Колегата Петко Мангачев коментира случая с наглото хулиганско нападение над шефа на полицията в Русе, както и посочва какви са санкциите при подобни прояви в развитите демокрации като Съединените щати, Франция и Италия.
Проследих вчерашната пресконференция на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. За първи път виждам подобно излъчване от този иначе определено уравновесен човек: силен гняв и дълбоко възмущение.
Поводът е добре известен. Един висш полицейски служител от Русе е пребит. До такава степен, че постъпва в болница поради тежки наранявания.
Опитвам се да си отговоря на въпроса това ли е битието на нашия ден. По всяка вероятност служебният пистолет и служебната карта не са в състояние поне от малко да възпрат подобно крайно агресивно поведение в нападателите. Което означава, че цяло едно поколение същества са отгледани без морален компас. В подземния свят бабаитите са с рамене на трикрили гардероби и бицепси, подобни на размера на носещите трегери в строителството. Т.е. демонстрират не само физическа сила. Но и очевадния факт, че поддържат в перфектна спортна форма тялото си.
Можем ли обаче същото да кажем за българските полицейски служители независимо от ранга им? За съжаление никой в тази система не се грижи нито пък обръща сериозно внимание на тяхната физическа подготовка. Да не говорим за периодично провеждане на курсове по карате и самбо. Всичко е оставено на самотек и на евентуалното лично желание на даден служител да поддържа в някакъв вид формата си. В крайна сметка не става дума само за една цяла система призвана по закон и по презумпция да защитава гражданските свободи и права. А за това, че тя не прави всичко необходимо, за да подготвя в случай на нужда собствените й кадри да се защитят, съобразно обстановката в която попадат, по възможно най-подходящ начин.
Правя бегла справка за размера на наказанията при посегателство върху полицай в някои държави.
В САЩ удрянето на полицай се счита за много сериозно престъпление и последиците могат да бъдат тежки. Полицаите имат право да използват сила, включително електрошокови пистолети, палки или огнестрелно оръжие, за да овладеят нападателя. Често човекът бива повален на земята, закопчан и арестуван веднага. Най-често се повдига обвинение за нападение срещу полицай, което по закон е по-тежко от нападение срещу обикновен гражданин. Наказанията предвиждат: глоба (понякога десетки хиляди долара); пробация или условна присъда в по-леките случаи; затвор – от 1–2 години до 10+ години, в зависимост от щата и сериозността на нападението. Дългосрочни последици: криминално досие, което силно ограничава бъдещи възможности за работа; възможност за по-тежки присъди при бъдещи престъпления (рецидив); за хора без гражданство - депортация.
Във Франция за леко насилие срещу полицай – до 3 години затвор и глоба в размер на 45 000 евро. Ако полицаят е ранен или нападението е по-тежко: 5 години затвор и глоба до 75 000 евро. При особено тежки наранявания на полицая – 10 години затвор и 150 000 евро глоба.
В Италия за подобно деяние срещу полицай, квалифицирано като нападение или заплаха без сериозна травма, е съпроводено с лишаване от свобода от 6 месеца до 5 години. При насилие със сериозни наранявания на полицай – до 15 години затвор ако се използва оръжие или нападението е групово.
Силно се надявам всички онези, които прочетат тези редове, да се замислят.
Лозан Такев: Без вечерна новинарска емисия?!
Петко Мангачев: „До“ и „След това“
Copyright © 2022
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.