7 май се празнува като Ден на радиото и телевизията в памет на руския учен физик, електро- и радиоинженер проф. Александър Попов, който на тази дата преди 130 години – през 1895 г., демонстрира първия създаден от него радиоприемник пред Физико-химичното дружество в Санкт Петербург. „Бащинството“ на радиото е споделено и с италианеца Гулиелмо Маркони, който през 1905 г. открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба. Заедно с немския физик Карл Фердинанд Браун, през 1909 г. Маркони е удостоен с Нобелова награда за физика – „като признание за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

Припомняме днес, на 7 май, биографиите на двамата изобретатели – Александър Попов и Гулиелмо Маркони.

Александър Степанович Попов е роден на 4 март (по стар стил) или на 16 март 1859 г. в миньорското селище Турински рудници край уралския град Перм, Руската империя. Баща му е бил свещеник в селището. В семейството му е имало общо 7 деца. Първоначално фамилната среда насочва младия Александър към религиозно обучение отначало в Екатеринбург, като след това постъпва в Пермската духовна семинария. Но след като завършва нейния общообразователен курс и се открояват блестящите му възможности в областта на точните науки, Александър е приет без изпити във Физико-математическия факултет на Санктпетербургския университет.

По време на следването си се разболява тежко, налага се дълго да отсъства от занятия и губи стипендията си за безплатно обучение. За да може да се издържа и да продължи да учи, работи като учител, гид на електротехническа изложба и електромонтьор в сдружение, което поддържа уличното осветление в руската столица.

Въпреки трудностите, се дипломира блестящо, а през 1882 г. защитава и дисертация на тема „За принципите на магнитно- и динамоелектрическите машини на постоянен ток“. Санктпетербургският университет го кани да остане там на научна работа с перспективата и за професура.

Но Попов избира друго – заедно с още един успешен випускник от своята специалност, приема поканата да преподава в Минния офицерски клас в Кронщат (ключово за военния флот руско пристанище, разположено на едноименен остров в рамките на „голям“ Санкт Петербург). По онова време това е единственото учебно заведение, подготвящо специалисти електротехници, а освен това разполага с прекрасна лаборатория по физика и ценна библиотека.

Там, успоредно с преподавателската си работа, Попов развива голяма изследователска дейност в областта на електротехниката. Придобива и много практически опит, участвайки в експедиции на Руското физико-химично дружество из страната и представяйки свои изобретения (включително уред за изследване на бурите) по специализирани изложения.

От 1890 г. е щатен преподавател в Техническата школа на Морското ведомство в Кронщат, а през 1893 г. в списание „Електричество“ е публикувана първата му научна статия „Условия за най-изгодно действие на динамоелектрическата машина“. През лятото а същата година Попов пътува до Берлин, Париж, Лондон, Ню Йорк и Чикаго заедно с още един свой колега като представител на руското Морско дружество. Посещава заводите на AEG, в Париж го приемат във Френското физическо дружество, гостува в Чикагския университет и електротехнически институт и във Филаделфийския завод на американската Електротехническа компания.

През онези години германският учен Хайнрих Херц открива съществуването на електромагнитните вълни и доказва тяхното родство със светлината. Заинтересуван от това откритие, Попов внимателно изследва електромагнитните вълни. За разлика от повечето учени, които приемат тези вълни само като любопитно физическо явление, той съумява да оцени тяхното практическо значение и се насочва към техническата реализация на откритието – създаване на уред за приемане на сигнали от разстояние.

След поредица от опити ученият установява, че присъединяването към уреда на проводник, изправен нагоре, и проводник, съединен със земята, рязко увеличава обсега на неговото действие. Така. Попов изобретява антената и заземяването.

На 7 май 1895 г. в препълнената зала за заседания на Руското физико-химично дружество Попов прави съобщение за първите резултати от своята работа и демонстрира създадения от него радиоприемник, който се смята за вариация на неговия по-ранен уред за измерване на бури. Тази дата по-късно се приема за рожден ден на радиото. При демонстрирането на изобретението си Попов предава в съседна учебна стая думите „Хайнрих Херц“ – като знак на почит към немския физик.

Повече от десет години по-късно се появяват твърдения, че тази демонстрация всъщност се е състояла на 12 март 1896 г. Но след много проучвания и съпоставки на факти, изследователите все пак приемат за дата на раждането на радиото 7 май 1895 г., а за 12 март 1896 г. установяват, че на тогавашно заседание на Руското физико-химично дружество Попов е осъществил първото в света предаване на радиограма на разстояние около 250 метра.

През есента на 1897 г. Попов пренася своите опити на кораби от Балтийския флот и през пролетта на следващата година получава надеждна връзка на разстояние около 5 км между транспортния кораб „Европа“ и крайцера „Африка“. По време на изпитанията на новия радиопредавател изобретателят прави още едно важно откритие: забелязва, че електромагнитните вълни се отразяват от корабите. Това откритие става основата, от която впоследствие се развива радиолокацията – нов отрасъл на радиотехниката.

С приключването на опитите за радиовръзка между кораби Попов съставя отчет за възможностите за радионавигация и радиопеленгация.

Въпреки това морското ведомство слабо се интересува от работата на учения и само случайността му помага да реализира изобретението си практически. В късната есен на 1899 г. от Кронщат на околосветско плаване тръгва броненосецът „Генерал-адмирал Апраскин“. Едва излязъл от пристанището, морският съд попада в жестока снежна буря, отклонява се от курса и се удря в подводни скали до остров Гогланд. Опитите да се изтръгне от скалите са неуспешни, а настъпващите студове сковават кораба в лед. За осъществяване на спасителната операция била крайно необходима връзка с щаба на флота. Тогава си спомнят за изобретателя на безжичния телеграф. На Попов е възложена задача да осъществи така необходимата връзка с помощта на новото изобретение. Дотогава е била осъществявана връзка на не повече от 30 км. В този момент за първи път е направена радиовръзка на разстояние повече от 40 км. Връзката работи безотказно през цялото време на спасителната операция.

Всички вестници в света подробно съобщават за тези събития, прославяйки новото средство за връзка и неговия изобретател Попов. Този случай убедително доказва огромното значение на радиотелеграфа на Попов. Издадени са патенти в Русия, Англия, Франция и други страни.

През 1901 г. Попов е избран за почетен член на Руското техническо общество и председател на Руското електротехническо общество при Петербургския електротехнически институт. В същата година е назначен за професор по физика в същия институт.

През 1903 г. Попов участва в международна радиотелеграфна конференция в Берлин, делегатите на която единодушно го приветстват като изобретател на радиото.

През 1905 г. го избират за директор (ректор) на Петербургския електротехнически институт. Работата на този пост в бурните времена на първата руска революция е голямо предизвикателство. Революционните вълнения променят и правата на висшите учебни заведения, така че Съветът на учените в Електротехническия институт избира Александър Попов з директор. Свиканото след това заседание на Съвета в разширен състав под председателството на Попов излиза с постановление, подчертаващо: „Успокояването на учебните заведения може да бъде постигнато само по пътя на сериозни политически преобразования, способни да задоволят общественото мнение на цялата страна“. Тази позиция става повод Попов да бъде неколкократно привикван за обяснения в Министерството на вътрешните работи, където го порицават за студентските вълнения в поверения му институт.

Смята се, че политическите напрежения предизвикват и сполетелия учения инсулт, който причинява и смъртта му на 31 декември 1905 г.

А ето и биографията на Гулиелмо Джовани Мария Маркони – италиански радиотехник и изобретател, разработил безжична телеграфна система на основата на радиовълни. Тази система получава значително разпространение и нейната еволюция води до развитие на радиото и въобще на всички съвременни системи и методи за радиовръзка. През 1909 г. Маркони и немският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика „като признание за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“.

Гулиелмо Маркони също така е предприемач, бизнесмен и основател на Wireless Telegraph & Signal Company в Обединеното кралство през 1897 г. (която впоследствие става Marconi Company).

Маркони е роден на 25 април 1874 г. в Болоня, в семейство на едър италиански земевладелец със старинни аристократични корени и на потомка на ирландски винопроизводители. Обучавал се е във учебни заведения Великобритания и в Италия. Посещавал е Техническото училище в Ливорно, следвал е в Университета на Болоня, където ментор му е бил физикът Аугусто Риги, изследвал постиженията на Хайнрих Херц. Но формално Маркони така и не е завършил висше образование.

През 1894 г. започва активно да се интересува от предаването на електромагнитни вълни и на следващата година осъществява на практика безжичното предаване на телеграфен сигнал. Продължава да работи в тази област през целия си живот. Той добавя морозов телеграфен ключ към предавателната част на искровия осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча, с което създава първообраз на антената. Успява да предаде сигнал на 2,5 km.

През 1896 г. Маркони заминава за Великобританя, където продължава опитите си. С увеличаване размера на антената през 1987 г. реализира предаване и приемане на сигнал на 14,5 км. След този успех в осъществената радиовръзка регистрира Wireless Telegraph & Signal Company („Безжична телеграфна и сигнална компания“), като получава патент за принципа на действие на електрическа връзка без проводник. Като използва групова антена, осъществява връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 км.

Когато Попов научава за експериментите на Макрони, руският учен коментира, че и неговият уред, демонстриран през 1895 г. и патентован скоро след това, действа на същия принцип. Но все пак признава „известни отлики“ в апарата на Маркони и признава на италианеца „смелостта за първи път да стъпи на практическа почва“.

През 1900 г. Маркони прилага разработката на Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и на следващата година осъществява радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние около 3400 км. За този експеримент предавателят е монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът – в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 г. Маркони построява радиостанция в Уелфлит, Масачузетс, откъдето през 1903 г е предадено поздравително радиосъобщение от президента на САЩ Теодор Рузвелт до краля на Англия Едуард VII.

По-късно Маркони патентова  насочена антена (1905 г.), сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.), рамкова антена (1913 г.) и др.

През 1905 г. Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба.

През същата 1905 г. Маркони се жени за дъщеря на ирландския барон О'Брайън, от която има 3 дъщери и син. По-късно се развежда. Маркони сключва и втори брак през 1927 г., от който има дъщеря.

По време на Първата световна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.

През 1921 г. започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

През 1923 г. Маркони става член на фашистката партия на Бенито Мусолини и е издигнат за председател на Италианската академия на науките, както и за член на Големия фашистки съвет. През 1929 г. Маркони е удостоен със званието маркиз от италианския крал Виктор Емануил III, а през 1931 г. основава Радио Ватикана за папа Пий XI.

Гулиелмо Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 г. В негова памет на този ден всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

Много десетилетия продължават споровете кой е същинският изобретател на радиото – Попов или Маркони, като дискусиите основно се въртят около патентите. Привържениците на „първенството“ на Попов се аргументират с датата на първата публична демонстрация на неговия апарат „за бързи колебания в атмосферното електричество“ на 15 април (по стар стил) или 7 май 1895 г. А патентът на Маркони за неговия апарат е от 2 юни 1896 г. Същевременно подкрепящите „първенството“ на Маркони не отчитат, че неговия успех със значителната далечина, на която се предават радиовълните, се дължи основно на създаването на ефективен предавател, а не толкова на усъвършенстването на самия радиоприемник.

Несъмнено и двамата изобретатели имат своя важен принос за зараждането и развитието на радиото и са оставили, всеки по свой начин, дълбока следа в техническия напредък на човечеството.