Сайтът на СБЖ продължава да представя изказвания на журналисти и други участници, направени по време на проведената на 12 март т. г. съвместно от Съвета за електронни медии и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ дискусия на тема „Войни и конфликти, медии и общество“. Днес публикуваме изказването на дипломата и международен анализатор Любомир Кючуков.

Ето основното изказване на Любомир Кючуков по време на дискусията:

На този етап от дискусията човек или трябва да говори много умно, или трябва да говори кратко. Аз ще говоря кратко.

Искам три точки да засегна, но преди това едно уточнение все пак по повод цитата, който беше направен. (Любомир Кючуков има предвид тук позоваване на негов коментар, направено от говорилата преди него на дискусията журналистка Велислава Дърева – б. р.). Тъй като дипломатите си вадят хляба с формулировки – много е важна формулировката. 

„Без Съединените щати Украйна не може да продължи да воюва. Без Русия не може да бъде постигнат мирен договор“. Това е точният цитат. За да има все пак яснота какво имам предвид.

Минавам много бързо към трите точки. 

Първото е нещо, което аз наричам „Бумерангов ефект“. Бумерангов ефект по оста политици-журналисти. Какво имам предвид? Имам предвид това, че всичко, казано от политиците, се връща към тях обратно чрез медиите. Само че тук не важат законите на Нютон. То се връща не със същата сила, а с много по-голяма сила, защото е преминало през общественото възприятие. И това в крайна сметка има съвсем пряк ефект върху политиките.

Тъй като говорим за връзките медии-политика, ето я опасността да станеш жертва на собствената си пропаганда. Нещо, което наблюдаваме във всички случаи. Нещо, което видяхме при започването на войната: Русия не беше посрещната с цветя и рози в Киев. Нещо, което видяхме после: война до победа се оказа несъстоятелен лозунг. Това е първото, което исках да кажа.

Второто е нещо, което аз бих нарекъл „закона на улея за бобслей“. Какво имам предвид? Имам предвид, че когато политиците влязат в коловоза на собствените си обещания, те много трудно излизат от там. И тук ролята на медиите също е огромна, защото в крайна сметка, ако продължим аналогията, те са тези, които конструират улея за бобслей. И няма излизане от него. Това е големият проблем в практически план.

Примери - много. Санкциите. Санкциите са призвани да накажат виновник, но не да решат проблем. И точно защото те не решават проблем, има две възможности – или те да бъдат прекратени, или да се налагат допълнителни санкции. И точно това е, което наблюдаваме. Между другото, неслучайно санкциите се налагат шумно, но се отменят тихомълком. Това е като принцип.

Това, което в момента се боя, че се случва, е същото, което и с идеята за въоръжаването и преовъоръжаването. Тоест – тази идея, че оръжието носи сигурност, важи само тогава, когато оръжието не се използва. В момента, в който то се използва, то вече не е инструмент за предотвратяване на война. То се превръща в инструмент за водене на война. Това с най-пълна сила важи за ядреното оръжие.

И не случайно за мен в цялата концепция за сигурност в момента, липсва вторият важен елемент: политическата сигурност, договорената сигурност. Без тази сигурност, без да има договорености, това ще бъде просто трупане на оръжие. 

Ето и третият момент, който за мен също е важен и на който искам да се спра. Преди да бъде договорен мирът, той трябва да бъде изговорен. Имам предвид, че медиите са тези, които формират обществената нагласа – как обществото приема една или друга теза. Тук не става дума дори да се говори за условия за мир, а как се възприема самата теза за мира, която би следвало да бъде водеща.

За мен тук има един много сериозен фактор, който трябва отчитаме, когато говорим за войната. Преди войната да започне физически, ние приехме войната в нашето съзнание. Войната се върна при нас на първо място в съзнанието и тя се превърна в легитимен, дори морално оправдан инструмент за решаване на спорове. Оттам нататък вече следващата стъпка – физическата война, се оказа някак много естествена. 

Така че – в резюме: медиите на практика са тези, които тъкат платното, върху което се случват събитията до голяма степен, върху което се рисува историята. И влиянието им върху политиците може да бъде както студен душ, така и наркотик. А наркозависимостта е нещо много опасно и в политиката. 

Репортажът, публикуван на сайта на СБЖ за дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“, може да се прочете тук.

Пълният видеозапис от цялата дискусия може да се гледа на сайта на СЕМ или в YouTube