Предлагаме коментар на известния журналист международник и хуманитарен дипломат по повод изобилното медийно отразяване на присъединяването на България към еврозоната.

Ето текста, публикуван днес от Енчо Господинов на неговия профил във Фейсбук:

Отварям сутринта БНТ. От канала се лее Евро.

Отварям другите два. И от тях евро. Като Потоп от времето на Ной. (Ковчегът не се вижда). Засега.

Пускам радио да свири, дори и да е Лили. Не е. Тече Монолг на Джеймс за Еврото.

Минавам към БиБиСи Уърлд сървис. Репортаж от София за еврото. Те са хитри англичаните: дават 2 гледни точки. Тази на Костадин и другата на Миладин. Така се казваше много отдавна една радио рубрика "Костадин и Миладин". Уж две гледни точки.

После отивам на EuroNews. Репортаж от София. Всенародно веселие заради Еврото. Банкоматите работели. Особено в Слънчев бряг. За всеобща изненада и радост. Една гражданка казва пред камерата, че все пак й е мъчно за Левчето. Тъгата й немедленно се компенсира от бутилка българско вино, изпита от френска банкерка в немския Франкфурт, поздравявайки българите за куража.

Няма край тази сага. Не вярвам на очите си от "пиянството на един народ", както би казал бащата на Бойчо Огнянов. Отивам да си плисна малко студена вода на същите очи. Завъртам крана. Но от него шурва ледена вода, а не Евро. Противно на Реал-политиката и на здравия разум.

Връщам се пред екрана. Избирам напосоки. Една 125-годишна бабичка от малко селце край гръцката граница е изправена пред камерата като Д'Артанян пред Взвода. Репортерката мило пита: Бабо, знаеш ли откъде произлиза името на Еврото? "Да, бабиното... От Петьо. Петьо Еврото...", гордо отговаря тя и потропва с тояжката си по стария калдаръм на път към най-близкия банкомат. А той е в едно гръцко село до Кавала.