Една от най-големите и най-обичани звезди на българската музика – винаги възпламеняващата Йорданка Христова, направи точно в навечерието на коледно-новогодишните празници сърцат подарък на своите многобройни почитатели и читатели – издаде и третия, последния том на своята автобиографична трилогия „Изповед“.

В предишните два, озаглавени „Триумфалната арка на улица „Цар Иван Алексадър“ и „Песен моя, обич моя“, Данчето, както я наричат с нежност и приятели, и публика, вече разказа за своите ранни години и за професионалния си път. А в сегашния трети том с красноречивото заглавие, което носи и една от най-популярните ѝ песни – „Аз съм просто жена“, тя с типичната си откровеност и експресивност разкрива тъкмо женската си същност.

Данчето доста подгря интереса към този финален акорд в своята трилогия, като обясни многократно през годината, изминала от представянето на втория ѝ том, че в третия ще разкаже за любовните си истории. Но още с първото изречение на „Аз съм просто жена“ отрезвява всички, които са се надявали на пикантерии, и отсича: „Тази книга не е хроника на моите дни и нощи, не е в никакъв случай и роман за романтичните ми връзки“.

Уточнява: „Естествено, няма да пропусна важните срещи, оказали съдбовна роля по пътя ми. Но ако някой си мисли, че е имало много мъже в живота ми, ще го разочаровам. Сентенцията на преданата ми Евгения Гешева (нейна близка приятелка – б. р.) е, че на посредствените и некрасиви жени се падат много повече възможности и не ги пропускат. Докато красивата и успяла жена отказва с лека ръка, защото знае качествата си и смята, че утре ще дойде нещо по-добро“.

Данчето добавя с достойнство и следното: „По-важното е, че няма нищо, заради което да не мога да гледам хората в очите. Радвам се на обичта и я раздавам“.

Така е – всеки, посещавал концертите ѝ го знае. Сега може да го усети и всеки читател. „Аз съм просто жена“ е пълна с обич и заредена с жизнелюбие. Същевременно е искрена, пряма, без премълчавания или украсявания на преживените трудни моменти...

Данчето разказва и за любовта си с китариста Християн Платов („мъжът на живот ми“, „едно сърце и една китара“, „изпепеляваща десетгодишна любов“), и за покойния си бивш съпруг, архитект Георги Стоичков („другата ми голяма любов“, „бащата на децата ми“, „тежък характер“), и за сина си Григор, дъщерята Ивана и за първи път „разкритите“ внучки, и за „един мит, невъзможен за заличаване“, „с голямо М“, и за скъпи приятелства...

Премиерата на „Аз съм просто жена“ бе на 10 декември в столичния гранд хотел „Астория“. Сред гостите имаше много известни личности от артистичния и музикален свят, интелектуалци и журналисти, приятели, почитатели и колеги на голямата певица, като Росица Кирилова, Нели Рангелова, Иван Динев-Устата и др.

Водещ на вечерта бе Драго Драганов от БНТ, също неин голям приятел. Той изтъкна, че три думи я описват най-добре: сила, страст и нежност.

Самата Йорданка Христова разказа за работата над книгата си със същата искреност, с която я е писала: „Когато си живял 82 години, когато си пътувал толкова много, в продължение на над 60 години, с толкова много хора по света...развиваш спомени, които са те белязали и са те променили по някакъв начин. Тези спомени усещаш, че трябва да ги споделиш",.

Тя допълни още: „Започвах, спирах, започвах, спирах, аз съм доста разпиляна и трудно успявах да създам рамка на книгите. Трябваше да се изолирам от пеене и какво ли не, за да се събера, да локализирам определени спомени от годините назад и да ги разкажа".

Данчето направи и следното обобщение: „Българката е точно такава, каквото е и заглавието на книгата - „...просто жена". Българката е просто жена, но е жена с главна буква".