Пред паметника на Димитър Кокльов в с. Оборище

В края на април дърветата в Средна гора едва разцъфват, а сутрин лека мъгла се вдига от околните хълмове. Боровете, ливадите, градините – навсякъде властва зеленият цвят. А като развеят тук и зелените знамена на Райна Княгиня, като облекат въстаническите униформи със зелени гайтани и зелени върхове на калпаците... Започва поредният празник в село Оборище, някогашното Мечка!

Млади и стари, местните хора и гостите от Панагюрище, Съединение, Батак, Поибрене, Дулово, Яхиново, Ветрен, Буново, Ракитово, Карлово, Стара Загора, Елин Пелин, София се събраха отрано на 26 април 2025 г. пред народното читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1912“. То е главният организатор на националния конкурс за рецитиране на революционна поезия и проза „Оборище – факел на свободата“, който се провежда за десети път.

Посветен на Априлското въстание през 1876 г., конкурсът сега отбелязва и 195-ата годишнина на Димитър Кокльов. Известният гайдар Кокльо е една от най-колоритните личности на Априлската епопея, организатор на заверата в с. Мечка, посочил мястото на първото българско народно събрание в местността Оборище. Най-напред пред неговия паметник отдаде почит шествието, тръгнало от читалището с бунтовната музика на младежкия духов оркестър от Панагюрище.

А после започна надпреварата в конкурса между близо 250 участници от 6 до 80 години, индивидуално и групово. До късно вечерта в залата на читалището звучаха неостаряващите огнени слова на Ботев, Вазов, Захари Стоянов, Евтим Евтимов, Матей Шопкин, Ивайло Балабанов, Васил Мирчовски..., аплодирани от развълнуваната публика.

Оценяваше ги жури с председател Кирил Бояджиев – актьор и режисьор, директор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и председател на 17-то дружество на СБЖ; актрисата Петя Силянова, Валентина Германова – художник-сценограф и директор на кукления театър в НАТФИЗ, Петя Пейчева – журналистка, авторка на  7 стихосбирки. Отличията бяха в пет възрастови групи. 80-годишната Иванка Гулева от с. Овчеполци получи наградата на кмета на с. Оборище.

Много от присъстващите не пропуснаха да се поклонят и в черквата „Св. Преображение Господне“ с паметния надпис: „В нея на 31 март 1876 г. (в нощта на Велика сряда срещу Велики четвъртък) цялото мъжко население на с. Мечка се е заклело пред войводата Бенковски.“ И тръгнали към своята Голгота. Без повече търпение, колебание и страх. 149 години оттогава саможертвата за свободата възкръсва на всеки български Великден.