СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Енчо Господинов за 1 юли, свободата и жътвата

01.07.2025
Фейсбук
Енчо Господинов

Eнчо Господинов по време на свое пътуване на кон из аржентинска Патагония

Авторитетният журналист международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов споделя на своя профил във Фейсбук размисли и спомени по повод посланията и емоциите около днешния 1 юли.

Ето какво написа Енчо Господинов на своята страница във Фейсбук под заглавието „1 юли: свобода и жътва“:

КАТО БЪЛГАРСКИ ДЕЦА във втората половина на миналия век дори и не подозирахме, че това ще бъде July Morning, на скалите край Камен бряг в родната Добруджа. Даже и хабер нямахме от Еврозона, Юрайа Хийп или загадъчни Черни пантери близо до нашия край.

За нас 1 юли беше Жътва. Печеше яко. Ваканцията отдавна беше започнала. Но морето, макар и на трийсетина километра от бъдещия курорт Албена беше още далеч.

Тогава децата работеха във фермите на село при баба и дядо. И особено тези деца, които си живееха там. Нямаше никакво отърване от безкрайните добруджански ниви и безбрежните вълни на люшкащите се житни класове, поръсени с алени макове. Като се изправиш на гърба на коня и виждаш морето край Балчик.

Ако през юни беряхме череши в огромните овощни градини или водехме коня, който теглеше ралото между редовете в слънчогледовите ниви, в които се криеше духа на Ван Гог, през юли яхвахме първия десен кон от четворката червени гриви, теглеща американска жътварка “Деринг”. Днес тя може да се види само в Музея за Национална история във Вашингтон. Как да обясня сега на 11-годишния си внук Винченцо, че бяхме част от Варшавския договор, със съветски танкове и трактори, но с американски жътварки. Иди му търси края, казват в такива случаи добруджанци.

В онези години този ден беше и Мечта за Свобода. Да избягаш към морето и да тръгнеш от брега към Хоризонта. Да видиш какво става по широкия свят. Качен на конския гръб виждаш отвъд Добруджа, но най-много до силозите в залива на Балчик, откъдето добруджанци изнасяха с кораби тяхното чисто жито по целия свят.

Украинското зърно дойде и заля пазара 60 години по късно. Добруджанци се ядосаха, но никой не ги питаше какво им е мнението. Даже депутатите Мирчев и Цонев от техния край мълчаха по този въпрос дипломатично, загадъчно и евроатлантически.

За нас оставаше да изчакаме края на жътвата и със спечелените от работата пари, които татко ни даваше, плюс щедра добавка и от него, с пълни джобове отивахме при баба и дядо във Варна. Там имахме стая и с брат ми прекарвахме целия август на градския плаж. Вече бяхме започнали да четем Джак Лондон и мечтаехме като неговите герои да яхнем коня и да потеглим към далечни брегове.

Жътвата беше минала, идваше мечтанието по Свободата. Джулай морнинг за нас не означаваше нищо. Чувствахме се българчета и толкова. Но денят беше особен знак да потеглим към широкия свят. И нищо повече, нищо п

о-малко.