Да живее свободата на словото! - извикаха в един гласа всички журналисти, очакващи края на тричасовата среща на двамата световни лидери в Анкоридж, Аляска.

И минути след обявената като безпрецедентна пресконференция на президента на Съединените щати Доналд Тръмп и на президента на Русия Владимир Путин. И как няма да е безпрецедентна, като чакащите часове наред журналисти от повечето световни медии се надяваха на възможността да зададат въпросите си към лидерите, които движат света (или поне така си ги представя преобладаващата част от многомилиардното човечество!)

Преди т. нар. пресконференция имаше обилни съобщения колко много журналисти са пристигнали – 52-а от Русия и в пъти повече от Щатите и Европа. Научихме как добре са настанени. Колко добри условия за работа са им предоставени – залата, осветлението, компютрите, камерите...

И както видяхме – това наистина се превърна в безпрецедентна, но не пресконференция, а изява на двамата президенти.

Без право журналистите да зададат нито един въпрос! Към нито един от лидерите!

Колегите просто бяха превърнати в ретранслатори на думите на Владимир Путин, който говори пръв осем минути, и Донадл Тръмп, който говори два пъти по-малко.

Никой не можа да попита какво предлага Москва, и какво – Вашингтон, идва ли краят на войната, защото, както знаем, когато има война, няма победители.

Всички въпроси, на които очакват отговор не журналистите, а обществата в Съединените щати, в Европа, а дори и в света, останаха без отговор.

Като поредното доказателство, че декларираната свобода на словото и медиите вече е потъпкана и не съществува.

Свободата на словото вече е превърната в своеобразен рудиментарен обществен орган с явно отпадаща функция. Нещо подобно на апендикса, мъдреците, опашната кост...

И ако това беше единственият пример, заключението ми , разбира се, щеше да бъде прибързано. Но, за жалост, не е.

Какво да кажем за забраната на израелските власти чуждестранни медии да могат да отразяват случващото се в Ивицата Газа?!

Там не се допуска журналист дори и от най-обективните и утвърдени световни медии – като ВВС, Reuters, CNN, AFP! За да научава светът за случващото се там, разчитаме на палестински колеги, които не само са изложени на глад и оставени без покрив – те и семействата им, но и са целенасочено избивани, с мотива, че са членове на Хамас. Твърдения, които досега израелската държава не е доказала нито веднъж. Над 200 палестински журналисти загубиха живота си по време на преките им репортажи, облечени с обозначаващите ги жилетки Press, което по силата на международните договори би трябвало да ги защитава. Но не! Дори напротив - повечето експерти са категорични, че тъкмо заради това те са убивани.

Също като поредно доказателство за бавната смърт на свободата на словото.

Професионалните журналистически общности – европейски, международни и световни, както и Съюзът на българските журналисти, като техен пълноправен член, не спират да издигат глас против това варварство. Но засега няма никой обвинен. Няма никой наказан.

А свободата на словото все повече се превръща в някакъв исторически спомен, когато журналистите питаха, а лидерите – отговаряха. Когато нямаше неудобни въпроси и подготвени отговори. Когато бяхме в центъра на събитията и можехме да разказваме истината за тях. Когато бяхме новинари и истински журналисти...

Както се казва: Да живее Свободата на Словото!