На 6 януари България отбелязва 178 години от рождението на пламенния поет, публицист и революционер Христо Ботев - една от най-ярките личности в националната история.

Тържественото честване на 178-ата годишнина от рождението на великия поет, публицист, общественик и революционер Христо Ботев се проведе в Борисовата градина в София, предаде БНТ.

В церемонията участваха мъжкият вокален квартет "Светоглас", Гвардейският представителен духов оркестър и актрисата Василка Сугарева.

Макар животът му да е кратък - едва 28 години, Христо Ботев остава трайно в българската памет със своето поетично творчество и с делото си като борец за национално освобождение, припомня в свой обзор news.bg. Той е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил, или 6 януари 1848 г. по нов стил, в Калофер, в семейството на просветителя Ботьо Петков и съпругата му Иванка. Първите си години на обучение прекарва в Карлово, където баща му е учител, а по-късно продължава образованието си в родния град под негово ръководство. През 1863 г. завършва калоферското училище.

Същата година заминава за Русия и постъпва като частен ученик във Втората одеска гимназия, но през 1865 г. е изключен. След това известно време работи като учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, където открито проповядва бунт срещу османската власт и местните чорбаджии. Скоро след това напуска града завинаги.

Именно през този период във вестник "Гайда", редактиран от Петко Р. Славейков, е публикувано първото му стихотворение - "Майце си". От есента на 1867 г. Ботев живее в Румъния, работи като словослагател в Браила и активно се включва в революционния и публицистичен живот на българската емиграция. През следващите години често сменя местожителството си и за известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван заради участието си в революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но по-късно е освободен с помощта на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар, а след това и като журналист и редактор на революционния печат. Под негово ръководство започва да излиза вестник "Знаме". През 1875 г., заедно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Избухването на Априлското въстание го подтиква да организира чета, на която застава начело. От Гюргево четниците се качват на кораба "Радецки", а на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (стар стил, 2 юни по нов стил), след тежки сражения, Христо Ботев загива, поразен от куршум.

Годишнината от рождението на поета бе отбелязана днес в София с тържествено честване от 13:00 часа пред бюст-паметника му в Борисовата градина. Възпоменателни ритуали почитат паметта на Ботев е в редица други градове в страната, сред които Стара Загора, Смолян и Бургас.

Калофер, родният град на поета, традиционно го почита с военен ритуал в двора на Националния музей „Христо Ботев“ и с митинг-поклонение.

В паамет на великия Христо Ботев припомняме едно от неговите незабравими стихотворения – „Борба“:

 

Б О Р Б А

ХРИСТО БОТЕВ

 

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът, вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
„Бой се от бога, почитай царя!“

 

Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй - грешен съм азе“,
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

 

• Стихотворението „Борба“ е публикувано за пръв път във в. „Дума на българските емигранти“ (бр. 4, г. I, 17.07.1871 г.). Във втората редакция в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ са добавени последните десет стиха. Има предположения, че Ботев е възнамерявал да напише по-дълга творба, в две части, но този замисъл остава неосъществен.