Предлагаме коментар във Фейсбук на правозащитничката и авторка на сайта „Маргиналия“ Юлияна Методиева по повод днешния Разпети петък.

Ето какво публикува днес на своя Фейсбук-профил Юлияна Методиева:

В офиса на правозащитната ни организация стените оставаха чисти откъм религиозни символи. Един ден млада протестантка вдъхновена от съживения интерес към вярата в онези първи години на прехода, закачи кръст. Възразиха й. При нас идваха хора от всякакви вероизповедания. Ако се сложи Разпятието, трябва да има Давидовата звезда, както и полумесец със звездата. Ще почетем едни, но ще отблъснем други. Да не говорим за новите религиозни движения триумфиращи по българските площади. Може би, в името на верската толерантност трябваше да окичим стените над бюрата ни с Буда и Кришна!

Пак по това време по БНТ излъчиха мегапродукцията „Исус супер звезда“с музиката на Андрю Лойд Уебър и изпълнението на Исус от Ян Гилън. На следващия ден колега евреин, философ, каза развълнуван „невероятен филм“! Беше пак Разпети петък. Протестантката наостри уши и се заслуша във вдъхновените разсъждения на философа юдаист. Друг колега, чист агностик, махна пренебрежително с ръка, даже каза как филмът бил доста комерсиално таргетиран. Но разговорът макар и несръчно, необразовано, защото бяхме деца на атеистичното образование, тогава някакси започна.

Малко по-късно, като обикаляхме с Емил различните вероизповедания, се наложи да изслушваме догматични и нетолкова догматични разсъждения както за Евангелията, така и за Тората. Записвахме си прилежно думите на евреи, православни, протестанти, католици, мюсюлмани. Разказите за разликите на техните църкви и доктрините им за Бог, бяха трудни. Като жена, интервютата със софийския мюфтия и имами в Джамията за мен бяха направо недостъпни. В Синагогата комуникацията също вървеше трудно.

Ходихме и в Дирекцията по вероизповеданията. Там чувахме типичен посткомунизъм. Исус беше опакован с примитивно просветителски интепретации, по учебникарски, скучно.

В бележника си съм записала думи за Разпети петък от католически свещеник, францисканец: „Исус наистина страда на Кръста. Не романтизирайте Голгота. Не си представяйте, че защото Исус беше Бог, той е чувствал болка по-малко от нас. Той страдаше дори по-мъчително, той бе по-жив за всичко човешко. Короната на главата му е била покрита с истински тръни, плюнките на презиращите го са засъхнали по лицето му. Грубата камшична плесница е прорязала гърба му, острите пирони пронизват ръцете и краката му“.

По един страховит личен повод търсех да чуя какво се разказва за Мария в този ден. Как се е чувствала пред умиращия й син. Нейните надежди за него са били разпънати на кръста. Какво ли би могло да бъде казано, което би могло да облекчи огромната й скръб? Трудно ми беше да си представя страданието, болката, видимата жестокост на Голгота и Дева Мария в подножието на кръста с търпящия жестоки мъки неин син.

И като си помисля, как ние носим кръстове около врата си като бижута…