Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на натрупалия огромен опит из зони на войни и конфликти като топ-фоторепортер на Ройтерс Олег Попов.

Ето какво каза Олег Попов:

Като гледам, аз съм единственият фоторепортер в тази зала. Така че ще говоря от гледна точка на хората, които снимат. Бях четири години шеф-фотограф на Ройтерс за Израел и палестинските територии. И веднага идва въпросът: как така един българин е шеф на 18 израелски и палестински фотографи. Ами точно тук е разковничето. Просто аз не съм част от този военен конфликт. И изобщо не ме интересува каква е гледната точка на израелския фотограф Х или на палестинския фотограф У. Аз съм отговорен за балансираното покритие на тази част от света.

Виждам в програмата на дискусията темите за логистика и за медийно отразяване. Аз ще започна първо с логистиката, после ще доразвия и въпроса с медийното отразяване.

Най-важната част на едно покриване на конфликт е логистиката. Това включва екипировка, организация на терен, как да си избереш екип, какво знаеш за конфликта, какви са местните традиции.

В началото на войната в Сараево полицията там се раздели на две части. Едната босянска, другата сръбска. Те бяха с едни и същи униформи и ние не знаехме кой кой е. През първите 15 дни в града можеше свободно да преминаваш от сръбската в другата част на Сараево. И беше пълна каша.

Така че ти трябва да знаеш за какво става въпрос, трябва да си запознат. Примерно, по време на хърватския конфликт на някои чейкпонти имаше възможност да преминаваш от сръбска на хърватска страна. Там обаче пак са с еднакви униформи. Разликата е, че когато спреш при хърватите, поздравът към тях трябва да е „Бог Бог“. А пък на сърбите трябва да кажеш „Здраво“. Но моят хърватски колега отиде в сръбския анклав Книн и каза: „Бог дечки“. Е, пребиха го...Ето защо е толкова ваажно да си наясно със същността на конфликта и с обстановката.

За мен христоматиен пример са двамата журналисти, мисля, че бяха от сп. „Шпигел“, които ден след влизането на НАТО в Косово наемат един македонски шофьор, за да ги закара в Призрен, където са немските войски. Но македонският шофьор, вместо да завие към Призрен, влиза в едно сръбско село с паравоенна организация. След два дни немските войски влязоха, за да вдигнат труповете на тримата...

Тук става въпрос за грешна преценка, за грешна логистика. Македонецът сигурно прекрасно е говорил немски, искал е да изкара някой лев допълнително, но просто той затрива двама много опитни журналисти. Аз не ви говоря за хлапетии, каквито имаше много в нашата професия особено в началото на югославската война. Тогава за два месеца загинаха около 60 оператора и фоторепортера. Но това бяха хлапетии от цяла Европа, които си купуваха апарати и идваха, без да знаят абсолютно нищо. И загиваха, за съжаление.

Аз имах щастието да работя за една организация (агенция Ройтерс – б. р.), която наистина отделя голямо внимание на логистиката. Жоро Милков (изказалия се по-рано на дискусията журналист Георги Милков – б. р.) спомена, че това (работата на военния кореспондент – б. р.) е много скъпо занимание. Наистина е много скъпо. Но навремето инвестицията се изплащаше. Сега вече броят на вестниците намаля и чувам, че всички снимкови служби са на абсолютна загуба. Затова намаляват и числения състав.

Друг момент в логистиката е да разполагаш с облекло, екипировка. Примерно, когато бях прикрепен към морските пехотинци, за да минем заедно пътя от Кувейт до Багдад, аз си бях направил пълни ваксинации. И се учудих, когато разбрах, че морските пехотинци не са ваксинирани. На тях им бяха раздадени едни спрейове, които трябваше да се пръскат срещу маларийните комари. Ние си направихме експеримент – напръскахме една пластмасова повърхност с тоя спрей и тя започна да се разпада. Е, не се пръскаха момчетата...

Да преминем сега на другата тема – балансираното покритие (отразяване на събитията – б. р.). То се изразява с желание да правиш такова балансирано покритие и със строги правила. Аз мога да говоря за онова, което съм научил и през което съм преминал в агенция Ройтерс. Наистина железни правила.

Не знам дали тук има хора, които си спомнят големия гаф на снимковия сървис по време на войната между Израел и Ливан през 2005-та. Един от нашите стрингери в Ливан – Аднан Хадж – манипулира тогава две снимки. Добави повече самолети, пушеци... Стана невероятен скандал. Говореше се, че снимковият сървис ще бъде закрит. Аз тогава отговарях за покриването от израелска страна. Имаше дълги размисли и накрая всички Ротерови фотографи – и стрингери, и стаф-фотографи – подписаха декларация, с която се задължаваха: никакви манипулации, никаква режисура на снимки. Декларациите бях с две или три страници текст.

Но една седмица след този случай най-добрият ми израелски фотограф – Йонатан Вайцман – манипулира една снимка, което беше пълна глупост. Не беше нещо, което дори да си заслужава. Беше снимка от музея на Холокоста, някаква делегация, един не му харесал, той го изтрил... И казах: Йони, апаратурата на масата, съжалявам. Той беше уникален фотограф!

Така че всичко е въпрос на стриктни правила, регулации, дори глоби. Няма нищо сложно. Минал през целия този процес. Функционира.

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube