В красивия двор на Фондация „Помогни на нуждаещите се” в пловдивския арт квартал Капана бе почетена паметта на големия български журналист и публицист Лозан Стрелков – човек с огромни заслуги за развитието на Българската телеграфна агенция.

Събитието бе организирано по повод 113 години от рождението му от 47- мо дружество на СБЖ - Пловдив. Водещият Асен Димитров (Феликс) постави акцента върху експозето на д-р Георги Найденов, който дълги години е работил с Лозан Стрелков като кореспондент на БТА в различни точки на света, включително и в агенционното бюро в Москва и в конфликтни райони като Афганистан и Нагорни Карабах.

Възпоменанието бе почетено от видни общественици и родолюбци като г-жа Мария Василива – управляващ Частен професионален колеж „Източен европейски образователен център”, генерал-майор инж. Нонка Матова – председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов” – Пловдив, о.р. полк. адв. Звезделин Запрянов – изявен защитник на човешките права, известният пловдивски художник Петър Драмов, експертът по вероизповеданията Петър Граматиков, г-жа Радка Топалова – член на СБП и СБЖ, журналист на свободна практика, отразяващ културни събития и други.

В своето експозе д-р Найденов напомни на присъстващите, че Лозан Стрелков, чието рождено име е Лозан Иванов Богданов, е роден на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, Видинско. На младини, като много други прогресивни младежи между двете световни войни, се увлича от комунистическата идеология, вярвайки искрено, че тя е основа за изграждането на един по- добър свят.

Журналистическата си и литературна дейност започва през 1928 г. като кореспондент на опозиционните вестници „Ехо“, „Работнически вестник“ и „РЛФ“. За пръв път печата стихове през 1935 г. в младежкия литературен сборник „Сигнали“. Следват пиесата „Бент“ (1937) и стихосбирката „Тревога“ (1940).

Заради политическата си дейност попада под ударите на Закона за защита на държавата (ЗЗД). Излежава присъди във Врачанския затвор (1933) и Видинския затвор (1936) и е интерниран в лагерите „Гонда вода“, „Кръсто поле“ и в село Тодоровци, Ксантийско (1938-43). През периода 1943-44 г. е нелегален.

След 9.IX.1944 г. работи като директор на в. “Свобода“ (1944-45), редактор във в. “Работническо дело“ (1945-46), кореспондент на в. “Работническо дело“ в Париж (1946-47), директор на сп. “Свят“ (1947-48), заместник главен редактор на в. “Литературен фронт“ (1949-62) и главен директор на БТА (1962-1981).

Той възлага на художника Борис Ангелушев да изработи лого на БТА, което и до днес е емблема и запазена марка на националната информационна агенция.

В литературния процес след 1944 г. се изявява предимно като драматург, публицист и есеист. Масово се играят в българските театри пиесите му – „Разузнаване“ (1950), „Часът на щастието“ (1953), „Незабравими дни“ (1959), „Среща“ (1962), „Няма сто истини“ (1967), трилогията  „Човекът от досието“ (1967), „Разпаленият въглен“ (1970), „Не подлежи на обжалване“ (1972), „Ония двамата” – комедия (1977) и „Атестация“ (1979). През 1972 г. излизат том I и том II на  драмите му с предговор от Любомир Тенев.

През 1964 г. е заснет по негов сценарий филмът „Тринадесет дни“ на режисьора Стефан Сърчаджиев. Лозан Стрелков е автор и на книгите – „Планът Маршал“ – публицистика (1948), „Златният запас“ – литературни статии (1959) и на множество статии, анализи и интервюта в литературния и политически печат.

Над 30 са литературните статии посветени на творчеството му, а през 1980 г. излиза и сборника „Литературни анкети“, където той сам анализира живота и творчеството си. Интересни и много позитивни за него са спомените на Петко Бочаров, Димитри Иванов и други топ журналисти, преводачи и международници от времето, през което ръководи БТА.

За обществено-политическата си и литературна дейност е награждаван с множество награди и високи държавни отличия – „Димитровска награда“ (1950), орден „Народна Република България“ II и I степен (1959 и 1962), „Заслужил деятел на културата“ (1964), „Народен деятел на културата“ (1971), „Герой на социалистическия труд“ (1972), орден „Георги Димитров“ (1972) и други.

Участвал е в ръководните органи на СБП и СБЖ.

Лозан Стрелков умира на 9 януари 1981 г. в София, един ден след като членовете на Политбюро на ЦК на БКП му съобщават, че ще бъде освободен от длъжността главен директор на БТА и ще бъде назначен за директор на Народния театър „Иван Вазов“.

Прави впечатление, че въпреки активната му журналистическа, литературна и обществена дейност и заеманите от него ръководни позиции, в интернет пространството почти липсват негови снимки – очевидно не го е влечала светлината на прожекторите.

Благодарим на д-р Георги Найденов и Асен Димитров (Феликс) – главните организатори на събитието в памет на достойния творец и ръководител Лозан Стрелков!