За изместените приоритети на журналистиката – от задълбочен и обективен дебат към по-сензационни новини с ниска информационна стойност, за това как неусетно България се върна с 11 места назад в медийната класация на „Репортери без граници“ , за медийната и обективната реалност е анализът на доц. д-р Георги Калагларски.

Ето какво написа той за сайта на СБЖ

Думите победиха идеите

 

Доц. д-р Георги Калагларски

Журналистическата информация служи като източник на познание за действителността, за живота и за персоналното поведение на хората. Тя има ключова роля в изграждането на идентичността на всеки индивид, моделира личностите и поведението на гражданите. Конструирането на медийния свят е конструиране на публичен свят. Получава се така, че това, което не присъства в публичния, т.е. медиен свят, сякаш не съществува.

Постепенно се изместват приоритетите на традиционната журналистика – от задълбочен и обективен обществен дебат с лекота се преминава към отклоняване на вниманието на аудиторията към по-скандални, по-сензационни, по-пикантни новини, чиято информационна стойност е с по-ниско равнище на достоверност и обективност. Така някак неусетно „войната на думите“ подмени „войната на идеите“. На първата си пресконференция в началото на май т.г. папа Лъв ХIV призова медиите да сложат край на разделенията, на поляризиращата война на думите, изразяващата се в пристрастни мнения и в нападки на идеологическа основа. Беше категоричен: „Нека обезоръжим думите и ще помогнем за разоръжаването на света“.

Журналистиката заема централната позиция в съвременното общество още от момента, в който то е осъзнало важното значение, което информацията и информационният обмен имат за него. Затова журналистите питат. Питат, за да знаят всички – читатели, слушатели, зрители. Но получават ли нужните отговори?

Да си припомним какво казват наши политици, които всеки ден изпълват екраните на телевизорите. Изпълват ги телесно, но не и с мисъл или с идеи. „С вас не разговарям“ отсече един от тях, когато репортерката Кристияна Стефанова зададе конкретен въпрос. Отказа да отговори и на следващия въпрос. Дори обвини журналистката, че изпълнява „поръчка“. Друг политик обичаше да казва „Този въпрос не ми харесва, давай другия. Е, и този въпрос не ми харесва...“. Сега мълчи, обидно мълчи на непожеланите от него въпроси.

Ще припомня случай от варненското медийно пространство. Неотдавна, известна, талантлива журналистка от частна варненска телевизия публично, пред целия екип на медията е заклеймена, подложена на яростна критика от ръководството, защото е задала два „неудобни“ въпроса в интервю с бившия кмет на града. Заявено ѝ е, че ще бъде свалена от ефир и възнаграждението ѝ намалено. За нейна чест, без да се обяснява, в отговор журналистката заявява пред всички, че напуска медията още в този час. И си тръгва.

И така, някакси неусетно дори, България отново се върна с 11 места назад в класацията на международната медийна правозащитна организация „Репортери без граници“, обявена в началото на май т.г. Не може да не си спомним думите на журналиста, писателя и държавен администратор Димо Казасов, изказани през първите десетилетия на миналия век: „Парадокс наистина – в демократичните общества капиталът има власт на печата. Вестникът представлява общественото мнение, а зад него стои финансова сила, която го крепи и вдъхновява“.

Медийна реалност и обективна реалност. Медийните образи, загубили хоризонта на обективността и превърнали се в игра, „омагьосват” аудиторията. Веднъж попаднал в медиата, човек вече не би могъл да се върне в света на своите лични представи. Изходите на извън медийната реалност са затворени - модерните медии са създали за всяко събитие разказ и образ.

В медийната действителност светът никога не е напълно реален. Той винаги е информационно моделиран (като смисъл, но и като информационно послание). Изкуственият интелект дава неподозирани възможности за развитието на тази тенденция. Освен като инструмент за събиране на информация той е най-новата възможност да разпространява фалшиви новини, да допринася за мащабни медийни манипулации, които често изглеждат твърде реалистично – дискредитират се личности и организации, наслагват се политически и бизнес заблуди. Заложените данни в изкуствения интелект могат да възпроизведат скрити и недоброжелателни идеи на своите създатели. „Ключово изискване е прозрачността - аудиторията да бъда информирана, когато медийни продукти се създават чрез използване на изкуствен интелект“ – това е една от най-важните констатации по време на Световната журналистическа конференция, която се проведе в средата на април т.г. в Сеул, Република Корея.

Медиите често изграждат втора информационна реалност, понякога дори несъществуваща, която наподобява истинската като тъждественост на образите, но и се различава чрез наложената интепретация, чрез подбор на определени събития, факти, обекти, включително и спрямо начина на тяхното презентиране. Тази тенденция се подсилва и от т.н. „алтернативни“ медии, които системно се стремят и създават паралелна реалност. Така се получава една “хиперреална действителност, отделена от собствената си картина”, по думите на френския социолог и филосдоф Жан Бодрияр в книгата „Системата на предметите“. Поради това информацията все повече се разглежда като сензация, взрив, катастрофа. За Бодрияр достоверността на фактите заменя истиността им, която е поставена под въпрос, особено цифрово генерираните изображения. “Телевизията ни натрапва безразличието, дистанцираността, скептицизма, безусловната апатия. Като превръща света в картина, тя приспива въображението, предизвиква ответни реакции на отвращение, а и адреналинов удар, водещ до пълно разочарование”.

Медиите боравят с тази втора действителност като поле за създаване на собствени илюзии, светове, често без да ги отделят като съдържание от вече съществуващите. Навярно поради това в книгата си „Постмодерните поуки“ френският философ Жан-Франсоа Лиотар твърди, че творците са неспособни да създадат правдоподобна картина на реалността и я заместват с временна “по-достоверна версия”. “Несъмнено, духът на времето е нещо сериозно, задачата на медиите остава задача за създаване на алюзия за непрезентируемо, но която се вписва в безкрайната трансформация на “реалностите”. Тази подмяна на действителността е свързана и със симулирането на събития, на факти, които никога не са се случили, но които по своята структура дотолкова приличат на вече съществуващите, че аудиторията ги приема за напълно реални, а понякога и за по-възможни от тези, които са реализирани“. Използването на изкуствения интелект при създаване на медийни продукти отвори вратите на ада. Все по-често се питаме – дали това събитие наистина се е случило, или е поредната интерпретация на „новия помощник и конкурент“ на журналистите. Популисткият стил, често налаган от политици и висши държавници най-вече чрез медиите, стеснява дистанцията между реалности и внушавани илюзии. Тогава думите, добили желана и очаквана привлекателност, създават нова изкуствена реалност, която убедително подменя идеите, от които обществото има потребност. Идеи, които ще го консолидират и стимулират.