Колегата Петко Мангачев коментира заливащите ни една след друга лоши новини и не само пита защо, но и посочва възможни решения.

Отнасям се с уважение към изнесените факти в медиите и социалните мрежи. И по-конкретно - към връхлетелите ни една от друга по-лоши новини.

Осемгодишно дете загива нелепо. Коланите на парашута му не били в ред. Сумирам изводите за тази трагедия: била предизвестена. Т.е. очаквало се рано, или късно това да се случи. До сега години наред джетове, надуваеми банани, водни пързалки и колела и още за каквото се сетите, развличат летовниците по морския бряг. Всеобщото мнение е, че ползването на подобни емоционални забавления не крият никаква опасност. Реалността се оказа пагубна. Последва спешно заседание на правителството за приемане на ясни законови правила за регулиране на целия този богат набор от забавления. След като цената бе платена със смъртта на едно дете. А всички ние след това се озовахме в дълбините на покрусата.

В медиите не слиза и темата за българската гора, която гори като за последно. Сякаш е направена от бързо запалима пластмаса. Оценката е: 90% се дължат на човешка грешка. Не става много ясно къде се губят останалите 10%. Публикациите по тази тема търсят отговори на следните въпроси: защо пожарите стават едновременно и в равнините и в трудно достъпни планински места; защо подобни запалвания няма край фотоволтаичните панели; защо гръцката противопожарна служба има на разположение цял флот от близо 90 дрона, даващи пълна информация за развитието на всеки пожар, а у нас никой не е чул за такава практика; кога да очакваме да пламне и изгори до основи светилището Рилски манастир, за чиято противопожарна подготвеност никой дума не обелва. Героичните усилия на пожарникари, военни и доброволци предизвикват всеобща почит и уважение. Но след като пожарите са пламнали и унищожили хиляди декари. Липсват коментари какво трябва да се направи от държавата до избухването на пожарите.

Преди дни влакът от Бургас за София дерайлира. За късмет само един вагон излиза от релсите без да се преобърне. Пострадали пътници няма. Българските държавни железници се оказват на ниво. След час-два пристигат автобуси с поставен на предното им стъкло ръкописен надпис „БДЖ“. Както е тръгнало няма да е зле на всяка наша гара да има стъкмен подобен транспорт. До загуба на десетки човешки живота не се стига с идването от срещуположната страна на влакова композиция. Ситуацията е овладяна с предупредителното размахване на шапката от машиниста на повредения влак. След това бе обявено, че се свиква комисия, която да разследва поредния железопътен инцидент.

До свикването й горещо препоръчвам на нейните членове, ако имат на раменете си не закачалки за шапки, а глави, да поканят представителите на следните научни звена на БАН:

- Институт по математика и информатика

- Институт по механика 

- Централна лаборатория по мехатроника и приборостроене

- Институт по информационни и комуникационни технологии

- Институт по физика на твърдото тяло

- Институт по оптически материали и технологии

Един железничар извърши подвиг. Притежаващ ненарушимия мир на хората, които се чувстват на мястото си, този достоен човек последва без колебание повика на човешкия си и професионален дълг. Размаханата от него шапка обаче е повече от ясен знак, че някои отговорни фактори трябва да си вземат шапките. Аз лично му свалям шапка до земи.