Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на журналиста ветеран Костадин Филипов, отразявал като кореспондент на БНТ и БНР войната в Косово през 1999 г. и въоръжения конфликт в Република Македония през 2001 г.

Ето какво каза Костадин Филипов:

Моите активни години в журналистиката минаха в борба против въоръжаването –един термин, който може би сега е забравен. Както и мирното съвместно съществуване, за което ние се борихме тогава. Но сега ситуацията е съвършено друга.

Моят скромен опит е от две регионални войни. Може би се досещате. Едната беше през 1999 г. – НАТО над Сърбия, войната в Косово. Някак си задочно я проследихме – бяхме в Македония. Сраженията се водеха в Косово, разбира се. 

Втората война е от 2001 година – гражданският конфликт, етническият сблъсък или... Вече толкова години минаха, а още нямам ясна оценка какво се случи тогава, през 2001-ва, в Македония.

През 1999-та бях свидетел на това, как се подготвя пропагандно една следваща война. С колегата от БНР и приятел и познат на много хора тук – Мартин Минков, прекарвахме доста време на граничния пункт Блаце. Бяха почнали да идват първите бежанци, изгонени от режима на Милошевич от Косово. В същото време имаше поне 6-7 екипа – от италианската телевизия, от немски телевизии. Те стояха на граничния пункт и чакаха бежанци, за да могат да направят своите репортажи. Очевидно идващите бежанци бяха предварително подготвени, че ги чакат медии с камери и микрофони. И с навлизането си на територията на Република Македония, почваха да плачат и да се обливат в сълзи...

Това, което се случи после, ви е известно: товарните вагони, с които Милошевич ги изпращаше и ги стоварваше между двете граници, долу, в нивата, без никаква логистика, без никаква осигуреност – как се оправяха там тези хора, и досега ми е ясно...

От македонска страна ги охраняваха граничари на Република Македония. При всяко наше отиване сутрин на граничния пункт, ние с Мартин виждахме колко по-навътре в територията на Македония отстъпва съответният войник на пост, който ги пази. Толкова много хора се струпваха долу! В един момент навлязоха сериозно в територията на Македония, вече извън граничния пункт. Докато най-после една нощ всички бежанци бяха преместени с автобуси на спортното летище Стенковец, където имаше подготвени предварително палатки.

Искам да кажа в присъствието на Олег Попов (дълго работил като военен фоторепортер на Ройтерс и изказал се на дискусията точно преди Костадин Филипов – б. р.), че в отразяването на тези конфликти Ройтерс задаваше стандарт. Ние в началото се чудехме как да наричаме тези, които се бяха качили горе на Шар планина и създаваха това напрежение. Помогнаха Олег и неговите колеги от Ройтерс. Казаха: „Ще ги наричаме бунтовници. Това ни се струва най-неутрално, защото не знаем дали пък няма да ни се наложи по-късно да седнем с тях на масата за някакви преговори“. Както се и случи. На 13 август, знаете, се подписа Охридският мирен договор.

При отразяването на тези конфликти винаги сме се стремели да спазваме някакви баланси. С тия баланси, доколкото знам, СЕМ много често се занимава по повод конкретни предавания в родните телевизии и радиостанции....

Не всичко беше черно-бяло. Ще ви разкажа само два случая. В Косово, в Косовскаа Митровица, имам един приятел – Агрон Адеми. Познавах и баща му Ветон. Ходил съм на гости у тях, правил съм репортаж за БНТ. Човекът (бащата – б. р.) ми разказа, че е бил на косъм да бъде арестуван от сръбските власти, работейки в болницата в Косовска Митровица. Спасил го е, предупреждавайки го, директорът на болницата – сърбин, който го е извикал и му казал: „Ветоне, бягай, след малко идват да те арестуват“. И човекът – през прозореца, към планината. И той, и синът му Агрон, бяха от Армията за освобождение на Косово, гордееха се с това, макар че вече не знам докъде го докараха... Дали спечелиха нещо лично, семейно, фамилно от своето участие в АОК...

Втори случай – от 2001-ва година. В Скопие има едно зелено пазарче близо до сградата на техния парламент. Познавах трима братя, местни албанци от Македония, от които си купувах ябълки. Техният бизнес беше на два тезгяха, пълни с ябълки.  Отивам един ден, беше започнала вече войната, и виждам само единия от тях. Поинтересувах се къде са другите двама братя. Отговаря: „Как къде са? Горе са“ (в планината – б. р.). След малко питам съседката: „Тия защо така са разделени, двамата ги няма?“. Тя вика: „Абе ти не знаеш ли? Те идват на смени, един идва, двамата са горе, на Шар планина. Калашниците им са вътре, под тезгяха“. И това е пазар на сто метра от парламента...

Нещата бяха в една смесена координатна система, която не е черно-бяла, а е многоцветна. Поне на Балканите беше така и се надявам да бъде и занапред така.

Тук стана дума, че се готви обучение за военни кореспонденти, които да бъдат подготвяни за отразяване на военни конфликти. Това означава ли, че щом ще започваме такова обучение, то бъдещето на света ще е с непрекъснати войни, които ще отиват да отразяват тези хора – с цялата логистика, с целия опит, с всичко това, за което тук си говорим?

А че специализирана подготовка за тези, които отиват по военните жарища, военните огнища на света, е нужна, това е извън всякакво съмнение.

...Когато натовските войски се концентрираха предимно в Скопие, защото там беше основният им център, цялата логистика, от щаба събраха в голямата зала на хотел „Континентал“ всички кореспонденти, които бяхме акредитирани и отразявахме ситуацията. Основният кореспондентски контингент бяха 25-35-годишни хора. Ние с колегата Мартин Минков, и двамата беловласи, и двамата полуплешиви, стояхме отстрани, гледахме и си казвахме: това май вече не е за нас. Това е за стегнати в униформи, добре екипирани хора. Да не говорим как бяха екипирани от Ройтерс... С Олег бяхме заедно в Тетово, когато започна конфликтът през 2001 г. Те имаха един брониран джип черен, отгоре изписано: TV. Бяха обезопасени. А ние, които се занимавахме предимно с политиката и каква е идентичността на македонците, изведнъж трябваше да застанем под куршумите и да тичаме нагоре-надолу по баирите на Шар планина...

 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube