На 5 декември т. г. на 79-годишна възраст си отиде изтъкнатата българска поетеса Ружа Велчева. За кончината ѝ с много болка съобщи в социалните мрежи нейният син Николай Колев.

Ето какво написа той във Фейсбук:

„Скъпата ми майка почина днес. Бог да я прости и вечна и памет. Беше невероятен човек, който „лекари“ пратиха на онзи свят доста по-рано, отколкото трябваше. Не ги мразя - жал ми е тях, че така безсъвестно си играят със съдбите на хората. Майка ми имаше в себе си още толкова много стихове и разкази, които останаха ненаписани. Проклети да са всички „политици“, които ни прогониха от България, които ни разделиха с най-свидните хора! Мамо, толкова много ще ми липсваш! Дано спомените ми с теб никога не избледнеят, но обичта ми към теб е вечна!“

Ружа Велчева е родена на 22 август 1946 г. в гр. Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия и поет по душа.

Както разказва великотърновският вестник „Борба“, Ружа Велчева е носител на десетки награди от литературни конкурси. До последно тя не спира да пише и да участва активно в културния живот на Велико Търново.

Първото си стихотворение пише в трети клас, а първият жив писател, който вижда през живота си, е Стоян Даскалов. Оказва се, че той е роден на нейната дата. Нейният дядо, който бил свещеник, също пишел стихове. По-късно в прогимназията и гимназията учителите започнали да я подтикват да пише. Първата й публикация е фейлетон, който излиза на страниците на вестник „Борба“. А първите й стихотворения са от 11-и клас и излизат във вестник „Народна младеж“. С хонорарите си купува обувките за абитуриентския бал.

Нейни стихове са преведени и публикувани в различни антологии и сайтове по света на испански, английски, френски, сръбски, украински и китайски езици.

Авторка е на книгите „Синя птица“ (поезия, в съавт., 1986); „Синя птица“ (поезия, самостоятелна, 2000); „Полетът на кондора“ (поезия, билингва, авторски превод на испански, 2002); „Любовни досиета“ (роман-притча, 2003); „Пустинята на времето“ (антологична пое­зия, 2006); „Благословената река на спомените“ (поезия, 2009); „Не отвръщай лице, Господи!“ (поезия, 2010); „Морга за изгубени души” (разкази, 2011); „Вън от Рая” (поезия, 2013); „Рая и дъгата” (детска приказка, 2014); „Нестинарка” (поетична антология, 2016); “Блажени нищите” (разкази, 2016); “Роза на брега” (разкази и роман-притча, 2018); „Америка Латина – моя любов, моя мечта” (поезия и проза, билингва – български и испански, 2019); „На върха на иглата / En el filo de la aguja” (билингва –  на български и испански, издава “La Tortuga Bulgara”, отпечатана и разпространявана от Амазон, 2021); „Асансьор към небето” (проза, антологична, 2024); „Буревестник” (поезия, антологична, 2024), съобщават от издателство „Либра Скорп".

Носител на Първа награда за поезия в Националния конкурс „Свищовски лозници” и на юбилейния 15-ти конкурс на името на Никола Вапцаров, организиран от НЧ „Н.Вапцаров”, София, Втора награда за хайку в Международния поетичен конкурс в Мелник, Първа награда за разказ в международния литературен конкурс „Изящно перо” на Салона за българска духовност и култура, Чикаго, Първа награда за разказ и Трета награда за стихотворение в Националния литературен конкурс на НЧ „Хр. Смирненски”, София, Първа и специална награда за разказа „Щастлив на дъното” на е-сайт „Червеният ездач”, Специална награда за криминален разказ от националния конкурс на НБ „П. Р. Славейков”, Велико Търново, както и много други национални награди от различни конкурси за поезия и проза.

Носител на литературната награда Велико Търново 2009 – 2010 г. на Община Велико Търново и НОЛИ „Формула 6” за автентична поезия и цялостно творчество за книгите „Благословената река на спомените” и „Не отвръщай лице, Господи”.

Член на Световното движение „Poetas del mundo” и Лига на българските писатели в САЩ и по света. Член на Съюза на българските писатели.

Поклон пред светлата памет на Ружа Велчева! СБЖ изказва съболезнования на близките ѝ.