Бъдеще в стил Algorithm&blues. Следобедни размисли на обикновен лаик за изкуствения интелект предлага колегата Иво Христов.

Да види книгата си публикувана! Това копнее всеки писател. Композиторът иска да чуе музиката си от сцената или на запис. Художникът - да направи изложба, пише в коментара си, публикуван от  glasove.com Иво Христов. 

Днес всичко, което правим - текст, музика, образ - потъва в търбуха на Изкуствения интелект и се превръща в data.

Попаднах на съвсем прилични любовни разкази на млади анонимници, които очевидно са генерирани от ИИ. Банални, бездушни, но издържани. Във Фотошоп с няколко маски може да се постигне ефект а ла Пол Синяк, за който френският "поантийст" (pointilliste), е нанасял десетки хиляди точки в продължение на години, за да покрие огромните формати на таблата си. Акварелните ефекти вече са въпрос на няколко клика.

Убеден съм, че в обозримо бъдеще киното "ще възкреси" Делон, Мерилин и Стив Маккуийн и ще гледаме филми с дигиталните им аватари. Синдикатите на актьорите в Холивуд вече протестираха преди месеци срещу ИИ в киното, но това е обречена битка. В звукозаписа тази черта бе отдавна премината: от години слушаме дуети на живи изпълнители с дигитално възкресени гласове от миналото.

В резюме: ИИ превръща докоснатите от Бога хора, творците, в свои ратаи, а талантът им, бил той и колосален, се деперсонализира и потъва в океана от data.

Творецът днес е акционер по неволя в ИИ. Редом с глупака, по чиито грешки ИИ се усъвършенства. Господарите на играта са собствениците на базите данни и създателите на алгоритмите, които подреждат и поднасят информацията. Мъск и Алтман днес са по-известни от кой да е артист, а сме още в преходния период. В бъдеще тенденцията ще се задълбочава. 

Тъжно за рода человечески. Поне за нас, хората от ХХ век с нашия пиетет към таланта и личността.

Чака ни бъдеще в стил algorithm&blues.

Всичко е от Бога, но всичко, което ни е дал, днес се капитализира от ИИ. А ИИ не е изначален, той е наше творение. Ерзац-божество, до което днес всички се допитват за щялои не щяло. Техно-оракул, пенкилер или просто учтив събеседник.
Питам се дали парадоксално ИИ няма да преобърне стойностите?

В бъдеще най-ценната литература да стане непубликуваната, ръкописната или дори устната, като във времената на Омир. Най-ценната музика - незаписаната. Театърът да вземе своя реванш над киното век по-късно. Нямам отговор.