Година след година срещата Network Research привлича разследващи журналисти и млади професионалисти, желаещи да изградят мрежа от контакти, в Хамбург. Разменят се много визитки и методи, но малко визии за медийната политика.
Всеки, който видя отблизко тазгодишната конференция, можеше да забележи признаци на избягване на новини по много специфичен за индустрията начин. Нали за разлика от останалата част от населението, журналистите като цяло не могат да избират дали искат да се занимават с новините, или не. Те създават новините.
За много медийни професионалисти конференциите за мрежови изследвания са място където срещате отдавнашни приятели, създавате нови контакти, уговаряте среща за следващото голямо разследване или просто си говорите за клюки от индустрията с задължителната порция пържени картофи. И, съвсем между другото, тазгодишната програма отново включваше претъпкана програма, която насърчаваше дискусии и най-вече професионално развитие, пише newsroom.de по информация на КНА.
Много събития се характеризираха предимно с преподаване на методи и възможността да се задават въпроси на ветераните и младите журналисти за техните често впечатляващи изследвания. Дори уж по-меки теми като благосъстоянието в индустрията – основна предпоставка за добра журналистика – стават все по-важни и се разглеждат от много интелигентно подбрани панели.
Въпреки мотото „Тежки времена, твърди факти“, събитията, които се занимаваха с медийната политика и възможните реакции на индустрията на политическите развития, бяха рядкост. Хиперполитическата основна реч на основателя на re:publica и дигитален експерт Маркус Бекедал обещаваше именно тези дебати. Това обаче едва се отрази в програмата.
Забележително е, че в програмата изобщо не беше обърнато внимание на политическата атака срещу Закона за свобода на информацията. Никой не се занима с предстоящото решение за продължаване на забраната на дясноекстремисткото списание Compact. Никой не се занима с политическите маневри около таксата за излъчване. И също така не се разгледа въпросът как редакционните екипи могат да избягат от самоналожената си зависимост от американските дигитални корпорации, които в момента посрещат фашизма с отворени обятия, коментира Яна Балвебер. Нито една точка от програмата не се занима с нарастващите трудови спорове в индустрията и отказа на издателите да се ангажират с регулациите за изкуствения интелект чрез колективно договаряне. Нямаше панел за коалиционното споразумение и медийната политика на федералното правителство. Никой не се занимаваше с бездействието му.
Неформалните разговори показваха, че не става въпрос само за липса на чувство за отговорност. Докато почти никой не иска да се изкаже в дискусиите за бъдещето на общественото радиоразпръскване – освен пенсионерите, които говорят за това колко по-добре е било преди, по-младото поколение доста страстно обсъжда накъде биха могли да се насочат нещата. Можем само да се надяваме, че организаторите ще успеят да уловят тези разговори и да ги включат в бъдещите си програми.
И така, какво остава от това събиране? Според твърденията на много участници това е обновен боен дух за независима журналистика, самоувереност в собствената професионална и социална мрежа. И целта е да не се рисува винаги всичко толкова черно в името на собственото психично здраве и това на публиката.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.