На 14 и 15 юни 2025 година, от 10.00 часа в град София, на адрес ул. „Граф Игнатиев” № 4, етаж 3, в сградата на Съюза на българските журналисти, се проведе заседание на редовното Общо отчетно-изборно събрание на Сдружение „Съюз на българските журналисти”.

По точка 2 от приетия единодушно Дневен ред председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова запозна  делегатите на Общото редовно отчетно-изборно събрание на СБЖ с доклада на Управителния съвет на СБЖ за 2024 година.

Председателят на Общото събрание даде думата на г-жа Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на СБЖ, която запозна  делегатите на Общото редовно отчетно-изборно събрание на СБЖ с доклада на Управителния съвет на СБЖ за 2024 година:

СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Добър ден на всички колеги.

Благодаря ви, че сте тук.

Отчетът на Управителния съвет започва с информация за организационното състояние на съюза.

Редовно отчетените членове на СБЖ през 2024 година са 2825 души. През първото полугодие на 2025 година са били 1981.

От отчетените за 2024 година жените са 1810 или 64,08 на сто от общия брой на членовете. Мъжете са 1015 или 35,93 на сто.

Под 35-годишна възраст са 274 колеги. Мъжете са 103, което представлява 37,59 на сто, а жените са 171 или 62,41 на сто.

Отчетените членове за 2025 година – до 10 юни т.г. са 1971 членове. Знаете, че членският внос може да се плаща до края на годината. Предполагам, че тази бройка ще се увеличи. Мъжете са 677, което е 35,77 на сто, което е 35,36 на сто. Жените са 1274 или 64,64 на сто.

По списъчен състав, т.е. тези, които не са си платили членския внос, но не са отчислени от състава на съюза, са 3494 души. Това е общият списъчен състав. В това число се включват и колегите, които са си платили членския внос. От този списъчен състав жените са 62 на сто, което представлява 2152, мъжете са 1342 или 38 на сто.

Броят на родените след 1990 година, т.е. на възраст под 35 години, 295 колеги. От тях жените са 54,37 на сто, мъжете – 45,63 на сто.

И в нашия състав се потвърждава правилото, че журналистиката е феминизирана професия.

Приети нови членове през отчетния период – 391 души, а с възстановено членство са 92 души. Т.е. от общия брой 120 са мъжете, а жените са 196.

През мандата са проведени 4 общи събрания на Съюза на българските журналисти: на 15 май 2021 година, на 18 юни 2022 година, на 10 юни 2023 година и на 15 юни 2024 година.

Нашето събрание може да се счита за законно, когато бъдат утвърдени от Агенцията по вписванията всички наши, включително и отчетните доклади са качени на страницата на СБЖ в Агенцията по вписванията. Досега всичко е било абсолютно прозрачно.

На настоящото събрание ще ви запозная с отчета за последната година така, както изисква Агенцията по вписванията.

След последното общо събрание, проведено на 15 юни 2024 година, новоизбраните членове са 68, с възстановено членство – 29, жените са 33, мъжете 25. Под 35-годишна възраст са 39, от тях жените са 19, и за първи път младите мъже са повече – 20.

Общият брой на дружествата – 157. В София имаме 112 дружества, в страната – 45 дружества.

Неотчетени дружества от 2020 година са десет. Седем от тях са в София, и 2 – от страната. Неотчетените са: „Пловдив печат“ и „Радомир“. Поради намаления състав и внасяне на членския внос те са разформировани и закрити.

В края на информацията за организационното състояние на Съюза на българските журналисти съм длъжна да ви съобщя и една тъжна статистика. Ще съобщя пред вас имената на колегите, които, за съжаление, вече не са сред нас. Това са колеги, с които сме се разделили през 2024 и 2025 година.

Ще ви съобщя имената на колегите, починали през 2024 и 2025 година:

АРЕКСАНДЪР МАРИНОВ АБАДЖИЕВ

АНГЕЛИНА СТОЯНОВА ДИЧЕВА

АГЛИАДА СИЯН МАРИНОВА

АНГЕЛ НИКОЛОВ ТАНЕВ

БОЙКО ДИМИТРОВ КАЛЕВ

БЛАГОЙ КИРИЛОВ РАНОВ

БИЛЯНА ИВАНОВА ТОМОВА

ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАТРИКОВ

ГЕОРГИ ПЕТРУШЕВ ХРИСТОВ

ДИМА ДИМИТРОВА ДИМОВА

ЕМИЛ ЖЕЛЕВ ЖЕЛЕВ

ИВАН ПЕТКОВ ВЕЛЕВ

ИВАН ДИМИТРОВ ВЪЛКОВ

КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ПИСАРСКИ

КРУМ СТОЯНОВ МИХАЙЛОВ

КАМЕН ХИНОВ КАЛИНОВ

КАЛИНА НИКОЛОВА НЯГОЛОВА

ЛАСКА ГЕОРГИЕВА МИНЧЕВА

ЛЮБКА ЕЛЕНКОВА ДИМИТРОВА

ЛЮБЕН КОСТАДИНОВ ПОЛИХРОНОВ

МИТЬО ЦАНЕВ МИТЕВ

МИЛКА МАНОЛОВА ВАЧЕВА

НИКОЛАЙ ДОЧЕВ КОЕВ

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ НИНОВ

ПЕТЪР ТОДОРОВ БОЧУКОВ

ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАДИЕВ

ПЕНЬО ИВАНОВ ДЕЧЕВ

РАЙНА ДИМИТРОВА ВЪЛЧЕВА

РИТА ХРИСТОВА ГЕНЧЕВА

РОСИЦА ЦВЕТАНОВА ВЪЛЬОВСКА

СТАЙКО ВЪЛЧЕВ ЧЕРКЕЗОВ

СВЕТОСЛАВ ГАТЕВ СТЕФАНОВ

СВЕТОСЛАВ СТОЯНОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ

СВЕТЛА ПЕТРОВА ГРИГОРОВА

СИЙКА ТРИФОНОВА ЙОРДАНОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА ПУШКОВА

ТОДОР ПЕТКОВ КЕРИН

ХЕНРИЕТА ИВАНОВА ТИМАШОВА

ЯНКО СОТОВ БУЮКЛИЕВ

БОЖАНА ГЕОРГИЕВА АПОСТОЛОВА

БОЖИДАР ЛЮБЕНОВ АЛЕКСИЕВ

ВЕСЕЛИНА ХАРАЛАНОВА РУСЕВА

ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ СТОЯНОВ

ВЛАДО ГЕОРГИЕВ ДАВЕРОВ

ВИКТОРИЯ ИВАНОВА МИТОВА

ГЕОРГИ НИКОЛОВ СТЕФАНОВ

ДАМЯН ГЕОРГИЕВ ОБРЕШКОВ

ДЕЯНА ГЕОРГИЕВА ВЪЛЧЕВА

ЗОРНИЦА БОГДАНОВА ВЕСЕЛИНОВА

ИВАН СТОЯНОВ КОДЖАБАШЕВ

КРИСТИНА ПЕНЧЕВА ДОБРЕВА

КРАСИМИРА АТАНАСОВА БОРИСОВА

КАЛИН СТАНКОВ ТОДОРОВ

МИЛАДИН АЛЕКСАНДРОВ АПОСТОЛОВ

МАЯ БОРИСОВА ВАПАРОВА

НИНА КОСТАДИНОВА МИШКОВА

РАДОСЛАВ ИВАНОВ ЧЕРКЕЗОВ

СИДОНИЯ ЙОРДАНОВА ПОЖАРЛИЕВА

СТОЯН МЕТОДИЕВ АНГЕЛОВ

САБРИ ИБРАХИМОВ АЛАГЬОЗ

СВЕТЛА ПЕТРОВА ДЕРИБЕЕВА

ХРИСТО ПЕТКОВ ТОДОРОВ

ДАНИЕЛА КЪНЕВА

 

Това са колегите, с които се разделихме през последните две години.

Моля със ставане и с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет.

/Присъстващите в залата делегати на общото събрание станаха прави и с едноминутно мълчание почетоха паметта на починалите през 2024 и 2025 година колеги.

 

Позволете ми накратко да се спра на професионално-творческата дейност на Съюза на българските журналисти. Ще си позволя да ви напомня цитат от миналогодишния доклад: „Журналистиката в България преживява тежка криза. Статутът на българските медии като четвърта власт е компрометиран. Много от тях безцеремонно обслужват политически и икономически интерес.

Корпоративната журналистика и неясното финансиране са сериозни проблеми на българската медийна среда. Мощни босове със значими политически и икономически позиции притежават големи за мащабите на страната ни медийни системи. Техният натиск върху журналистите неизбежно налага редакторски пристрастия, продажба на новинарско съдържание, защита на корпоративните, а не на обществените интереси.“

В резултат на това безскрупулно поведение последователно и драстично се деформира качеството и интелигентността на медийното съдържание, което българските граждани получават. Тези тревожни констатации прозвучаха на предишното отчетно събрание. Какво е състоянието на журналистиката днес? Има ли промяна?

Дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се състоя. Свидетели сме на постоянен упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие.

Съюзът на българските журналисти многократно е осъждал всякакви форми на натиск срещу журналисти, като изразява позиции в защита на колегите. СБЖ твърдо отстоява основното професионално задължение на журналистите – да работят в интерес на обществото, като пазят интересите и правата на гражданите.

Както знаете, през 2017 година Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изготви и внесе в Комисията за култура, медии и гражданско общество към Народното събрание предложения за защита на правата на журналистите и свободата на медиите. Внасяли сме ги и след това във всички състави на Народното събрание. Но до 2025 година законодателите не ги забелязваха. За първи път през тази година получихме писмо от председателката на Народното събрание Наталия Киселова, с което тя ни уведомява, че нашите предложения са предадени на Правната комисия на Народното събрание за обсъждане. Дано това да даде ход за по-сериозно разглеждане на предложенията ни. Многократно съм казвала, че ако беше обърнато внимание на нашите предложения значително по-рано, днес щяхме да бъдем свидетели на едно друго ниво на журналистиката.

През отчетния период многократно обсъждахме ролята на обществените медии за защита на интереса на обществото.

Съюзът на българските журналисти участва във всички акции в защита на правата на журналистите в Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция.

Участвали сме в кръгли маси по тази тема, организирани както от нас, така и от УНСС и от Съвета за електронни медии.

Участвали сме в протести и стачни действия на журналисти от обществените медии, организирани от КНСБ и КТ „Подкрепа“.

Съюзът на българските журналисти е провел три обсъждания – две в София и едно в Благоевград, на предложението на Европейската комисия за изготвяне на регламент за защита на правата на журналистите и свободата на медиите с участието на журналисти, медийни експерти и политици. Този Регламент влиза в сила от 8 август т.г. и ще бъде задължителен за всички страни-членки на Европейския съюз.

В ход е подготовката на журналистическа дискусия за международна конвенция на ООН за защита сигурността на журналисти, отразяващи военни конфликти, военни действия и събития от „горещи точки“ на света. Знаете каква тъжна статистика има от миналата година и за полугодието на 2025 година. Има над 200 убити журналисти.

Международната федерация на журналистите, чийто дългогодишен член е СБЖ, се обърна към нас с молба за съдействие за осигуряване на подкрепа от страна на българския представител в ООН на конвенцията за защита на журналисти. Очакваме отговор от Министерството на външните работи. Конвенцията е защита на журналистите, които работят в опасни зони по света.

По този повод сме поискали среща с представители на Министерството на външните работи. Очакваме министерството да окаже съдействие – нашият представител в ООН да подкрепи текста на конвенцията. Конвенцията е качена на сайта на СБЖ. Господин Васил Сотиров – председател на Комисията по международните въпроси, е превел текста на конвенцията.

Журналистическата професия и правата на журналистите днес са подложени на много сътресения, рискове и предизвикателства. Сред тях е и навлизането на изкуствения интелект в медийната среда. Ето защо е особено важно да не забравяме моралните жалони в мисията на журналистиката, така лаконично и ясно посочени от Йосиф Хербст – първият председател на Дружеството на столичните журналисти. Моралът, етиката, хуманизмът, социалната емпатия, дълбочинното познание, способността да се правят достоверни аналитични взаимовръзки между събития и процеси, изборът на публицистична и гражданска позиция – това са неотменни качества на човешката личност, на личността на журналиста. Те няма как да бъдат заместени от светкавичната технологична бързина и от изпълнителността на изкуствения интелект, необременен от съмнения и критичност.

През миналата година Съюзът на българските журналисти отбеляза няколко много важни годишнини в родната журналистика. Беше чествана 180-годишнината на българската журналистика, 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение.

На тържественото събрание-концерт наред с признателността към родоначалниците на българското печатно слово говорихме за днешния и утрешния ден на бъдните поколения журналисти. Получихме поздравителни адреси от Президента на Международната федерация на журналистите, от Президента на Република България Румен Радев, от министъра на културата, много партньорски организации от България и от други страни. За всичко това имаше подробна информация на сайта на СБЖ.

Тези забележителни годишнини бяха отбелязани и във Варна по инициатива на журналистическото дружество с председател Георги Калагларски. Към тях бяха добавени още две. 100-годишнината от създаването на Варненската журналистическа организация и 100-годишнината от издаването на „Вестник на вестниците“. Сегашното име на съюза официално бе прието през 1955 година.

Честване на знаменателни дати на журналистиката се проведоха и в Пловдив с участие на председателите на журналистическите дружества и представители на пловдивската община. Голяма конференция на тема: „Медии и туризъм“ събра представители на различни медии от града и околностите. Беше осъществен един много, много полезен обмен на мнения.

По инициатива на наши колеги, които са и преподаватели във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ отбелязахме 70-годишнината на специалността „Журналистика“ с тържествена вечер в памет на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и проф. Филип Панайотов. И на тримата чествахме кръгли годишнини.

50-годишнината на факултета беше повод да си спомним за неговия основател проф. Станчев и създателя на специалността „ПР“ проф. Тодор Петев.

Участвахме в конференции, организирани съвместно с Университета за национално и световно стопанство, на следните теми: „Свобода на словото и етичните принципи в журналистиката“, „Проблеми пред журналистиката пред изборната кампания“, „Финансиране на медийната и информационна грамотност и борбата с дезинформацията“.

Както вече казах, информация за всички медийни събития у нас и по света, както и за прояви, организирани от Съюза на българските журналисти и други национални и международни медийни сдружения, конференции, журналистически курсове и специализации, може да научите от сайта на Съюза на българските журналисти. Бих искала да изкажа голяма благодарност на отговорния редактор на сайта Майя Любомирска и на журналистите Розалина Евдокимова, Светла Стойкова, Златка Михайлова, които всеотдайно и съвестно работят за присъствието на СБЖ в медийното пространство.

Комисията по професионалните въпроси бе в състав: Ивайло Диманов – председател, и членове: Йордан Георгиев, Здравка Константинова, Анелия Славейкова и Петя Пейчева.

През отчетния период Комисията по професионалните въпроси организира обсъждането на номинациите и церемонията по раздаването на годишните награди на СБЖ. През 2024 година събитието се организира в Студио 1 на Българското национално радио и по традиция се превърна в истински празник на гилдията.

През отчетния период бяха наградени достойни журналисти, предложени от журналистическите дружествата в 13 отделни категории в рамките на церемонията по връчването на годишните награди. Бяха наградени уважавани ветерани в гилдията, писали със свой почерк историята на съвременната журналистика.

По случай 11 и 24 май – две дати, на които почитаме светите братя Кирил и Методий и тяхното безсмъртно дело, Клуб „Журналист“ организира спектакли с участието на известни български писатели и музиканти.

С филм и концерт на бардове бе отбелязан 100-годишния юбилей на Булат Окуджава. Изключителен интерес предизвикаха вечерите с поезията на Георги Константинов и музиката на Хайгашод Агасян и Теодосий Спасов в концерта, посветен на Световния ден на поезията и музиката.

Проведоха се паметни вечери за Мерсия Макдермот, Христо Смирненски, Димчо Дебелянов, Ваня Петкова, Йосиф Петров и други. В клуб „Журналист“ бяха представени най-новите книги на Лозан Такев, Станислава Пирчева, Веселка Маринова, Жан Соломон, Асен Сираков и много други. За първи път в нашия клуб бе проведен национален конкурс за поезия „14 мига от любовта“, а председателят на журито Георги Константинов награди победителите на празнична церемония в Деня на свети Валентин.

Литературният салон към клуб „Журналист“ събира всяка седмица верни почитатели на поезията и белетристиката. Изключителен интерес предизвика филмът за незабравимия Анжел Вагенщайн, беседата на Яна Шишкова за непознатия Китай, представянето на европейския проект за ролята на изкуствения интелект в медийната комуникация от журналиста Георги Готев.

Към Съюза на българските журналисти е създадена Комисията за изследване и анализ на съвременните медии в състав: проф. Милко Петров – председател, и членове: проф. Любомир Стойков, проф. Маргарита Пешева, проф. Стефан Серезлиев и доц. Георги Калагларски.

През 2024 година под научното ръководство на проф. Маргарита Пешева и проф. Милко Петров бяха издадени 4 тома за историята на българската телевизионна журналистика – забележително изследване, непознато досега в българската академична медийна литература. Това изследване съдържа материали и публикации за 34 наши колеги.

Позволете ми да ви прочета една справка за състоянието на нашата библиотека. Извършихме опис на нашето библиотечно богатство. Наистина библиотеката е много ценна. Тя е създадена през 1948 година като научно-информационен център за изследване на историята на българската журналистика.

След 1989 година този отдел е редуциран и става като библиотека-хранилище на ценното документално наследство.

Фондът на библиотеката е комплектуван чрез закупуване на цели колекционерски сбирки, както и от дарения от български журналисти, писатели, граждани и научни институции.

В библиотеката се съхранява богата колекция от периодични издания – фототипни издания на възрожденските вестници отпреди Освобождението, както и оригиналите на вестници „Мир“, „Свобода“, „Зора“, „Заря“, „Ден“ и много други. Има периодични издания, в които Иван Вазов е публикувал за първи път. И до днес се пазят пълните течения на списанията „Везни“, Хиперион“, „Мисъл“ и много други.

Във фонда на библиотеката се пазят документи на първия председател на Съюза Йосиф Хербст от 1905 година, „Златният алманах на България“ от 1942 година, който съдържа ценни сведения и фотографии за историята на СБЖ.

Библиотеката пази и пълните течения на „Вестник на вестниците“ и вестник „Поглед“, издавани от Съюза на българските журналисти.

През април 2025 година завърши описанието на всички налични в библиотеката книги, вестници, списания и продължаващи издания, както и нови постъпления от дарения. В електронния каталог на библиотеката има над 6000 библиографски описания, които са обособени в няколко раздела с цел по-лесно намиране на литературата: журналистика, документалистика, историческа литература, речници, албуми, периодични издания и др.

През отчетния период са извършени следните дейности:

-библиографско описани/въвеждане в библиотечната система на периодичните издания и новопостъпилата литература;

- провеждане на частична инвентаризация на отделни колекции;

- подготовка и отпечатване на списъци с инвентарни номера, както и азбучни списъци по раздели;

- провеждане на инвентаризация „Де-визу“;

- периодично почистване и подреждане на описаните материали;

- подреждане на неподвързаните вестници в папки;

- изготвяне на списъци и подреждане на колекциите „Единични броеве на вестници“ и „Първи броеве на вестници“.

Към април 2025 година в електронния каталог има:

952 заглавия журналистическа литература;

1158 заглавия художествена литература;

500 заглавия историческа литература;

545 заглавия документалистика;

131 ценни и редки издания;

52 заглавия религиозна литература и т.н.

 

Датировката на ценната колекция от вестници е от 19-ти и началото на 20-ти век. Времето оказва негативно влияние върху хартията и мастилото и има опасност от пълно разкъсване, унищожаване и излагане на светлина при традиционното четене.

През декември 2024 година подписахме споразумение за сътрудничество с Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий“. В резултат на доброто сътрудничество с НБКМ предостави на нашата библиотека дигитализирани копия на следните периодични издания:

Списание „Везни“;

„Вестник на вестниците“;

- Списание „Златорог“;

- списание Изкуство/изкуство. Илюстровано списание;

- вестник „Нов век“;

- вестник „Пряпорец“;

- вестник „Свобода“.

 

Заедно с добрите постижения трябва да отбележим и проблемите – липса на място за нови постъпления, необходимост от нови стелажи, както и съвременен компютър. Надявам се да намерим място, за да съхраняваме това богатство в добри условия. Това богатство съдържа паметта на журналистиката и на много поколения журналисти.

Изразявам благодарност за усилията на колегите Даниела Атанасова, Людмила Йорданова и Ивайло Диманов. Те положиха много сериозен труд, за да направят този опис.

Позволете ми да се спра и на международната дейност на Съюза на българските журналисти през отчетния период. За съжаление дейността ни беше доста ограничена поради сериозните финансови трудности, с които сблъскваме през последните години. Това се отнася най-вече за връзките ни с двете основни международни журналистически организации, в които членуваме – Международната федерация на журналистите и нейната регионална структура – Европейската федерация на журналистите. Годишният членски внос към тях е около 9000 евро. Размерът зависи от заявения брой съюзни членове. Ние информирахме. Посочихме броя на работещите колеги. Въпреки това членският внос е доста голям, който сме длъжни да осигурим и да изпратим.

Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите информирани за нашите финансови затруднения, а също и за причините, които ги предизвика. Всички знаете, че в продължение на пет години водим дела с некоректните наематели. Най-накрая освободихме помещението. Пет години не получавахме никакъв приход от ресторанта.

Дистанционно и онлайн продължаваме активно да участваме в различните кампании на Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите за защита на правата на журналистите и солидарност с колеги от различни страни.

Друга важна част от нашата международна дейност са отношенията ни със сродни журналистически организации от други страни, като отделяме особено внимание на сътрудничеството със съседни балкански страни, но финансовите ни проблеми оказват влияние и в тази насока. Поради финансови затруднения през този период нямахме възможност да провеждаме срещи в България с наши чуждестранни колеги с изключение на една единствена среща във Варна в Международния дом на журналистите.

Всякакви участия на български представители-членове на Управителния съвет, включително и мои в международни прояви, се осъществяват с лични средства. Не сме похарчили нито един лев от бюджета на съюза за пътувания в чужбина. Поради финансови ограничения и затруднения лично се поемат разноските.

Активно и успешно се развива сътрудничеството с Общокитайската асоциация на журналистите и Асоциацията на корейските журналисти. Всяка година се осъществява двустранен обмен с Южна Корея. За наша радост те твърдят, че единственият съюз от Европа, с който те имат отношения в продължение на десет година, е Съюзът на българските журналисти. Те имат връзки с много други журналистически съюзи, но са повечето от Азия и от техния регион.

Радостно е, че получихме предложения и от други страни в Азия за установяване на по-активно сътрудничество. Бих посочила страни като Индия, Мексико, Камбоджа, Монголия, Виетнам, Казахстан, Узбекистан, Бангладеш, Непал и други. За сега се въздържаме от поемането на ангажименти, въпреки настоятелното желание на нашите колеги от изброените страни, тъй като нямаме все още финансови възможности. Надяваме се, че при стабилизиране на финансовото ни положение да активизираме двустранните контакти със страни, които проявяват интерес. Това би било от полза и на журналистите, които имат желание да пътуват и опознават тези страни при изгодни условия.

Позволете ми да изразя благодарност към председателя на Комисията по международните въпроси Васил Сотиров. Предишният председател беше Борислав Костурков. Това са колеги, чието присъствие е активно, а чрез тях и на Съюза на българските журналисти в международните журналистически структури.

 

Както е известно съюзът е поел и социално-синдикални функции, съобразявайки се традициите и възможностите на нашия съюз.

Проблемите на професията и взаимоотношенията с работодателите, включително защита на журналистическия труд и правата на журналистите сме поставяли и продължаваме да поставяме на различни срещи с представители на работодателски организации, пред представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, различните институции и парламентарни комисии. За съжаление през последните години поради финансови затруднения значително сме ограничили финансовата подкрепа за нуждаещите се колеги и сме признателни на тези журналистически дружества, които подпомагат нуждаещите се колеги с отчисленията от членския внос. Според устава на съюза в касата на Съюза на българските журналисти постъпват 30 на сто от събрания членски внос. Останалите 70 на сто от членския внос остават в дружеството, за да може дружествата да покрият с тях свои нужди, да помогнат на колеги.

Председател на Социалната комисия през отчетния период беше Дияна Желязкова.

 

Стопанска и финансова дейност.

Съюзът на българските журналисти осигурява финансови средства за своята дейност от членски внос, дарения, допълнителна стопанска дейност, отдаване под наем на собствено имущество.

За постигане на своите цели Съюзът на българските журналисти отдава под наем собствени имоти в София, Варна, Банкя и Батак.

Управителният съвет на Съюзът на българските журналисти отделя много време и средства за защита на своята собственост и права по сключените наемни договори с неизправни наематели.

Стопанската комисия на СБЖ бе в състав: Георги Калагларски – председател, и членове: Велиана Христова, Дияна Желязкова, Екатерина Кючукова и Наташа Тодинова. През отчетния период се провеждаха срещи с наемателите на Дом 1 в Международния дом на журналистите за готовността за летния сезон. През лятото на 2024 година Георги Калагларски като представител на Управителния съвет на СБЖ участва в комисия от група експерти от различни институции, определена със заповед на областния управител на Варненска област, за изготвяне на предложения за стабилизиране на района и бреговата отсечка в близост до плажната ивица. Знаете, че от миналия сезон имаме засилени свлачищни процеси. Полагахме и полагаме максимално усилия да може през тази година колегите да ползват плажната ни ивица. Въпреки направените констатации и предписания Областната управа и Кметството на Варна не предприеха нужните действия. Съюзът на българските журналисти многократно настояваше и продължава да настоява за изпълнение на предписанията.

Само един участък от „пострадалата” територия е наша. Ние сме готови да я оправим със свои сили и каквото е необходимо, за да може да се оправи участъкът. Не е възможно да оправим всичко без участието на областната управа и кметството. СБЖ многократно е настоявал и продължава да настоява да се изпълнят предписанията на комисията, която, както вече казах, беше създадена по инициатива на проф. Андреева – областен управител на Варна. За съжаление в момента все още те не предприемат действия. Безпокоя се, че и през новия сезон нашият скромен плаж ще бъде затворен за наши колеги, почиващи във Варна. Знаете, че нашият плаж е малък. Много от почиващите използват съседния плаж. Полагаме максимални усилия да отворим плажа, за да може да се ползва от колегите

Бе извършена проверка на състоянието на базата на Съюза на българските журналисти в Батак. За подобряване състоянието на базата са необходими сериозни инвестиции. За съжаление не разполагаме с никакви финансови средства. Предстои разговор с наемателя. Тези от вас, които са почивали в Батак, имат впечатления и знаят как е организирана почивката на нашите колеги. Имаме желание да подобрим общото състояние на базата и възможността за престоя на колегите.

По информация на госпожа Росица Пантева – главен счетоводител на Съюза на българските журналисти, бих искала да ви съобщя суми. Приходи от наеми, които сме получили през отчетния период. За 2020 година имаме приходи само от наеми – 305 771,47 лева; за 2021 година приходите са 319 140,80 лева; За 2022 година – приходи в размер на 346 672.94 лева; за 2023 година – 343 872,01 лева; за 2025 година – 366 694,61 лева.

Приходи от дарения – 80 901 лева за 2020 година;

Приходи от дарения – 90 398,69 лева за 2021 година;

Приходи от дарения – 80 635,01 лева за 2022 година;

Приходи от дарения – 94 079,94 лева за 2023 година;

Приходи от дарения – 76 556,51 лева за 2024 година.

 

Вероятно ви прави впечатление, че въпреки нарастването при последната сума има намаление на сумата. Намалението се дължи поради освобождаване на помещенията в Агенция "София прес" от основния наемател в сградата. Вие знаете, че Съюзът на българските журналисти е един от учредителите на Агенция "София прес". Отдаването под наем на помещения съюзът получаваха определена сума трите съюза: Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти и Съюзът на българските художници.

В момента Агенция "София прес" се управлява от Съюза на българските художници. Мандатът на художниците вече е изтекъл. Търпеливо изчакват резултатите от нашето общо събрание. Новият мандат за управление на Агенция "София прес" трябва да бъде поет от СБЖ.

Постъпления от членски вноси:

15 280,00 лева - за 2020 година;

27 832,20 лева – за 2021 година;

21 180,80 лена – за 2022 година;

20 838,43 лева - за 2023 година;

21 588,40 лева – за 2024 година.

Съвсем накратко ще ви запозная с хода на основните съдебни дела, образувани от и срещу Съюза на българските журналисти. Справката е изготвена и предоставена от адвокат Радост Ганчева.

Твърде дълго се водеха съдебните битки – почти пет години с некоректните наематели – фирма „Валедо“ със собственик Христо Дионисиев.

Делата се водят от адвокат Ирен Славова и адвокат Радост Ганчева. С адвокат Ганчева работихме през последните четири години.

Неизпълнението на договорните задължения и неплащането на дължимите суми от страна на наемателите затрудни изключително много изпълнението на социалните и творчески ангажименти от страна на Съюза на българските журналисти. Това е и основната причина за натрупаните задължения. Предприетите от нас финансови ограничения намалиха значително тези задължения. Ограниченията, наложени заради извънредната ситуация във връзка с Ковид-19 и неплащането на наемите, наложи извършване на съкращаване на щатния състав на СБЖ.

Ще ви прочета кратка справка за делата, които се водят срещу съюза, и делата, които съюзът е завел.

1.По касационно дело № 239/2025 година по описа на Върховния касационен съд. Делото е образувано по искове на СБЖ срещу дружество „Валедо 1“ ООД за опразване на имот на СБЖ, находящ се на ул. „Граф Игнатиев“ № 4. Необходимостта от предявяване на претенцията по съдебен ред е резултат от поведението на наемателя „Валедо 1“, която, независимо от прекратения договор за наем, не освобождава и не предава имота на неговия собственик.

Договорът с „Валедо 1“ беше прекратен на 4 септември 2020 година и официално изтече на 1 ноември 2021 година. Фирмата не пожела да освободи нашия имот. За да може да си вземем помещението, трябваше да заведем дело.

Делото е решено в полза на СБЖ от първите две съдебни инстанции, като „Валедо 1“ е осъдено да опразни имота и да го предаде на неговия собственик. След постановяване на осъдителното решение от Софийски апелативен съд в полза на СБЖ е издаден изпълнителен лист срещу „Валедо 1“ ООД. Образувано е изпълнително дело, съдебният изпълнител е извършил въвод на СБЖ в имота. Благодаря на колегите, които присъстваха на въвода ни в имота за тяхната съпричастност. Към настоящия момент ресторантът е във фактическата власт на Съюза на българските журналисти. /Ръкопляскания./

Колеги, това наистина беше епична битка.

От страна на „Валедо 1“ ООД е подадена касационна жалба срещу решението на Софийски апелативен съд, по която пред Върховен касационен съд е образувано Касационно дело №239/2025 година по описа на Върховния касационен съд. На 14 април 2025 година бе проведено закрито заседание по делото. Очаква се произнасяне на съда по въпроса относно допускането на касационното обжалване.

Заведено е и друго касационно дело, което е по искове на „Валедо 1“ ООД срещу СБЖ с претенция за заплащане на сумата от 219 687,37 лева, с която, според „Валедо 1“ ООД Съюзът на българските журналисти като наемодател неоснователно се е обогатил за периода от 1 октомври 2016 година до 31 декември 2019 година, като е предоставил на наемателя площ по-малка от тази, за която е заплащана наемната цена.

Делото е решено в полза на СБЖ от първите две съдебни инстанции. Предявените искове от „Валедо 1“ ООД са отхвърлени като неоснователни.

От страна на „Валедо 1“ ООД е подадена касационна жалба срещу решението на Софийски апелативен съд, по която пред Върховния касационен съд е образувано касационно дело № 288/2025 година по описа на Върховния касационен съд. На 5 юни 2025 година по делото е постановено определение, с което съдът отказва да допусне до разглеждане касационната жалба. По този начин посоченото дело е решено окончателно в полза на СБЖ. /Ръкопляскания./

Образувано е касационно дело по молба на СБЖ с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „Валедо 1“ ООД на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Към момента се обсъжда предприемането на конкретни съдебни действия срещу „Валедо 1“ ООД за събиране на дължими към КБЖ суми, като се търси възможно най-изгодният от гледна точка на съдебни разноски вариант.

Заведено е въззивно търговско дело. Делото е образувано по искова молба на „Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СБЖ с претенция за заплащане на сумата от 619 415,98 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Образувано е през 2015 година пред Софийски градски съд. Постановените решения от Софийски градски съд и Софийски апелативен съд са обжалвани пред Върховния касационен съд. В периода на висящност на делото пред Върховния касационен съд същото е спряно до постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 2020 година по тълкувателно дело № 2 от 2020 година на ВКС, с което са решени въпроси, съществени за изхода на спора.

След възобновяването му делото е разгледано от Върховния касационен съд и е постановено решение, с което ВКС го връща на Софийски апелативен съд за ново разглеждане.

Новото дело пред Софийски апелативен съд е въззивно търговско дело.

С решение на Софийския апелативен съд са отхвърлени исковете на „Български имоти корпорация“ ЕООД като погасени чрез прихващане с успешно предявено от страна на СБЖ възражение за съдебно прихващане.

„Български имоти корпорация“ ЕООД е подало касационна жалба, по която е образувано търговско дело по описа на Върховния касационен съд. С решение на ВКС е обезсмислено решението на Софийски апелативен съд и делото отново е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

След връщането пред Софийския апелативен съд е образувано въззивно търговско дело. По делото е постановено решение в полза на СБЖ.

От страна на „Български имоти корпорация“ ЕООД е подадена касационна жалба, която е върната поради неотстранени нередовности . „Български имоти корпорация“ ЕООД не са представили изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, което е задължително приложение към касационната жалба.

„Български имоти корпорация“ ЕООД са подали частна жалба срещу определението за връщане на тяхната касационна жалба и прекратяване на производството. Предстои тази частна жалба да бъде изпратена на СБЖ за отговор, след което по частната жалба ще се произнесе ВКС. В случай, че намери частната жалба за основателна, делото ще продължи с необходимите действия по касационното обжалване.

Съюзът на българските журналисти поддържа висящи множество изпълнителни дела срещу длъжници на сдружението, включително и срещу „Български имоти корпорация“ ЕООД, Сия Дуфева и др. Това означава, че не сме се отказали и си търсим сумите, които ни се дължат. Разбирате, че всички български бандити са „тотално бедни“. Частен съдебен изпълнител следи тези процеси.

Понякога идват постъпления по сметка на СБЖ от длъжниците ни.

Благодаря на колегите от Управителния съвет, Контролния съвет и Комисията по журналистическа етика, на всички комисии към СБЖ за съвместната работа в интерес на СБЖ и българската журналистика.

Позволявам си една препоръка към тези, които вероятно ще бъдат предложени и избрани в ръководството на съюза.

Моля ви тези от вас, които имат желание да работят за съюза, да знаят, че това е сериозна работа. Ако сте поели този ангажимент, няма по-важно от това. Разбирам, че всеки има и други ангажименти. Присъствието на заседанията на Управителния съвет е много важно и задължително.

Моля всички да разберете, че Съюзът на българските журналисти е наша кауза. В името и интересите на нашите членове си заслужава колегите, които имат желание да се включат, да работят сърцато и всеотдайно. /Ръкопляскания./

След станалото обсъждане, въпроси и мнения по доклада Общото редовно отчетно-изборно събрание на Сдружение „Съюз на българските журналисти РЕШИ: ПРИЕМА  доклада на Управителния съвет на СБЖ за 2024 година.

Гласували 63 делегати „за”. Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.