Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на проф. Светослав Малинов, университетски преподавател по политическа теория и история на политическата теория.

Ето основното изказване на проф. Светослав Малинов по време на дискусията.

Не знам защо сте ме поканили. Аз ще ви кажа защо приех. Защото очаквах, общо взето, това, което се случи. Първо, че едни ще се опитат да спазят посоченото време за изказвания, други не. Но най-накрая всичко ще бъде изпуснато от контрол, както и стана. 40 минути закъснение. Винаги се случва така. Просто го отбелязвам – като култура на начина, по който общуваме.

Не можах да разбера какъв е акцентът. Разбира се, че това е свободна дискусия. Но с много ясни два панела за журналисти и някакви други, нарекохте ги професори.

В този смисъл аз ще направя всичко възможно първо да обясня, без да го казвам изрично, защо никога не бих бил журналист и никога няма да съм в състояние да преподавам на журналисти – получавал съм покани, но не е злонамерен отказът ми. И накрая, надявам се, все пак ще взема страна в този дебат, теоретизирайки.

Беше казано от един от участниците: „Аз няма да теоретизирам излишно“. Точно това липсва в момента – спиране, оглеждане и малко теоретизиране, за да се види какво става от гледна точка на някакви концепции, които определено журналистическата образованост, ум и практика не може да достигне.

И сега няколко думи за себе си, тъй като някои от вас ме познават като публична личност. Но аз всъщност съм преподавател по политическа теория и история на политическата теория. Така че аз ако не теоретизирам, то кой?

Бяха използвани класиците. Някои от тях са задължителни за политолозите. И на мен ми хареса много специфичният начин, по който бяха използвани. Без да са се наговорили обаче, всички стигнаха до проблема за истината. А всъщност това е проблем, който при всички положения изисква едно много по-различно и задълбочено изследване.

Това, че истината е първата жертва на войната, беше изречение, което аз можех да се обзаложа, че ще бъде използвано многократно, защото това е първото клише, което идва наум.

При всички положения ще се появи и изречението, че истината е основната задача на журналистиката, нали така?

Нека да ви дам няколко цитата, които да помогнат за създаването на тази нова парадигма, в която е много вероятно да живеем известно време. Ще използвам класик, защото това е може би моето призвание в момента – да говоря не за конкретни неща тук и сега, а за по-общи концепции. Този класик се казва Томас Хобс. И цитатът, който искам да ви подаря, като конструкция, която можете да изпълвате с всякакво съдържание, е от „Левиатан“. И на латински гласи: „Auctoritas, non veritas, fas legem“, което означава: „Властта или авторитетът, а не истината, създава законите.“

Тази конструкция ни позволява, тъй като тя е използвана многократно в историята на политическите идеи, да изразим мисли, които изглеждат недостъпни на пръв поглед, а именно: X или Y, non veritas – всъщност е целта на нашата дейност в политиката или дори журналистиката. Нека да го изпълня със съдържание: „Победата, non veritas, е целта на войната. Победата, а не истината е целта на войната.“

Съхранението на постигнатото, non veritas, е целта на политиката. Оцеляването на моята родина, non veritas, е задължение на всеки политик.

Много се радвам, че чисто интуитивно някои журналисти споменаха за това, че има нещо над истината, когато има война. И аз наистина съм съгласен с това. Тук въпросът е разбираме ли, че сме във война, как я дефинираме и в състояние ли сме да вземем страна.

Едно друго клише, което, слава Богу не чух – за това, че за танго са нужни двама, всъщност не е валидно за войната. За състояние на война не са нужни двама. Състояние на война може да се предизвика само от един – от една страна.

И най-тежкото, което може да се случи на една общност, на една страна, е да е в състояние на война и да не е в състояние да го разбере и да го осмисли, да действа съобразно с това.

Уважаеми колеги, ние влязохме в състояние на война, което може би ще трае дълго, може би не толкова дълго, но ние сме в него. И в сегашната ситуация да се говорят такива неща от рода на това, че ние трябва да даваме възможност на всяка гледна точка да бъде изразена, че истината е нашата цел, а не съхранението на общността, страната ни, Европейския съюз са върховни цели, означава да се държим, сякаш сме в мирно време.

Ако вие вярвате, че сме в мирно време и предстоят спокойни години, в които можем да си позволим свободна и честна дискусия, много моля, действайте съобразно тези правила. Ако имате усещане за драматичност, за смяна, за нещо, което безвъзвратно си отива, но не е ясно какво идва, нека да ви уверя, че истината по никакъв начин не може да бъде над всичко останало.

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube