Румен Радев поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин в Деня на Победата над хитлеризма

  • 09.05.2025
  • president.bg/Фейсбук
Президентът Румен Радев склони глава в знак на почит към паметта на българските воини, поднасяйки венец на Паметника на Незнайня воин в София. Снимка: Президентствоа

80 години след края на Втората световна война международни спорове отново се решават със силата на оръжието, а Европа няма визия за края на войната и установяване на мира, заяви държавният глава пред журналисти при поднасяне на венец пред Паметника на Незнайния воин в памет на загиналите български войници в борбата с нацизма. В церемонията участваха също председателят на НС Наталия Киселова и вицепрезидентът Илияна Йотова. Там бе и българският патриарх Даниил.

Обобщение за събтието е публикувано на сайта на Президентството president.bg, а на страницата на Румен Радев във Фейсбук е публикуван следният пълен текст на казаното от президента пред струпалите се там медии:

 
Днес отдаваме почит към саможертвата на милиони хора, които сложиха край на нацизма и с цената на живота си направиха възможно обединението на Европа. Сред тях са и хиляди българи, загинали във Втората световна война. Отдаваме почит и на малкото останали живи български ветерани, носители на паметта за тази най-кръвопролитна война в историята на човечеството.
 
На 9 май Европа трябва да си спомни, че обединението и просперитета станаха възможни благодарение на общите усилия за изкореняване на съперничествата, омразата и споровете, които именно доведоха до Втората световна война.
 
Трагедията на нашето съвремие е, че 80 години след края на тази война международни спорове в Европа отново се решават със силата на оръжието. Още по-тревожното е, че Европа няма своя визия за края на войната в Украйна и установяване на мира, а продължава да инвестира в обречена кауза с утопичната надежда, че с наливане на повече оръжия Украйна ще бъде изведена до преговори от позиция на силата, докато всеки ден се случва точно обратното – още повече жертви, разрушения и загубени територии.
 
Това поражда много въпроси – отдалечаваме ли се от началния, светлия проект на Обединена Европа, който се основава на мира? Възможен ли е Европейски съюз за войната и страхува ли се Европа от връщането на мира, защото връщането на мира означава и връщане на общественото внимание към кризите, които тлеят вътре в нашите държави и в нашите общества.
Проверката по случая с изтребителя F-16 означава ли, че до върховния главнокомандващ не е трябвало да достига някаква информация за състоянието и готовността на Въоръжените сили? Вярвам, че медиите много добре си спомнят кой хвърли в общественото пространство този проблем, кой го истеризира и политизира чак от Валенсия. Питам се какво са виновни на този политик летците и техниците от Българските военновъздушни сили за това, че неговото политическо семейство в Европа вече му обръща гръб и г-жа Мария Габриел не беше избрана за заместник-председател на Европейската народна партия.
 
Проблемът с F-16 не е в самолета, нито в САЩ. Този самолет е новопроизведен и е отличен, а американската страна стриктно си изпълнява задълженията съгласно договора, така както е подписан. Големият проблем е, че през 2019 г. именно правителството на г-н Борисов драстично оряза наземния технически пакет, който по препоръка на американската страна трябва да бъде наличен в авиобазата, за да се поддържа самолетът в надеждна експлоатация, за да се вмести в някакви прилични финансови рамки. Затова и тогава наложих вето на договора, защото начинът, по който българското правителство го сключи с драстично орязване на техническо обслужване, пакети и услуги, ще доведе до сериозни технически проблеми в поддръжката на самолета.
 
Случващо се с F-16, е олицетворение на цялостното отношение на управлението на г-н Борисов към проблемите на отбраната, защото когато инвестираш в отбраната не по свое убеждение като необходимост за укрепване на националната сигурност, а под натиск отвън и преследвайки някаква лична политическа корист, тогава и резултатите са далеч от желаното.
 
 
Панорама