

Малко по-навътре от западния бряг се намира една от главните туристически атракции тук - Каменният парк на Чеджу. Той е разположен на площ от 300 декара недокосната природна среда и е историческо и културно пространство, разказващо нагледно как се е формирала каменната цивилизация на вулканичния остров. Там са изложени стотици необработени черни каменни късове с причудливи форми и различна големина, както и изваяни от човешка ръка през вековете скулптури, разкриващи естетическите виждания и духа на местните хора. Тук ще видите и разнообразие от каменни артифакти, използвани в ежедневието им през вековете. Паркът е разположен в „природна рекреационна гора”, както я наричат домакините. На огромна площ от 2,3 млн. кв.м гората е разделена на 4 зони с различно предназначение - за разходки, дишане на чист въздух, слънчеви бани, планинско катерене, възможности за наблюдение на флората и фауната.

Каменната култура е една от основните взуални характеристики на Чеджу. Тук навсякъде виждаш черни каменни огради около домовете и имотите. Друг тип камъни просто няма.

В източната част на острова ще намерите и популярния сред туристи и посетители еротичен парк „Земя на любовта” (Loveland), където основната тема е секс. Тук всичко като обекти и физиология по темата, което може да ви дойде наум, е онагледено със 140 човешки скулптури, също от камък. Уебсайтът на парка го описва като „място, където се срещат любовно ориентираното изкуство и еротиката”. Според проучванията най-много се посещава от младоженци, които прекарват на Чеджу медения си месец. Не се допускат деца под 18 години. За улеснение малките придружители могат да бъдат оставени в детска стая за подходящи занимания, докато родителите обикалят „неприличния” парк.

Един от най-интересните природни обекти не само на Чеджу, но и в цяла Корея, се нарича връх Сонгсан Илчулбонг (Seongsan Ilchulbong Peak). Сонгсан на корейски означава „Планина крепост”, и наистина прилича на такава. Представлява вулкан, издигнал се от изригване в морето преди 100 000 години и днес е най-източната точка на острова. Той е скала с почти идеална кръгла форма, висока 182 м, върху която отгоре е кратерът - равно плато с диаметър 600 м. Той е свързан със сушата с тясна ивица земя и е култово място за наблюдаване на изгрева. Изкачването му става по стръмна скалиста пътека и е малко приключение. Но зелената шир отгоре създава чувство за простор и връзка с небето. Този вулкан също е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното природно наследство.

Накрая за едно от най-големите богатства на екзотичния остров - минералната вода, известна в цяла Корея като Чеджу Самдасу (Jeju Samdasoo). Тя се продава бутилирана с капачки с различен цвят от останалите брандове и, разбира се, струва доста по-скъпо. Чеджу Самдасу е подземна вода, която се събира в естествена кухина на 420 метра под земята и се е образувала преди около 500 000 години. Самият извор се намира под отлично запазена девствена гора в близост до националния парк Халасан.

Тя идва от вулканична скала, защото целият Чеджу е вулканичен остров, създаден и оформен от вулканична дейност, започнала преди около 1,9 милиона години и приключила преди около 5 000 години. Когато попадне на земята, дъждовната вода (включително и разтопеният сняг) преминава през пукнатините и пролуките на 7-8 пласта лава със средна дебелина 3-5 м всеки, натрупани един върху друг като торта, и бавно прониква дълбоко под земята. По пъгя си през пролуките между скалите тя се обогатява с редица полезни минерали в мнимални количества. Така тя преминава през един огромен естествен филтър, който гарантира качеството, безопасността и чистотата на водата.

Геологични проучвания на корейски учени показват, че докато достигне до естествения си природен резервоар, тя преминава около 2000 метра през естествения си природен филтър и стига до нас здравословна, естествено алкална и приятна за пиене. Не съдържа тежки метали и други вредни вещества. Това подземно богатство е открито преди около 45 години. Днес Jeju Samdasoo, въперки цената си, е най-продаваната минерална вода в Корея. Бутилира се от фирма на самия остров.