Карен Алексанян

Много пъти съм споменавала и няма да спра да напомням, че за нас е един добър урок благородната инициатива на дошлия от Армения Карен Алексанян, който събра в Двора на Кирилицата късчета от най-славното време на българската история.Един човек, роден в героична и красива страна, дава добър пример как трябва да се цени и пази историята на един народ. 

В годината на глаголицата, Дворът на Кирилицата навършва 10 години, Карен. Комплексът вече е намерил своето място в сърцата на хората и всички в него виждат сгряващото огнище на българщината. Какво е усещането да си създател на такова място, което хиляди почитат и обичат?

Освен Годината на глаголицата тази година ще честваме и 1160 години от покръстването на българите. Специално избрахме тази дата – 2 май, Успението на цар Борис І Покръстител. И понеже кирилицата е църковна азбука, затова на тази дата ние отворихме Двора на Кирилицата.

Плиска е родината на кирилицата и е редно тук да има неин паметник. Тя е тръгнала оттук, обиколила е целия свят и най-сетне намери покоя си. Идеята е всички православни християни да могат да идват на поклонения в Плиска.

Колкото до усещането, не съм се замислял, защото знам, че още много работа има да се свърши, за да се популяризира азбуката както в България, така и в чужбина. Над 200 народа да знаят, че кирилицата е българска азбука, създадена тук, в Плиска, с голямата подкрепа и по нареждане на цар Борис І.

И все пак кое накара един арменец, дошъл на българска земя, научил нашия език, да се захване в едно толкова трудно време да гради Двор на Кирилицата и каква е мисията, която те доведе до това решение?

Не! Мисия няма. Сигурно Господ е решил така.

По сведения, достигнали до нас от житието на св. Климент, от Теофилакт Охридски, цар Борис приема в Плиска най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий… Именно под въздействието на прочетеното в житието, аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий са преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис І и го поканили да му я покажат.

Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него - буквите, наредени като войници на църковно-славянската писменост. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения - образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.

Така се роди идеята за изграждането на Двора на Кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са благословени буквите. Няма как да разберем, как точно е било, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така.

Защо пожела буквите да бъдат изработени в Армения, от прочутите туфи, с които е покрит цял Ереван? Как практически се въплъти тази чудесна идея и кои работиха по нея?

Армения се слави с много добри скулптори и каменоделци. Затова реших да се обърна към тях, и по-специално към Рубен Налбандян, който изработи всички букви в Армения, а аз ги платих и транспортирах до България. Той също дойде и лично монтира буквите в Двора.

Оказа се, че Дворът на Кирилицата е единствен в света комплекс на буквите. Той се е разраснал и освен българските букви е приютил в себе си още обекти и символи свързани с българската история и славно минало. Разкажи как днес изглежда Дворът и какво може още да се види там?

В Двора на Кирилицата освен всички букви на съвременната българска азбука има картинна галерия, в която чрез художествени произведения на български художници е разказана история на създаването на кирилицата и покръстването на българите. Построихме и крепост наречена „Кирилица“, с голяма зала, разказваща за създаването на азбуката в Плиска. А в друга зала, наречена „Слава“, има поставени восъчни фигури на хан Кубрат и на всички значими владетели, които са царували когато Плиска е била столица. Има още параклис на цар Борис I. Зад фигурите на св. св. Кирил и Методий, 12-метров кръст, и цар Борис І, изработени в Шумен. Те са дело на скулптора Бехчет Данаджъ,.

В културно-историческия комплекс Двор на Кирилицата, където освен  30-те каменни букви от свещената азбука, монументалните паметници на св.св. Кирил и Методий и царя Покръстител, своето достойно място заемат и плеяда несамо български творци, а и световни класици, творили на кирилица в Алеята на писателите. Ще продължи ли тя да се разраства?

С голямо желание създадохме тази уникална алея. Нея я открихме през 2017 г. като първия бюст, който поставихме беше на големия български поет и войвода Пейо Яворов. В момента в алеята има бюстове на около шейсет писатели от различни народности, които са взели азбуката от България, сред тях са и 24 български автори. И тази година планираме да открием още няколко бюста в алеята. Един от тях ще бъде на юкагирски писател. Това е най-малкият народ в Крайния Север. Ще поставим бюст на казахстански и арменски писател, както и на Елин Пелин.

В Двора на Кирилицата вече се градят и традиции - деца приемат Божието кръщене, а и млади двойки се вричат във вярност. Така че за твоя радост, и на всички около теб, които се раздават в името на духовната идея, така както вярващият намира пътя към храма, така вече мнозина са открили и пътя към Двора на Кирилицата. На теб какво ти дава това?

Какво ми дава ли? Пълно удовлетворение и радост. Но ние има още какво да вършим. Трябва да изградим към комплекса голям паркинг, заседателна зала. Планираме да отворим и голяма библиотека след като попълним Алеята на писателите.

Как ще обясниш, че днес във времето на технологиите и изкуствения интелект Дворът на Кирилицата е място където децата се чувстват щастливи, докосвайки се до българската духовност и история? Може ли да се нарече феномен, че това, което си съградил привлича като магнит българските деца.

Разбира се, че Дворът се превърна в привлекателно място несамо за възрастните, а и най-вече за децата. Тук се чувстват щастливи и им е по-приятно отколкото в класната стая. В Двора на Кирилицата се провеждат открити уроци, децата получават своите свидетелства в края на учебната година. С една дума по интересен начин научават факти от българската история, които се преподават в училище.

Карен, ти си човек, който събра в Двора на Кирилицата късчета от най-славното минало на нашата страна. Роден си в Армения, даваш добър пример как трябва да се цени и пази историята на един народ. Какъв се чувстваш днес когато зад гърба ти са вече десет години труд, за да съградиш всичко това? Повече българин или повече арменец намерил в България своя втора родина?

Какъв се чувства ли? Аз съм арменец брат на българите.

Добре де, но какво те привлече в българската история, че с такава любов и пламък съхраняваш българщината.

Обичам историята, а българите са древен народ и имат богата и интересна история. Но за мое съжаление не се преподава добре в българските училища. Да не говорим за чужбина. Възмущаваме се, че руснаците и украинците не знаят много факти за България, а ние самите не знаем. Трябва първо ние да се научим и след това да обясняваме на целия свят. Именно с Двора на Кирилицата това се старая да съхранявам и показвам славната българска история.

Създаването Двора на Кирилицата повече бизнес ли е, или си воден от духовността?

Изобщо не става въпрос за бизнес, защото не е така. В света няма печеливш музей. За мен единственото, което е важно, е че когато виждам, че постигам някакъв успех, това ми носи радост. А когато нещо не върви с двойни сили започваме да се стараем повече, за да успеем. Всичко, което е съградено тук е правено с желание и любов.

А намират ли се българи, които да са дарители на Двора?

Не! Ние нямаме дарители, но има няколко души, които направиха дарение – бюстове в Алеята на писателите и техните имена са изписани на самите паметници. Сред тях са Пенка Ганчева, Ася Николова, но специално искам да спомена една жена. Това е леля Йорданка Савова светла й памет. Тя направи дарение пет паметника на български писатели. Много мечтаеше Двора на Кирилицата да се разрасне и искаше да има светло бъдеще, а към музея се отнасяше като майка. Нейно дарение бяха бюстовете на Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Паисий Хилендарски, Гео Милев и Никола Вапцаров.     

И оттук насетне какво предстои за Двора на Кирилицата?

Трябва да има голяма библиотека и заседателни зали. Също предвиждам и още зали с експонати. Дано само Господ да ми даде сили, за да продължа делото, което съм започнал.

В края на разговора ни сподели как ще бъде отбелязан юбилеят на Двора на Крилицата?

Както вече казах в Плиска ще отбележим 1160 години от покръстването. Нашето честване на 10-годишнината влиза също в програмата. Поканени са много гости от цяла България. Официални гости в Плиска ще са Негово светейшество патриарх Даниил и вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на НС Наталия Киселова. Отделно очакваме много деца и българи.

Специално при нас ще бъде представена песента, посветена на Двора на Кирилицата и първопрестолна Плиска. Тя ни е подарък от Искра Иванова, автор на текста и композитора Артур Надосян. Ще се отслужи молебен и ще има празнична програма, в която ще участват известни изпълнители и деца. Разбира се ще бъдат поднесени и венци пред паметниците на св. цар Борис І Покръстител и на равноапостолните братя Кирил и Методий.

Снимки Личен архив