Ежегодно проучване на Съюза на журналистите в Германия (DJV) сред колеги на свободна практика беше проведено от началото на юли до началото на септември. 

Близо 600 журналисти бяха попитани за условията им на труд и възнагражденията, както и за социалното осигуряване. Резултатите са публикувани в октомврийския брой на браншовото списание journalist, а DJV ги определя като „срамно ниски“.

Демографските промени оказват значително влияние върху резултатите от проучването. 30% от фрийлансърите са на 61 или повече години, докато през 2014 г. само 7% са принадлежали към тази възрастова група. В радио- и телевизионните компании обаче например има възрастови ограничения за наемане на фрийлансъри след пенсионна възраст и други механизми, които изключват интензивна работа. Това означава, че по-възрастните хора много по-трудно си намерат добра работа. Те работят и печелят средно по-малко, като месечните им доходи възлизат на едва 1759 евро за 33 часа седмично, докато групата на тези до 60 години има среден месечен доход от 2552 евро за 36 часа седмично.

Статистическите доходи и средната нетна заплата обаче не могат да се приравняват с общия доход на индивида или неговото семейство/партньор за всички на свободна практика. Само за половината (51%) от тях това е единственият им източник на доход, Допълнителни доходи от наеми или активи има само в 11% от случаите. 22% описват работата на свободна практика като важен източник на доходи. Малко повече от една трета от фрийлансърите (34%) извършват и други дейности, предимно като самонаети лица, въпреки че някои имат и постоянни трудови договори. Повечето от тези трудови правоотношения имат журналистически опит, като основният фокус е върху PR дейностите.

Доходите се различават и в зависимост от пола. Жените, които са самоосигуряват, печелят 2067 евро за 34 часа седмично, а мъжете - 2596 евро за 37 часа седмично.

Оперативните разходи за фрийлансърите представляват 22,5% от приходите им. Най-голямото перо са за компютри и телекомуникации (хардуер) - 58%. На второ място са пътните разходи (кола, влак), включително разходите/амортизацията за закупуване на служебен автомобил - с 54%. Разходите за домашен офис са на трето място с 45%. Разходите за софтуер и онлайн абонамент следват на четвърто място с 34 процента, пише Михаел Хиршлер в journalist.d

58% от фрийлансърите работят самостоятелно за множество клиенти. 30% се описват като постоянни фрийлансъри. Единадесет процента се смятат за наети лица, 22% като микропредприемачи с до един служител и един процент като микропредприемачи с от двама до девет служители. Повечето фрийлансъри (57%) имат от двама до петима клиенти годишно, 18% имат от шест до десет, 16% имат един клиент, а осем% имат повече от десет.

Почти две трети от всички фрийлансъри съобщават, че винаги или често успяват да спечелят исканите си хонорари. За 30% това рядко се случва и само за 7% никога. Само 14% обаче съобщават, че получават допълнително за онлайн ползване. Тези 14% работят предимно за радио- и телевизионни компании.

Що се отнася до здравното осигуряване, осигуряването за дългосрочни грижи и пенсионното осигуряване, фрийлансърите обикновено са покрити. 61% от тях са осигурени чрез схемата за социално осигуряване на артистите, 15% са осигурени чрез радио- и телевизионната компания като служители, а 14% са доброволно осигурени чрез законово или частно осигуряване извън схемата за социално осигуряване на артистите. За останалите е възможна семейна застраховка или здравно осигуряване за пенсионери. Само малко под 30% от фрийлансърите обаче имат частна застраховка за професионална инвалидност, а само 5% са осигурени чрез професионална асоциация, която осигурява достъпно покритие за трудови злополуки както в Германия, така и в чужбина. 32% обаче имат частна застраховка за злополука. Само 6 процента имат доброволно осигуряване за безработица, а малко под 10 процента са осигурени чрез радио- и телевизионна корпорация като служители. Средно те харчат 780 евро за социално осигуряване. Почти никой не получава социални помощи като обезщетения за безработица, граждански помощи или допълнителни плащания от агенцията по заетостта.

Има много основания да се смята, че доходите са в застой или най-много лек спад в реалните заплати.