Изданието на Факултета по журналистика и масова комуникация(ФЖМК) „Журналистика, история, памет“ отбелязва годишнините от рождението на проф. Георги Боршуков (120 години), проф. д-р Дафин Тодоров (100 години) и проф. д-р Филип Панайотов (90 години). На това издание посвещава рецензията си проф. д-р Маргарита Пешева.

Жан-Батист Сей казва, че „историята е полезна не защото в нея четем миналото, а най-вече защото в нея четем бъдещето”. Историята е разказ с думи и образи за ставащото в социалния живот, показано през „филтъра” на спомена, който неизбежно носи субективния прочит и интерпретация на обективно случили се събития и техните герои. В дигиталната епоха, ускореният ритъм на събитията и утрешният ден буквално „затрупват”миналите събития, личности и постижения, с които всяко цивилизовано общество заслужено се гордее. Но зряло е онова общество, което има памет за истинските герои от миналото–в този случай онези истински будители, които с много знания, труд и отдаденост изградиха висшето образование по журналистика в България. Това са журналистите и университетски преподаватели Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Филип Панайотов. По своите научни приноси, те справедливо заемат централно място в медийния разказ за раждането, развитието и успехите на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет. Именно, с неуморната си работа като университетски преподаватели, осигуриха неговото бъдеще.

„Журналистика, история, памет”

е заглавието на много ценен сборник, издание на Факултета по журналистика и масова комуникация и Софийския университет „Св.Климент Охридски (1).Той е посветен на годишнините от рождението на тримата дойаени на журналистическото образование в България - професорите Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Филип Панайотов, чиято научна и преподавателска дейност създава правила и професионални стандарти в родните медийни изследвания в история и теория на журналистиката, която анализира предимствата и недостатъците на журналистическата професия в ново време.

Сборникът има професионално убедителна структура. Първият научен анализ тръгва от някои любопитни фрагменти от академичното наследство на тримата професори, което и днес респектира с високия професионализъм в създаването на журналистическата теория и практика. Този научен контекст присъства в разказа за сп.”Любословие” и „Български орел” на проф. Георги Боршуков, който впечатлява с голямата си ерудиция, с прецизния подбор и обстойно представяне на първите вестници и списания, които имат важна роля за обединението на националната общност. Неговите научни изследвания върху българските периодични издания в епохата на Възраждането изваждат от пепелта на забравата славното минало на българската журналистика, нейните първи периодични издания и журналисти.

Проф. Дафин Тодоров подробно и задълбочено разглежда печата по време на Великата революция във Франция, и (все още ) малко известния Захари Стоянов, който приживе не получава почитта и уважението, които действително заслужава. Захари Стоянов, почти половин век, е „забравен автор”, по думите на Дафин Тодоров - несправедливост, която се преодолява след откриване на неговите „Записки по българските въстания” от известния учен проф. Балабанов, който в своя статия го определя като „класик на българската проза”.

Силният публицистичен разказ на проф. Филип Панайотов е посветен на журналистическата дейност на Йосиф Хербст, който остава верен на своя журналистически принцип: ”Никому в угода, на никого напук…” , и в крайна сметка плаща с живота си за него. Изследователският разказ на проф. Филип Панайотов не пропуска и словото на Христо Ботев - неговата гениална поезия и журналистика. Според него, Ботев е цяла епоха в историята на българската журналистика. Двете ключови фрази на българското Възраждане „народът спи” и „Народът трябва да бъде събуден” присъстват в творчеството на Христо Ботев. Според Филип Панайотов, Ботев им придава изключително значение, което определя прякото му участие в народностната съпротива , неговата силна и страстна журналистика, посветена на освобождението на българския народ.

Вторият научен анализ поставя на фокус особено важния принос на Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Филип Панайотов за развитието на медийното образование по журналистика у нас. –”Те ни учеха да намираме истината…тримата професори оставиха трайна следа в българската журналистика,в науката за медиите и тяхната история…тримата наши учители са ярки личности…дали ярък пример за висока нравственост и гражданска позиция и значим принос в преподаването и изследването на българската и световната журналистика…Поколения студенти израснаха в аудиториите на проф. Боршуков, проф. Тодоров и проф. Панайотов,респектирани от ерудицията, от знанията за времето, за медиите, за хората, запалени от вдъхновяващия разказ и оживялата история на българската и световната журналистика….Във време на дезинформация и фалшиви новини, на злоупотреба с медийно влияние, на едностранчиви гледни точки и конюнктурни влияния оставаме с надеждата, която проф.Филип Панайотов споделя през 2015г. когато представя четвъртото и допълнено издание на книгата си „Йосиф Хербст. Живот и смърт”: „Ако има някакъв светъл лъч, това е надеждата, че нашата журналистика ще си върне силата””- казва проф.д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийски университет „Св.Климент Охридски”.

–”Наш дълг е да напомняме за будителския и откривателски дух на проф. Георги Боршуков, проф.д-р Дафин Тодоров и проф.д-р Филип Панайотов, възпитали няколко поколения журналисти, верни на Истината и Свободното слово. Те учеха студентите как да отсяват фарисеите от честните носители на истината. Гласът на независимите, неподкупни журналисти успява да пробие през лъжата и оголва всичко изкривено в нашия живот. Във времена като днешните, когато информационната война в света се разгаря с нова сила, българският народ успява да запази своето здравомислие и точни критерии именно защото има свои народни будители, хора на будната съвест, чистия морал, острото перо и святото служене на истината - темели за истинската журналистика”- казва председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова.

Проф.д-р Здравка Константинова споделя емоционален спомен за тримата професори, които „ ни учеха как през историята на журналистиката да се проясни съвремието, да се прогнозира бъдещето. А прогнозирането е висш пилотаж не само в журналистиката”.

Проф д.ф.н Милко Петров разказва как ”в кабинета на Дафин Тодоров имаше един характерен лозунг, че студентът не е съд, който трябва да се напълни, а факел, който трябва да се запали. И това беше неговото верую на преподавател - изключително ерудиран,запознат с перипетиите, върховете и спадовете на европейската и американската история на журналистиката”.

Проф.д-р Минка Златева споделя професионалната си оценка:”Проф.Георги Боршуков с неговата „История на българската журналистика 1844-1877,1878-1885 ще остане за нас рицар на възрожденския дух .Със своята „Чуждестранна журналистика” проф. Дафин Тодоров е за нас рицар на европейския дух. А с „Вестници и вестникари. Книга за българския печат” проф.Филип Панайотов за нас и за бъдещите поколения журналисти е рицар на свободното слово”. Много интересен е разделът на сборника, който носи заглавието

Рицари на духа

В него интересни спомени от преподавателската дейност и научната комуникация с тримата професори разказват Антония Мечкова и Минка Златева, Иван Тодоров и Къдринка Къдринова. Този раздел е изпълнен с емоции и спомени, с любопитни исторически факти за образованието на тримата професори, за техните методи на преподаване, европейски знания и научни маниери. Споделянето на ценен опит за тяхната преподавателска дейност, чувството за реализъм, многобройните факти от тяхната автобиография, следването във Виена, първите журналистически опити, създаването на журналистически издания, изграждане от нулата на образованието по журналистика у нас, лекциите, изпълнени с майсторство и полемична страст, развитието на Факултета по журналистика в Софийски университет и др. Ето емоционалната оценка за проф.д-р Филип Панайотов на Къдринка Къдринова, член на СЕМ, завършила Факултета по журналистика: ”Той съживяваше пред нас образи, личности, човешки и обществени страсти, с което не просто правеше историята разбираема, пулсираща и вълнуваща, но и изграждаше у нас, напъпващите журналисти, модели за следване и морални темели, тъй необходими за тази професия, ако тя наистина се възприема като обществена мисия, а не като гъдел на жадно за евтина слава его”.

Проф. Георги Боршуков – като историк на зараждането на българската журналистика в епохата до Съединението. Проф. Филип Панайотов – като историк и талантлив публицист, който представя развитието на българската журналистика от Съединението до 9 септември 1944г., изработва периодизация на историята на българската журналистика, създава портрети на най-изявените творци в областта на българската журналистика – Захари Стоянов и Екатерина Каравелова, Стоян Михайловски и Владимир Топенчаров, Стоян Венев и Стефан Продев. Проф. Дафин Тодоров – като историк и изследовател на печата във Франция по време на Революцията, „неизвестният Захари Стоянов” и огромната роля на неговите „Записки по българските въстания” за развитието на българската журналистика. Тримата професори оживяват и в

Спомените на техните родственици

Техните разкази са автобиографични и подчертано емоционални, те се илюстрират с лични фотографии, предоставени от техните семейства.Те са изпълнени с любопитни случки и събития, които внасят силен автобиографичен елемент в тяхната научна и преподавателска дейност. Това допълва публичния образ на тримата професори чрез емоционалния разказ за тяхното родословие и семейни традиции, които безспорно ги приближават до читателя.

На финала на този много интересен сборник, неговите съставители предлагат на читателя и три библиографии – на професорите Георги Боршуков, Дафин Тодоров и Филип Панайотов, които позволяват на студентите да потърсят онези техни книги, към които проявяват научен интерес. Така журналистиката се превръща в история и памет за протеклото време – журналистически издания, научни изследвания, основни събития и личности проправят пътека, по която успешно ще вървят в днешния и утрешния ден бъдещите журналисти и медийни изследователи. Но да не забравяме известната мисъл на Е. Кастеляр, че : „Историята на човечеството е непрекъсната борба между идеи и интереси. За миг побеждават интересите, за дълго - идеите”. Високата национална стойност и професионална ценност на идеите в областта на журналистиката, които тримата професори ни оставиха са истинска медийна гаранция за тяхното място в световната история на журналистиката и националната памет.

----------------------------------------

1.”Журналистика, история, памет”. Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет. „Св.Климент Охридски”. Съставители: проф. д-р Здравка Константинова, проф. д.ф.н Милко Петров, д-р Георги Александров., София, 2025