Проучване за безопасността на фотографи и оператори в Нидерландия показва, че 9 от 10 от тях – 91 процента, са се сблъсквали с някаква форма на агресия и сплашване в работата си.

Този процент е значително по-висок от проучването за безопасността на жените журналисти през 2022 г. и журналистите като цяло през 2021 г., което установи, че 8 от 10 журналисти са преживели това. През 2017 г. съотношението е било дори 6 от 10.

Проучването е поръчано от PersVeilig и проведено от Ipsos I&O сред 267 фотографи и оператори, като са проведени осем задълбочени интервюта. Нидерландската асоциация на спортната преса (NSP) също участва в това проучване и даде въпросниците на 190 спортни фотографи и оператори.

Фотографите и операторите най-често се сблъскват с агресия и сплашване по време на личен контакт - 75%. Повече от една четвърт са преживели физическа агресия или сплашване - 27%. Един на всеки седем е преживял заплахи или сплашване чрез социалните медии - 14%, пише aipsmedia.com. По-голямата част от създателите на изображения изпитват вербална агресия - 74%, следвана от заплахи или сплашване - 54%.

В резултат на тази агресия и сплашване над 40% от участниците в проучването предприемат мерки за самозащита като избягват определени квартали или конкретни места, или като не посещават определени събития. 13% не са сигурни дали още искат да практикуват професията си, докато 11% искат да се откажат.

Повече от една четвърт - 27% посочват, че има достатъчна подкрепа за безопасност от техния работодател или клиент. Една трета - 34%, не са съгласни. Трима от десет - 31%, смятат, че техният работодател или клиент предприема достатъчни мерки за защита на фотографите и операторите. Двама от десет - 21%, смятат, че това не е така.

„Честно казано, не съм изненадан от констатациите на проучването – каза Жерар ден Елт, генерален секретар на Нидерландската асоциация на спортна преса. - Всеки, който редовно посещава мачове и разговаря със спортни фотографи и журналисти, знае опасностите, пред които са изправени. И без да искам да звуча твърде безразлично (през 80-те и 90-те години на миналия век, като репортер, следях отблизо хулиганите от „Аякс“ и „Фейенорд“), няма нищо ново под слънцето. Това не променя факта, че констатациите са достатъчно задълбочени, за да се вземат сериозно от сегашното поколение журналисти. Говорителите на клубовете със сигурност са добронамерени, но защитата и сигурността струват пари, а клубовете предпочитат да инвестират капитала си на терена.“

Един от всеки пет инцидента е свързан със спортни събития. Ивестни и по-малко известни репортери, клубни наблюдатели, фотографи и оператори биват атакувани от привърженици или с фойерверки и други предмети при спортни събития. Добрата защита за фотографите на стадионите - мрежи, ясно обозначени работни зони, плексигласови прегради, би била от голяма полза. Безопасен маршрут между паркинга и стадиона не е твърде голямо изискване, нали?

Представянето на изследването се е състояло на 9 октомври на стадион „Галгенваард“ в Утрехт. Липсата на отзвук в медиите и сред обществеността е разочароваща. Въпреки че фактите са споменати в някои медии, от тях не е имало реални последващи действия с предложения за ефективни действия. Констатациите не са предизвикали никакво възмущение. Тормозът на кондукторите в градския транспорт, нападенията срещу полицаи или тормозът на служители на спешна помощ на улицата или в болниците получават внимание, но за съжаление към журналистите и фотографите има по-малко състрадание.