Почина журналистът и политикът Венцислав Лаков. За кончината му съобщиха негови близки приятели във Фейсбук.

Лаков беше зам.-главен редактор на вестник "Атака" (2006 – 2009). Работи като журналист във вестниците "Свободен народ", "Демокрация", "24 часа", "Стандарт", "Монитор" и "Земя".

Той беше и народен представител, избран от листата на ПП АТАКА в 41-вото Народно събрание.

Съюзът на българските журналисти и екипът на сайта на СБЖ изказват най-искрени съболезнования на семейството и близките на Венци Лаков. Поклон пред светлата му памет!

Ето какво написа за Венци Лаков в профила си във Фейсбук колегата и приятеля  Петър Бойчев:

Сбогом, Венци! Алчните старци ти ръкопляскат

Отиде си още един приятел, Венци Лаков. Много добър приятел. Така се случваше, че бяхме от една кръвна група и почти връстници – той роден на 28 февруари, аз на 29-ти, но само веднъж работихме заедно. Малко, на стари години, в телевизия „Алфа“ – аз случаен там, той захвърлен.

Като млади репортери бяхме в жестока конкуренция – аз в „Демокрация“, той в „Свободен народ“, осъмвахме на митинг, замръквахме на протест. Е, и в кръчмите се засичахме, и там бяхме силни.

Навремето Венци написа легендарното заглавие „Алчни старци изпълзяха на припек“. То наистина беше гениално. Беше писано за митинг на БСП, след който събирали ченета на симпатизанти. Използваха го обаче по-късно повече от „Позитано“ - че алчни реститути изпълзяли на припек и искали още екстри от синята власт.

Мнозина го упрекваха, че е пристанал на Волен и станал патриотар. Че се продал за депутатско място. Не, просто Венци винаги беше в опозиция. Беше демократ, когато трябваше да се свалят комунистите от власт. Стана патриот, когато покрай стремежа към Европа се загърбваше българското. Стана блестящ депутат, но не мълчеше и изпадна от листите. Накрая пък го обвиниха, че е станал комунист и путинист. А той пак беше опозиция на статуквото.

Такива като него трябва да ги има винаги – никога с властта, винаги готов да показва грешните стъпки. Така си отиде – непримирим, казващ това, което мисли.

А аз винаги ще го помня с усмивка. Заради онази великолепна случка на морето с рускинята, която упорито ухажвал и искал да измъкне от компанията. Свалял й звезди от небето, но тя била непреклонна. Накрая й казал - Наташа, давай идьом на теферич! И тя склонила. Излезли, върнали се сияещи, и като седнали на масата тя го питала – Венци, а што такое теферич? После години наред го кодошеха с този въпрос, станал също така легендарен като алчните старци, изпълзели на припек. Венци, а што такое теферич?

Сбогом, приятелю!