Забележителен труд, който отваря нови страници от балканската история, като поставя акцент върху съдбата на българските общности в различните времена в един дълъг период от сто години.

Така вицепрезидентът Илияна Йотова определи значимия научен труд на доц. Спас Ташев „Българските общности в Албания и Косово. Обществено-политически процеси и демографски последици (1913 -2024)“.

Книгата беше представена при изключително голям интерес в препълнената зала на Българския културен център в София. Издадена е в рамките на издателската програма на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и, както научихме по време на премиерата, амбицията и на автора, и на изпълнителния директор на ИАБЧ Райна Манджукова е този значим труд да бъде преведен и на други езици.

На представянето присъстваха вицепремиерът Илияна Йотова, началникът на кабинета на вицепрезидента Надя Младенова, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, посланикът на Албания в София Н. Пр. Инид Мило, дипломати от Посолството на Косово в София - Буяр Дескай и Беким Мисини, Радостин Ванкин от дирекция „Югоизточна Европа“ към Министерство на външните работи (МВнР), Юлиян Крумов от Дипломатическия институт към МВнР, преподаватели и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Университета по библиотекознание и информационни технологии, представители на Българската академия на науките, на Съюза на българските журналисти, както и на българската общност в Албания.

Журналистката Милена Милотинова, която беше водещ на представянето, цитира части от увода на доц. Спас Ташев, в който се казва, че „съвременният интерес към българите в Албания и Косово е напълно логичен. Техните представили са сред най-старите общности в региона на Западните Балкани. Българите в Албания са най-скоро признатото национално малцинство – едва през 2017 г. А българската общност в Косово е в процес на признаване. Всички действия в тази посока се следят не само от българската държава, но и от европейските институции, имащи отношение към проблема“, подчерта още Милотинова.

Тя сподели, че отдавна се познава и работи със Спас Ташев по общи теми за българите в чужбина. Но освен това за нея темата за българите в Албания ие много на сърце. Милотинова припомни, че през 2004 г. със свое изказване в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа тя е поставила за пръв път темата за необходимостта българската общност в Албания да се ползва от правата, дадени й от всички документи на Съвета на Европа.

Тук е мястото да кажа, че д-р Спас Ташев е специалист по въпросите на миграцията и българите в чужбина. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР, УНСС и Тракийския университет. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие. В периода 1998–2002 г. е заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Доктор е по статистика и демография в БАН и е преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

„Възхитена съм от Вашата упоритост от Вашата изследователска работа и енциклопедични познания в една толкова сложна материя“, каза в началото на словото си вицепрезидентът Илияна Йотова.

„Книгата Ви е изключително ценен документ, с който могат да работят дипломати, български институции, когато се вземат политически решения за нашите общности зад граница, когато, за съжаление, наши съседи се опитват по всякакъв начин да оспорват съществуването на компактни български общности в тази част на Европа“, подчерта още вицепрезидентът.

„Аз съм присъствала и на представянето на първата книга с българската общност в Албания – 2023 г., която благодарение на родолюбиви хора беше преведена и на албански език", каза още тя.

„Отношението към българските общности в Албания търпи процес. Зад това признаване стои трудът на много български институции, на много български евродепутати, част от които до 2016 г имах възможност да бъда и аз“ , подчерта Йотова.

Тя отбеляза, че книгата има няколко достойнства, не само поради факта, че изследва един дълъг период от 100 години, но и защото съдържа много нови, непознати досега документи, документи, които не са били публикувани или изследвани до този момент.

„Следващото завоевание на тази книга е едно наистина много сериозно изследване на различни демографски процеси през всичките тези години и периоди”, подчерта Илияна Йотова.

По думите на вицепрезидента частта, представяща обществено-политическите процеси на българската общност в Косово, е не по-малко любопитна от тази за Албания.

„Книгата има и още едно, по мое мнение, изключително голямо качество и то е, че се представят от доц. Ташев работещи политики за нашата общност, които са извлечени от желанията и вижданията на самите общности. Тогава, когато човек отиде на място, говори с нашите българи там, когато чува тревогите им или надеждите им и особено очакванията им, свързани с българската държава, тогава, повярвайте ми, определянето на политики става много по-лесно“, подчерта още вицепрезидентът Илияна Йотова.

Изпълнителният директор на ИАБЧ Райна Манджукова благодари на доц. Ташев, че се е доверил на Агенцията за издаването на книгата. „Радвам се, че Спас Ташев е успял да преодолее емоциите, за да облече тази сложна тема в числа, факти и политики“, каза още Манджукова.

Доц. Спас Ташев разказа, че написването на книгата е знак от съдбата, която го е срещнала преди 20 години с Лиляна Стойменова, която днес живее в Струмица, Северна Македония. Тя му е дала имена, адреси и контакти на хора от Албания, „които се определят като българи“ и това е сложило началото на неговия научен и изследователски интерес.

„През 1992 г. направих първото мое посещение в Голо Бърдо, Връбник и Мала Преспа и успях да видя цялата палитра от многообразие на идентичности сред тези хора. Това многообразие се разви във времето и ако в наши дни виждаме някъде да прехвърчат искри на напрежение, то е резултат от развитието на този етнодиференциращ процес, който още тогава бяхме забелязали“, посочи доц. Ташев.

Той говори за откритите от него архиви в Австрия, Германия и Турция, непубликувани досега преброителски карти, които оформят една многообразна картина на живота на българските общности в Западните Балкани.

„Най-големият проблем се оказа установяването на българския произход на тези хора... Неминуемо стигнахме до късния османски период, когато Османската империя има статистика на населението и в тази статистика населението е записано по неговите етнически характеристики... Успях да попадна на всичките османски регистри и данните от преброяванията, или текущата регистрация, има графи народност, има графи за брой училища, за брой църкви... Българите са били много ясно описани в Османската империя, само че нямаше кой да надзърне в тези документи“, каза доц. Ташев.

„Още по-интересни бяха данните от османската статистика за вилаета на днешно Косово. Там се оказа, че една голяма част от християните са записани като българи, а не като сърби. Нашата наука и политика не само сега, но и в миналото наистина е длъжник, тъй като тези хора са били просто изоставени на произвола на съдбата“, подчерта авторът на книгата.

„България, вторачила своя поглед в Македония, на практика губи представа за процесите откатък Шар планина и тези хора са били оставени на сръбската пропаганда“, каза Ташев.

„Акцентът на това изследване е статистически. На базата на факти, извлечени от преброяванията, имаме аргументи, чрез които да установяваме и да отстояваме тезата за българския произход на това население“, подчерта още доц. Спас Ташев.

„Изключително ценно беше, че попаднах на австро-унгарското преброяване и на френското преброяване в Албания през 1918 г. И двете преброявания регистрират българи и няма нито един македонец“, каза д-р Ташев.

Беше осъществена и онлайн връзка с посланиците на България в Албания и Косово.

Посланикът на България в Албания Н. Пр. Ивайло Киров подчерта, че е важно да се знае, че трудът на Спас Ташев е „не само книга, която обогатява науката, а книга, която защитава една кауза, която дълго време е била в периферията на вниманието на нас, българите, а именно - съдбата на нашите сънародници в Албания и Косово“.

Благой Петров от Българското посолство в Косово пък определи научния труд като „документ с дълбока историческа и обществена стойност“ и „своеобразен жив мост между миналото и настоящето, между корените на българската идентичност и предизвикателствата пред нашите сънародници зад граница“.