Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на Валери Тодоров – дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Москва, работил и два мандата генерален директор на БНР.

Ето какво каза Валери Тодоров на дискусията :

Приветствам намерението да се обучават колеги, които ще работят в горещи точки. Човек трябва доста неща да знае, дори когато попада в улични сблъсъци – къде да застане, как да застане. Понякога колегите застават в героични пози. Всъщност правилото е: когато работиш в екип, пази другите. Най-често в такива случаи, пък и на война, стават операторите и фоторепортерите, защото  момента, в който снимат, те не виждат какво се случва зад гърба им. Разбирате, че в тези ситуации озлоблението е голямо.

Това, което ме тревожи, е, че войната влезе и в обществения дневен ред, и в актуалната картина на деня. Погледнете колко време от информационните емисии заемат горещите точки, войните... Ясно е, че войната е фактически крайната точка на политическото безсилие. Трябва да знаем, че по време на война има ембарго, има пропаганда, манипулация, дезинформация. И журналистът на война се сблъсква със самия себе си – с честността си. С онова, което трябва да защити като професионален опит. И уверявам ви, не винаги е лесно, тъй като от всички страни дезинформацията ви притиска и вие трябва да прецените кое е най-вярното.

Не всичко можете да знаете. Едно време, когато аз съм отразявал и конфликти, и войни, и много добре познавам районите, в които сега се води война в Украйна, защото част от колегите, които говорих, дори не си представят за какви мащаби става дума. Металургични заводи,добивни предприятия – те са от тук до Пловдив, огромни разстояния. И когато се говори за примирие, за миротворци, това са сложни въпроси, по които някои излизат с много лека ръка...

В една по-спокойна обстановка преди време се видях с Олег Попов (дългогодишен фоторепортер в Ройтерс, който също се изказа на конференцията – б. р.) в Албания. Гледам – целият им джип облепен с тиксо. Питам: защо? Олег отговаря: Ти не знаеш, но като тръгнем нагоре в планината и приближим селото, ако не хвърлим бонбони, децата започват да замерват с камъни джипа. Най-банална случка, но показва, че човек трябва да е подготвен за всичко.

На война трябва да знаете дрескода, трябва да знаете с кого разговаряте. Никога не се дръжте свойски, защото не знаете дали човекът е свой.

Спомням си сблъсъците в Москва през октомври 1994 г., когато се стреляха с танковете. Парадоксът беше – войниците стрелят, а зад тях, където имаше паркова алея, хората си разхождат кучетата. Разбирате ли парадокса? Гледаш и не можеш да повярваш. А стрелят с трасиращи куршуми...

Три дни преди да започне войната, до кореспондентския пункт на телевизията (БНТ – б. р.) бяха Си Ен Ен. Разпъват едни огромни антени... Тоест, те бяха информирани.

Когато отивате на война, а не сте достатъчно информирани, първо, за това, което се случва, второ, за това, което трябва да знаете – това е много голяма беда. Както и да сте екипирани. Наистина, обозначението, че сте от пресата, е много важно, но трябва също така да знаете, че може да сте мишена, че можете да станете жертва много надалеч от конфликта.

Най-тревожното в момента е допустимостта. Ние започнахме да говорим отрано за война, война, война – и тя дойде. Така стана с всички конфликти. Спомняте си, преди да започне войната в Югославия, имаше преговори в Анталия. Едно хубаво време, слънчево... Хората се пекат долу на плажа... Министър-председателите се опитват нещо да спасят. И така, като на шега – ние виждаме, че това е безизходица, не може д се постигне споразумение. Но не вярвахме, че ще има война. Както никой не вярваше, че Русия ще нахлуе в Украйна. Но ако се анализира...

Аз съм наблюдавал целия процес по отдалечаването на две нации, които... Няма руснак, който да няма украински роднини, както и няма украинец, който да няма руски роднински връзки. Това е огромна трагедия...

Правилно и колегите отбелязаха, че когато журналист тръгва да отразява война или конфликт, той трябва да е наясно със себе си. Какво иска да каже, как да го каже, подготвен ли е...

При случаи с отвличания на журналисти трябва да има кодови думи за комуникация с редакцията. Да знаете кога, какво, как, за да обясните на колегите си в каква ситуация се намирате.

Журналистът, който отразява събитията в „гореща точка“, е постоянно под потенциална заплаха. Включително, когато просто стоите и наблюдавате, изведнъж тълпата се втурва срещу вас и ви повлича. Какво правите вие? И това е най-елементарният пример. Така че нека говорим повече за професионалната отговорност, която е отговорност, първо, към самия себе си, а след това и към хората, с които работите. И към честта на професията.

 

 Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube