Генералният директор на БТА Кирил Вълчев и директорът на НБКМ и Българската библиотечно-информационна асоциация Калина Иванова подписаха договор за партньорство. Снимки Красимир Николов/БТА

Документът бе подписан тази вечер от него и от председателя на Управителния съвет на асоциацията и директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Калина Иванова, съобщава БТА.

„Защо трябва да се разказва за библиотеките, защо трябва да ги има в новините? Защото св. Кирил – единият от патроните на Националната библиотека на България, казва, че философ е този, който може да отдели божиите от човешките работи и да ги разбере, а на хазарите дал съвет така: както с огъня се разпознава златото от среброто, така човекът да се научи да разпознава лъжата от истината. Благодарение на книгите, пазени от библиотеките на България, ние можем да различаваме лъжата от истината и да разбираме божиите и човешките работи“, каза Кирил Вълчев.

Договорът бе сключен по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.

„Националната библиотечна седмица се открива на знаково място в знаков момент. Знаковото място е, разбира се, Националната библиотека на България, но обогатена от откритата точно днес изложба за красотата на православния дух и старопечатните книги от библиотеката на Рилската света обител“, каза Кирил Вълчев. По думите му моментът също е знаков, защото ден по-късно, на 9 май, се отбелязва Деня на Европа. Много подходящо е да кажем, че най-големият принос на България към Европейския съюз е третата азбука в него след латиницата и гръцката, посочи той, преди да връчи шрифта ЛИК на директорката на Националната библиотека доц. Калина Иванова. 

България трябва да финансира библиотеките си за нови книги и за хората, които работят в тях, за да имат нормални възнаграждения, смята генералният директор на БТА. Той подари на Националната библиотека и току-що излезлия нов брой на списание ЛИК, посветен на България и световните изложения по повод световното изложение в Осака, Япония. Този брой вече пътува към повечето библиотеки, чиито представители са тук, защото БТА започна да разпраща повече от 300 екземпляра на национални, регионални и университетски библиотеки в цялата страна безвъзмездно, каза Вълчев.

По думите му разчитането на случайността кой ще изпрати списание, вестник или книга не е решение. „Трябва да се финансира постоянна програма за снабдяване с книги. Аз самият заварих библиотеката на БТА, в която има около 90 000 тома, изоставена през последните 30 години, разчитала отново, както много библиотеки в България, на случайност за снабдяване с нови книги. И сега, след като имаме чисто ново хранилище, ще започнем да отделяме една постоянна сума всеки месец за попълване на библиотеката с книги, свързани с медиите, журналистиката, със справочна литература за нашите журналисти“, разказа той.

Вълчев посочи още, че България има нужда от обновена и разширена Национална библиотека. „Срамно е как се съхраняват хиляди томове от културното наследство на България в села, в крайни квартали на София. Това място, където е построена Националната библиотека, е дарено от царя на България за библиотека, а не половината да бъде позапусната градинка. Големите български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов са проектирали библиотеката върху целия парцел, но заради Втората световна война тя е построена наполовина. И затова този проект трябва да бъде завършен“, отбеляза генералният директор на БТА. 

Според него председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов е прав, че със съвременни архитектурни решения в друг стил конструкция няма проблем читалните да бъдат разположени сред дърветата, които са в момента зад библиотеката. „Такива идейни проекти, впрочем, преди няколко години направиха студенти от Университета за архитектура, строителство и геодезия, дори организирахме изложба тук“, разказа Вълчев. 

Те са добра основа да се мисли нашето поколение да остави на България Национална библиотека, с която да се гордеят и тези след нас, посочи генералният директор на БТА. Допълни, че това ще бъде добър пример и за властите навсякъде в страната, които да инвестират в регионални, в общински, в читалищни библиотеки.

БТА предостави шрифта ЛИК на Националната библиотека

Българската телеграфна агенция (БТА) предостави шрифта ЛИК на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Той бе връчен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев на директора на НБКМ доц. Калина Иванова по време на откриването на 19-ото издание на Националната библиотечна седмица тази вечер. Събитието се състоя в Националната библиотека.

Моментът е знаков, защото утре ще отбележим Деня на Европа и е много подходящо да кажем, че най-големият принос на България към Европейския съюз е третата азбука в него след латиницата и гръцката, каза Кирил Вълчев. 

Той разказа, че шрифтът ЛИК е изработен от Националната художествена академия (НХА), съобщи БТА. Шрифтът е на базата на онези букви, които първи са създали учениците на светите братя Кирил и Методий през девети век, посочи генералният директор на БТА. Според него твърде масово се използват всякакви варианти на кирилицата, които не са български. 

„България има нужда от единен облик, включително с шрифтовете, които използва, и БТА безвъзмездно предоставя този шрифт, изработен от Художествената академия“, добави Кирил Вълчев.

Доц. Калина Иванова благодари на генералния директор на националната информационна агенция за предоставения шрифт. Обещавам, че ще го използваме в нашите издания, посочи тя.

БТА представи своя шрифт ЛИК на 16 февруари 2025 г., в деня, в който отбеляза 127-ата годишнина от излизането на първия си бюлетин. Шрифтът е разработен от Националната художествена академия (НХА) с ректор проф. Георги Янков и екип под ръководството на доц. Светлин Балездров, в който участват проф. Кристина Борисова, д-р Жаклина Жекова и Николай Петрусенко.

Изискванията към проекта са били две – да се стъпи върху традицията на Кирило-Методиевите ученици, с включване на елементи от времето на създаването ѝ в Преславската книжовна школа през IX в., както и да се постигне максимална авторизация на шрифта.

Шрифтът ЛИК съчетава българските естетически стандарти и съвременните тенденции в света и Европейския съюз, в който благодарение на България кирилицата е третата използвана азбука, наред с латиницата и гръцката. Шрифтът носи наименованието на емблематичното списание на БТА за литература, изкуство и култура, издавано от националната информационна агенция на България от 1965 г. и след прекъсване възстановено с месечна периодичност през 2022 г.

Шрифтът ЛИК е регистриран в Патентното ведомство на Република България. БТА го предоставя за свободно ползване от всички публични институции на България в името на постигане на единен облик в страната. До момента шрифтът е предоставен от националната информационна агенция на Националния институт на правосъдието, на Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България, на Университета за национално и световно стопанство, на Държавния културен институт към министъра на външните работи.